Наполи заслужава титлата, Юве губи почва под краката си

Не се съмнявайте: Ювентус е по-силният отбор от Наполи, а е и по-добре работещият клуб. Играчите на „и бианконери” са по-изпитани в големите мачове, по-свикнали с победите и трофеите, с по-голямо самочувствие. Точно заради това и в неделната вечер, в може би решаващия сблъсък за скудетото, бе така шокиращо да видим как възпитаниците на Масимилиано Алегри изглеждаха като по-малкия отбор, при това пред собствената си публика.

Торинци се защитаваха в дълбок блок, направиха 220 подавания по-малко от съперника и за първи път в историята след отварянето на „Ювентус Стейдиъм” не нанесоха нито един удар в очертанията на вратата на своя опонент (единственото изключение е прекият свободен удар на Миралем Пянич в началото на мача, срещнал лявата греда след рикошет в стената). Гостите може и да имаха само 9 отиграни топки в наказателното поле на домакините, ала създадоха достатъчно опасности за подобен род мач, че да го спечелят заслужено въпреки съпротивата на вечния Джанлуиджи Буфон. Щом най-добрият от „и бианконери” е бил легендарният Джиджи, сами разбирате защо сега Неапол пее, а Торино плаче.

Голямата сила на „Старата госпожа” е способността взема своето, играейки съответстващо на нивото на всеки свой съперник – от самото дъно до най-високия връх. Срещу Наполи обаче от това качество нямаше и помен. Изглеждаше като отборът да е достигнал крайната точка на физическо и психическо изцеждане. Може би това е дори и показател за край на ерата „Алегри” в клуба.

Влизането в сблъсъка с 4 точки преднина донякъде може да служи за оправдание на старши треньора за твърде внимателния му избор на подход. Без крайно нетипичния за Юве допуснат късен гол след центриране от ъглов удар сега върху Масимилиано Алегри щяха да се сипят похвали за почти осигуряването на седмото поредно скудето. Само че не сполучи, затова и трябва да си понесе критиките.

Наставникът се предовери на защитата на Юве, която обаче след 10 поредни „чисти мрежи” в Серия А запази само една в последните 5 кръга, допускайки пет гола в периода. Позволи на Маурицио Сари лесно да неутрализира метронома в центъра Пянич, докато сам не можа да стори същото с този на гостите Жоржиньо. Извади от титулярната си единайсеторка Марио Манджукич, който никога не разочарова в големите моменти, за сметка на непостоянния Пауло Дибала. В почти подвига в гостуването срещу Реал Мадрид хърватинът започна, а аржентинецът – не; после Дибала игра срещу Кротоне, ала все едно го нямаше… също като в неделната вечер. Когато загубиш в последната минута след цял мач защитаване, това може да се приеме като наказание свише за прекомерно спекулиране и предпазливост.

Наполи от своя страна спечели най-големия си мач досега в ерата „Сари”, за да завърши изумителната седмица, в средата на която в един момент се намираше на -9 точки от лидера в класирането, за да го доближи сега само на една. Отборът се извиси досущ като своя исполин в центъра на защитата Калиду Кулибали в 90-ата минута, за да превърне безумното отчаяние в неистова вяра благодарение на невижданата си досега сила на духа.

Триумфът на Наполи в неделя бе триумф на волята. Воля, която показваха не само Аурелио Де Лаурентиис, Сари и отборът, а и най-вече тифозите, спомогнали със своя нечуван ентусиазъм за фантастичните обрати срещу Киево и Удинезе. Сега на „и адзури” предстоят две трудни гостувания срещу Фиорентина и Сампдория, ала след тези си последни подвизи те са понесени на крилата на вдъхновението.

Голът на Кулибали е огромен и защото налива олово в краката на водещия, но треперещ Ювентус, който знае, че няма право на нова грешка. Проблемът за лидера е, че предстоят две изключително тежки визити срещу Интер и Рома, които се борят за място в следващото издание на Шампионската лига, а преди второто гостуване има и пътуване също до „Стадио Олимпико” в Рим за финал за Купата на Италия срещу Милан.

Наполи има и друго психологическо предимство: знае, че трябва задължително да събере повече точки от съперника си за титлата, иначе ще я изпусне за пореден път. При равни точки „Старата госпожа” ще се окичи с шампионската корона за седми пореден път, тъй като след идентични резултати в преките мачове (победи с по 0:1 за госта в тях) има чувствително предимство както по втория критерий – головата разлика (+58 срещу +48), така и по третия – отбелязаните голове (78 срещу 71).

Всъщност именно това е и най-хубавото: сега и двата претендента за короната са длъжни да играят само и единствено за победи до последно. Така най-ясно ще видим кой има повече заслуги накрая и никой няма да може да оспори шампиона. Който и да се окаже той.

Якопо Джерна, „Гадзета дело Спорт”

Следвай ни: