Интервюто с Буфон: При покана от Италия не мога да дезертирам

Слуховете в последните седмици са, че Джанлуиджи Буфон е променил решението си да се откаже от футбола след изтичането на своя договор с Ювентус през лятото, но в пространно интервю за „Тики Така” легендата на италианския и световния футбол казва, че макар да е решил какво следва за него, „ще го обявим, когато му дойде времето”.

„Единственото важно за мен сега е да се съсредоточа върху остатъка от сезона. Мога да ви кажа само, че съм сигурен какво ще правя и съм много щастлив с избора си заедно с клуба, но предстои да го обявим. Всеки от нас трябва да следва вътрешния си път, страстта, която бавно расте в неговата душа. Точно както напълно естествено този път ме изведе до това да съм футболист, се надявам да имам друг пламък от страст, който, дори не толкова голям като прежния, да ми покаже новата ми роля за в бъдеще. Както често казвам, изпитващите силни емоции и имащи важна роля като нас футболисти изживяват спирането с играта като първата си смърт. Тя е неизбежна, ала е толкова потресаващо нещо, тъй като ти се случва на такава млада и красива възраст, та може да ти се стори, че всичко останало е без значение. Когато обаче помислиш спокойно и съзнателно, виждаш, че има много други радости, много други неща, които могат да ти донесат задоволство и да те накарат да се почувстваш значим.”

Франческо Тоти се оттегли миналата година и после сподели, че все още изпитва дивото желание да излезе на терена. „Познавам Франческо от националния отбор на Италия до-15, тъй че сме изкарали 25 години заедно във футбола и сме споделили значими неща. Не откривам топлата вода, когато подчертавам, че той заедно с (Алекс) Дел Пиеро, (Андреа) Пирло и (Роберто) Баджо бяха безспорно най-големите таланти на Италия в последните 25-30 години. Говоря, разбира се, в офанзивен план, иначе трябваше да включа също (Паоло) Малдини, (Алесандро) Неста, (Фабио) Канаваро и т.н. Той (Тоти) скъса връзката си с Рома като клуб, дистанцира се от ролята на играч, но този момент идва за нещастие за всекиго и трябва да си вземеш бележка, да направиш друг избор и да се подготвиш за различен живот. Мисля, че Франческо просто е изразил едно чувство, което според мен винаги ще бъде у него. То е неизменна част от всекиго, който е бил с главна роля на терена и е имал нужния късмет и умение да остави подобна значителна следа. Ще го носиш дори и на 70 години.”

Роджър Федерер не спира да печели големи турнири в тениса, при все че е на преклонна за спорта си възраст. Двамата с Буфон са близки. „Понякога си разменяме съобщения или си пишем, правим си взаимно психоанализа. В едно прекрасно интервю преди три-четири години го питаха за тайната на неговото дълголетие в спорта и той отвърна: „Вдъхновен съм от Буфон.” Това е много мило изказване. Наистина.”

Вратарят смята, че Ювентус е бил „твърде самонадеян” срещу Реал Мадрид във финала на Шампионската лига миналия сезон. „И бианконери” стигнаха до мача за трофея три пъти с Буфон в състава си, ала неизменно губеха, включително с убедителното 1:4 срещу „лос бланкос”.

„Вижте, аз бях с главна роля в три изгубени финала. Не зная дали това може да е от значение, но срещу Милан (през 2003 г.) паднахме, защото изтървахме три от пет дузпи – нещо, което а пропо се случва само на мен! Случи се в онзи финал, случи се и срещу Германия на европейското първенство, случи ми се и срещу Наполи, когато пропуснахме четири от осем. В последните три години пък се изправихме срещу Барселона, който за наше нещастие просто е по-добрият отбор от нас, ала въпреки това бяхме в мача до самия край. Може би паднахме заслужено, но пак изходът се сведе до малки детайли. После пък срещнахме Реал Мадрид и това е може би единственият мач, в който бяхме малко прекалено самонадеяни. Влязохме в сблъсъка с погрешното мислене, че можем да играем на равна нога с тях или да играем футбол като тях. Само като погледнете имената в състава им, осъзнавате, че сте преценили лошо съперника си.”

Юве спечели скудетото в последните шест години, ала този сезон има истинска битка за върха с Наполи. „Като отбор ние сме бойци и знаем, че за да спечелим седма поредна титла, ще трябва да направим… хайде да не казвам „чудо”, но нещо удивително и изключително, защото Наполи не ти отпуска нищо даром.”

А дали щеше да иска „и партенопеи” да вземат скудетото, ако не беше вратар на Ювентус? „Честно казано, освен вратар на Ювентус, съм и фен на спорта (б.и. – засмива се). Харесвам истории за чувства, за страст, а в Неапол и в неаполитанския спорт е пълно с тези неща. Онова, което ме разочарова – и го казвам като италианец и любител на футбола, – е да видя как Наполи отпада от Лига Европа, когато трябваше да спечели трофея. Наполи имаше потенциала да стигне до върха, ако си бе изиграл правилно картите. Бих викал за тях, ако бяха се класирали на финала. Редно е, когато даден отбор играе толкова добър футбол, да бъде възнаграден. Колективно са удивителни в атакуващата фаза на играта, но имат и невероятни индивидуалности, като погледнете Хосе Кайехон, Дрис Мертенс, Лоренцо Инсиние и Марек Хамшик, а сега и Алан. Хосе Рейна също е много решаваща фигура в този стил на игра. Освен че прави великолепни спасявания и е голям вратар, той също така започва атаките на своя тим с подаванията си. Има голяма харизма и характер. Много пъти това носи повече точки от правенето на спасявания.”

Можеше ли Италия да се класира за Мондиал 2018, ако Инсиние бе на терена срещу Швеция? „Вместо да ви отговоря на този въпрос, ще ви кажа защо за мен Лоренцо се доказа като голям шампион и изключително зрял играч, мислещ първо за колектива. След този тъжен край на мача с Швеция той нито се изказа срещу треньора, нито се опита да създава полемики, което казва много за израстването му в последните няколко години.”

Буфон потвърждава, че би отвърнал положително на зова на селекционера Луиджи Ди Биаджо да изиграе „още два-три мача”, имайки предвид контролите на „скуадра адзура” през март с Аржентина и Англия. Смяташе се, че плейофният реванш за световното първенство срещу Швеция затваря тази златна страница от легендата на ветерана.

„Нямам какво да добавя. Има усещане за отговорност и привързаност, което чувствам, че мога да дам на националния отбор, макар и в момент на преход и в цикъл от приятелски мачове. Мислех си да ида на почивка със семейството си за няколко дни, ала когато националният тим е в нужда, дори и малка, е редно да се отзовеш, а не да дезертираш, при все че от юни нататък ще има друга посока. Това определено е една форма на лоялност, но и с усещане за отговорност, защото след това с Юве започваме нова експедиция, която е в очакване да се роди. Правещите първите си стъпки в националния отбор се нуждаят от поне един опитен играч, на когото да се опрат за съвет или утеха, защото моментално биват хвърлени срещу Лионел Меси и после срещу англичаните на „Уембли”. Ако младите момчета почерпят от опита на вече миналите по този път, според мен могат от самото начало да се представят добре за Италия.”

Буфон посочва едно изненадващо име сред кандидатите за нов лидер на „скуадра адзура” – Марио Балотели. Нападателят на Ница кара два отлични сезона във Франция и е свързван със завръщане в Серия А, когато договорът му изтече в края на сезона.

„Без значение дали ще се изправя отново срещу него, или не, бих бил щастлив, ако Марио се върне в Италия. Така би получил възможност да докаже на 100%, че е узрял, че се е превърнал в онова, което виждахме у него като младок – потенциал на голям шампион, който вече играе на постоянно високо ниво. Това трябва да е предизвикателството за Марио от тук до края на кариерата му. Мисля, че представянето му в последните две години заслужава внимание от страна на националния отбор. В края на краищата говорим за талант, чиято силна страна може би никога не е била постоянството, ала всички в италианския футбол се надяваме, че е напълно узрял. Може би единствено Тоти имаше тази сила и точност на шута – Марио наистина няма равен в това отношение. Той е от онези таланти като нашия приятел Антонио Касано, които са чепати, но заслужават да бъдат поставяни в сметките.”

Кои други нападатели смята Буфон за най-добрите? „Мисля, че Роналдо – Феномена, беше невероятен в Интер. По онова време рядко виждахме играчи с такава физика, такава мощ, такава скорост, такава техника. Днес може би Меси има тези качества, макар да не е толкова мощен. В онези времена обаче Роналдо наистина изглеждаше като извънземен измежду хората.”

А какво мисли Буфон за другите вратари в Италия и би ли дал зелена светлина на Джанлуиджи Донарума да го наследи в „скуадра адзура”? „Не е моя работа аз да му я давам – той си заслужи

това с представянето си в последните години и с показания си талант. Алисон? Според мен той изненадва единствено онези, които не познават генерално ролята на вратарите, защото аз го забелязах и го следя от две-три години насам. При него винаги ме е поразявало най-вече спокойствието, с което подхожда към мачовете и с което опростява постоянно спасяванията си – така понякога ги прави да изглеждат безобидни, дори и в иначе сложни ситуации. С това придава спокойствие и сигурност на своя отбор. Войчех Шчесни? С него сме много добри приятели и сме много близки, защото успяхме да създадем чудесно сътрудничество и задруга. Иска да го наричаме Тек, защото името и фамилията му са непроизносими, така че намери начин да ни улесни. При всеки получен шанс за игра Тек е с главна роля в мача. Спечели ни толкова много точки и така ни позволи да се задържим близо до Наполи.”

Следвай ни: