Трудният сезон на Дортмунд завършва с надежда

Всичко започна с това, че Жълтата стена нарече футболистите на своя отбор „провали” и „ментета” („Никой не олицетворява толкова малко Борусия (Дортмунд) колкото вас”, бе изписано на огромен транспарант), и завърши с това, че хардкор феновете от южната трибуна изнесоха серенада на играч от съперника Байер (Леверкузен).

Между тези два забележителни епизода имаше мач, който завърши с въодушевяваща победа 4:0, гарантираща на практика място на отбора на Петер Щьогер в следващото издание на Шампионската лига. И все пак това не бе достатъчно да успокои публиката в съботната вечер. В клуба, който маркетира своите артикули с мотото „Echte Liebe” („Истинска любов”), статусът за обвързаност остава… „сложно е”.

Поражението с 2:0 от Шалке 04 в дербито в предния кръг изкара на преден план изблици на недоволство, каквито не бяха виждани от първата половина на последния сезон на Юрген Клоп във Вестфалия – тогава отборът флиртуваше с изпадането. Макар мнозина наблюдатели да бяха посочили след капитулацията на „Фелтинс Арена” пасивността на треньора Щьогер край тъчлинията и отдавнашната липса на каквато и да било тактическа кохезия на терена, ултрите на BVB бяха почувствали, че играчите „не са разбрали значението на дербито” и са излезли „без воля, без страст, без смелост” срещу омразните си врагове.

Въпреки тези тежки обвинения, изписани на две огромни знамена, тимът се насочи към южната трибуна след последния съдийски сигнал с жажда да празнува. „Феновете обаче ни казаха да се връщаме – каза халфът Юлиан Вайгъл. – Гневът все още не си бе отишъл.”

За да подсилят посланието, че още не смятат своя отбор за достоен за преклонението им, от Жълтата стена вместо това ентусиазирано приветстваха някогашния си култов герой Свен Бендер. Този 28-годишен халф с прякор Мани, който отиде в Леверкузен миналото лято след осем години на „Вестфален-Щадион”, остана изненадан и разчувстван: „Никой никога не ме бе аплодирал толкова много след толкова тежка загуба.”

Екзалтацията по Бендер – един от тихо значимите и винаги напълно отдадени на тима играчи от успешната ера „Клоп”, бе в тона на думите на изпълнителния директор на клуба отпреди няколко седмици, че са нужни повече готови да се борят и кървят за фланелката футболисти. С помощта на очакваните приходи от Шампионската лига Дортмунд се очаква да предприеме радикална чистка в състава. Има непотвърдени, но красноречиво не и ясно отречени, информации за черен списък с девет набелязани за гонене играчи. Сред тях са и ветерани като Нури Шахин и Гонсало Кастро, и нови имена като Джереми Толян.

Качеството и нивото на представяне не са единствените критерии за преценка за оставане, ако се вярва на Вацке. Дортмунд иска повече футболисти, които истински да се отъждествяват с клуба и да изковат липсвала в последните сезони задруга. Шефовете разбраха, че изграждането на състав от талантливи индивидуалности, гледащи на предстоя си там само като на стъпка преди големия скок в кариерата си към някой от еврограндовете, може и да има финансов смисъл, ала вреди на спортните успехи.

Откриването на истински „отборни играчи”, обединяващи всички съществени характеристики (цена, възраст, талант, темперамент) няма да е лесно. Обръщане на повече внимание на някои чисто човешки фактори в бъдещото рекрутиране може и да помогне, ала истинската работа ще се свърши след това – и на тренировъчния терен, и в съблекалнята. Неособено дълбокомислените оплаквания от липсата на лидери или солидарност, обичайни при кризи във всеки клуб, често са удобен начин за отклоняване на критиките встрани от човека, който е натоварен със задачата да обедини в един юмрук 23-ма футболисти.

Петер Щьогер може и да е достоен човек с повече тактически познания от това, което издава, ала непостоянното представяне на неговия тим и публичното недоволство от страна на шефовете заради разпуснатата съблекалня не обрисуват в най-добрата светлина умението му да менажира човешкия ресурс.

В Дортмунд твърдят, че крайно решение за бъдещето на австриеца все още не е взето, но в последните седмици 52-годишният специалист почти на глас си призна, че работата вероятно е отвъд неговите възможности. Нужен е по-динамичен, проактивен треньор, който да допълни очертаващото се обновление на състава.

Вероятно, предвид видяното срещу Леверкузен, промените дори няма да е нужно да са тотални. Съботната победа с блясъка на неукротимия Марко Ройс и правещия куп грешки, но и показващ огромно обещание тийнейджър Джейдън Санчо плюс двама мистериозно закотвени на пейката напоследък ключови фигури като Вайгъл и Марио Гьотце дойде точно навреме, за да припомни за суперкачеството в отбора, особено в атака.

Решението на Щьогер да прати излезлия от форма капитан Марсел Шмелцер на трибуните също бе напълно оправдано. Мануел Аканжи, иначе централен бранител, замени блестящо 30-годишния си колега на левия бек. „Ще играя там където ме сложат, ако ще и нападател”, пошегува се след това швейцарският национал.

Всички във и около клуба ще изпитат огромно облекчение, когато този безплоден сезон завърши, особено при очакваното класиране в Шампионската лига. Две поредни провалени треньорски назначения и някои грешки на трансферния пазар не бива да заслепяват нито ръководителите, нито привържениците: в този отбор все още има значителна огнева мощ. Няколко добри попълнения в защитния вал, особено на бековете, още малко тактически идеи и още мъничко цялостен баланс биха изстреляли за нула време Дортмунд на много по-високо ниво от сегашното.

А с по-добрия футбол със сигурност ще се завърне и любовта по трибуните.

Рафаел Хьонихщайн, ESPN

Следвай ни: