Звездан Мисимович: В училище винаги играех Стоичков

На 23 март националният отбор на България среща в контрола Босна и Херцеговина. Мачът е добър повод предаването „Код Спорт“ по ТВ+ да се срещне с един най-славните играчи на  бившата югославска република – Звездан Мисимович. Той е юноша на Байерн, а кариерата си приключи на Мондиал 2014. Завърши я наистина впечатляващо като записа общо 83 мача и 25 гола за Босна и Херцеговина. А 81-ият

от тях се игра на митичната „Маракана“ срещу Аржентина с Лео Меси. Той и един от героите на Волфсбург, които донесоха единствената титла в историята на „вълците“. Стана рекордьор по асистенции в един сезон в Бундеслигата. Но освен с футболните си качества, успя да блесне и с два скандала със свои треньори  – с Чиро Блажевич и Георге Хаджи. Типичен балканец с гореща кръв, който държи рекорд за Гинес! За 11 дни изигра 3 мача на 3 различни континента.

 

- Г-н Мисимович, босненският футбол направи много голям скок напред в последните години. Как го постигнахте?

 

- Вярно е. Еуфорията след класирането ни за световното първенство в Бразилия беше неописуема. Два пъти преди това се провалихме в плейофите срещу Португалия. Не ни се получи и разочарованието беше голямо. Въпреки това много млади момчета се запалиха по футбола и се развиха бързо. И дори стават все повече.

 

- Какво означава за вас и за вашата страна да участвате на финали на световно? При това точно в Бразилия.

 

- Нашата държава е самостоятелна сравнително от рано и затова успехът вдигна националната ни гордост. Всички само за футбол говореха. Босна и Херцеговина е малка страна. Само 3,5 милиона души сме. Но всеки един от нас спечели от класирането ни за мондиала в Бразилия. Велико нещо.

 

- Имахте шанса  да играете срещу Аржентина и Лео Меси точно на великия стадион „Маракана“. Как се чувствахте на терена?

 

- Това е може би най-хубавият мач в цялата ми кариера. За първи път Босна беше на световно. И първият мач точно срещу Аржентина на легендарната „Маракана“. Какво повече човек може да поиска?

 

- Разтреперихте ли се?

 

- Мисля, че успях да запазя самообладание. Ще ви излъжа, ако кажа, че не съм бил нервен. В интерес на истината страшно много се радвах на всяка минута от мача.

 

- Можеше ли вашият отбор да постигне нещо повече от просто участие в групите на световното първенство?

 

- Можеше и как не! Срещу Нигерия загубихме изключително нещастно. Вкарахме редовен гол за 1:0, но ни го отмениха заради засада. Ако съдийското решение беше правилно, щяхме да излезем от групата.

- Помните ли как ви посрещнаха феновете в Сараево, когато пристигнахте от Бразилия?

 

- Искам да ви кажа, че феновете в Босна и Херцеговина са изключително пламенни. Те подкрепят отбора си до последния дъх. В буквалния смисъл са 12-ият човек на стадиона. Не помня колко бяха на летището. Хиляди...

 

- На второ място сте по мачове в националния отбор на Босна и Херцеговина. Имате 83 двубоя, в които сте вкарал 25 гола. Как приемате тази статистика?

 

- Разбира се, че е много хубаво да си заслужил толкова пъти да си национал на родината си. Можех и още да поиграя. Но реших, че след световното първенство е най-добрият момент да кажа „Стоп“.

 

- Кой гол най-много си обичате?

 

- Трудно ми е да кажа. Вкарвал съм доста важни голове. Всеки от тях е бил изкуство. Затова им се радвам за всички.

 

- Преди да станете национал на Босна и Херцеговина, сте играл за юношеския отбор на бивша Югославия. Има ли вражда между футболистите от разпадналата се държава?

 

- Не, в никакъв случай. Вие, медиите, обичате прекалено много да вдигате октавите по тази тема. Всички играчи се разбираме отлично, в големи европейски отбори сме заедно. Няма никакъв проблем.

 

- Но не може да отречете, че между феновете има много омраза.

 

- Има такова нещо - да. Но защо не погледнете европейските турнири по баскетбол. И там се срещат отбори от бивша Югославия, но не се случва нищо страшно на трибуните. Винаги на стадиона се намират и някои хулигани, но като цяло не мисля, че има сериозен проблем.

 

- Толкова ли е голяма разликата между феновете на баскетбола и футбола?

 

- Не мисля, че голяма. Но във футбола стадионите са по-големи и е по-трудно с организацията, както и с контрола. Аз съм играл в много мачове, където не съм видял никакъв проблем.

 

- Има ли шанс един ден войната да бъде забравена?

 

- Трябва да бъде забравена. Трябва да гледаме в бъдещето, а не към случилото се в миналото. Само така може да се забрави лошото. За всички ние е добре да направим крачката напред.

 

- Вие сте босненец, а вашата съпруга е от Македония. Имало ли е проблем с това?

 

- Аз съм роден в Мюнхен. Моите родители са босненци, но са християни. Винаги съм обичал и уважавал корените си. Но най-много съм свързан с Германия и Мюнхен.

 

- Защо се скарахте с треньора Чиро Блажевич? Хърватин, който водеше националния отбор на Босна.

 

- Блажевич ме обвини, че съм продал мач. Опита да убеди хората, че не искам Босна да се класира. Това бяха страхотни глупости. Обявих, че няма как да играя за отбор, на който треньор е Чиро Блажевич.

 

- За кой мач говореше той?

 

- За плейофа срещу Португалия.

 

- Как завърши?

 

- Победиха ни и не се класирахме.

 

- Имате ли днес отношения с Блажевич? Извини ли ви се той?

 

- Не, нямам. Той е стар човек. Не гледам назад, а само напред. Той не ме интересува.

 

- Казахте ни, че сте роден в Мюнхен. Да не би да се чувствате повече германец?

 

- Израснах в Мюнхен. Бих ви отговорил – 50 на 50.

 

- Вярно ли е, че Хасан Салихамиджич ви е накарал да играете за националния отбор на Босна и Херцеговина?

 

- Да, аз се развих в академията на Байерн. След това стигнах до първия отбор. Хасан дойде при мен и ме попита дали не бих играл за националния тим на Босна. Отговорих му положително. И смятам, че взех правилното решение.

 

- Какво е да израснеш в Байерн?

 

- Това е моят роден отбор. Там се научих да играя футбол. Завинаги ще остана емоционално свързан с Байерн.

 

- Бихте ли ни казали каква е отвътре академията на Байерн?

 

- Много е трудно. Изискванията са огромни.

 

- Говорил ли сте с могъщия Ули Хьонес?

 

- Да, разбира се, че сме говорили. Той ми предложи първия професионален договор с Байерн. За всеки млад футболист е сбъдната мечта да подпише с този клуб. Чувстваш се на върха на света.

 

- Имате три мача за Байерн. Срещу кои съперници бяха?

 

- Да, точно толкова са. Със сигурност дебютирах като резерва срещу Вердер. Другите не се сещам.

 

- Не можеше ли да останете повече в Байерн?

 

- Като млад футболист за мен най-важното беше редовно да играя. В Байерн нямах такава възможност. На моята позиция играеха футболисти като Михаел Балак, Себастиян Дайслер, Мемет Шол... И трябваше да направя следващата крачка в кариерата си.

 

- Играхте в Бохум, Нюрнберг, но най-големият ви успех е с Волфсбург. Какво означава да станеш шампион на Бундеслигата с „вълците“?

- Бих го сравнил с класирането на Босна за финалите на световното първенство. Това беше първата титла в историята на Волфсбург.  Завинаги нашите имена ще останат записани в историята. Беше лудост.

 

- Може ли да се сравни с титлата на Лестър?

 

- Да, абсолютно точно сравнение.

 

- Волфсбург беше пред изпадане, но дойде Феликс Магат за треньор и станахте шампиони. Какъв човек е той? Чували сме, че е много строг с играчите.

 

- Медиите разказват колко твърд треньор е. Просто иска всеки да натиска газта до край и до последния момент. Винаги е много справедлив в решенията си. С много отбори Магат е печелил титли. Фактите говорят най-добре за него.

 

- През шампионския сезон направихте 20 асистенции. Знаете ли кой успя да ви подобри рекорда?

 

- Знам, разбира се. Това е Кевин де Бройне. Направи една повече от мен.

 

- Кое е по-добре според вас – да асистираш за гол или сам да го вкараш?

 

- На моята позиция като плеймейкър и двете са хубави. По принцип удоволствието от гола винаги е по-голямо. Но също е хубаво, когато дадеш ключовия пас.

 

- Стигнахте и до най-големия турски клуб Галатасарай. Как мина времето ви край Босфора?

 

- За съжаление беше твърде кратко. Галатасарай е много голям клуб. Когато дойдох, ситуацията не беше добра. Доста играчи бяха напуснали, отборът бе отстранен от Лига Европа. В такива клубове животът се развива прекалено турбулентно.

 

- Имахте проблем с легендата Георге Хаджи, който бе ваш треньор.

 

- Без никакви причини каза, че съм наказан. Попитах го само „Защо?“ После разбрах, че е искал да вземе нови футболисти. Но на мен той така и не ми назова конкретната причина.

 

- Вие го нарекохте лъжец?

 

- Той не ми каза истината. Какъв е?

 

- Стигнахте и до руския футбол с Динамо (Москва).

 

- Беше много хубаво и интересно. Клубовете от руската лига инвестират страшно много пари. Много са професионални. Моето семейство се чувстваше чудесно в Москва.

 

- Играхте и в Китай, където напоследък се инвестира чудовищно много. Как беше в Далечния Изток?

 

- По мое време там бяха също Дрогба, Рочембак, Кейта и много други футболисти със сериозни визитки. Културата е много различна и началото естествено е трудно. Достави ми удоволствие. Въобще където съм бил, не мога да се оплача.

 

- Знаете ли, че за 11 дни сте изиграл три мача на три различни континента?

 

- Знам. Започнах в Австралия, след това в Китай и завърших с националния отбор в Аржентина.

 

- Кои бяха първите два?

 

- Срещу Сентрал Коуст в Австралия, но не помня в китайското първенство срещу кой съм играл.

 

- Това е рекорд за Гинес!

 

- Наистина ли? Не го знаех.

 

- Играл сте в Гуанджоу и Пекин Ренхе. Какво мислите за бъдещето на китайския футбол? Големите звезди започнаха да напускат.

 

- Китайците вече държат повече на своите футболисти и да инвестират в тях. Досега почти не можеше да видиш млад китайски играч в отборите. Според мен в близките години техните състави ще станат по-силни, отколкото са с големите звезди, които привлякоха за много пари.

 

- Накрая да ви попитаме какви спомени имате от българския футбол?

 

- Започнах да гледам футбол през 90-те години. Познавам отлично вашето златно поколение със Стоичков, Костадинов, Лечков, Михайлов... Големи футболисти. Христо Стоичков беше моят идол. Когато играех в училищния двор, си избирах да бъда Стоичков. В момента знам, че футболът ви е в трудна ситуация. Няма повече футболисти като преди. Бих разгледал целия балкански район като едно. Винаги сме имали много големи таланти и съм сигурен, че скоро ще имате пак големи имена.

 

- Играл ли сте срещу български съперници?

 

- С националния отбор веднъж играхме у дома в Босна и загубихме с 1:2.

 

- Помните ли кой ви вкара головете?

 

- Димитър Бербатов беше, нали?

 

- Какво мислите за него?

 

- Големият играч на България.

Направи много добра кариера в чужбина. Един от най-силните български играчи, за които съм чувал.

 

- Един Джеко ли е най-големият футболист на Босна и Херцеговина за всички времена? Или може би Хасан Салихамиджич?

 

- Трудно е да се каже. Като качества трябва да избера Джеко. Но Салихамиджич спечели Шампионската лига с Байерн. А Един още не е. Но може би ще успее.

 

- До преди година и половина бяхте професионален футболист, а сега не правите нищо. С какво ще се занимавате?

 

- Сега съм съветник на босненската футболна федерация. И лично на президента. В бъдеще ще остана във футбола.

Следвай ни: