Кръвта във вените на „Парк де Пренс” започна процес на смразяване от вечерта на 17 януари, когато привържениците на Пари Сен Жермен освиркаха Неймар Жуниор. В следващите дни футболистът се оплака от мускулни болежки и не влезе в съставите за два поредни мача – срещу Лион в Лига 1 и Гинган за Купата на лигата. В същото време неговото обкръжение оттече към водещия френски спортен вестник „Екип” инфо, че момчето е останало натъжено от освиркванията и че за капак не му харесва да играе във Франция, защото много го ритали. Тогава изниква вечният въпрос в света на футбола: кое го спира да си смени клуба?
ПСЖ твърди, че 25-годишният бразилец не може да си тръгне, защото договорът му го обвързва до лятото на 2022 година. Клубът яростно отрича чрез своя президент Насер Ал-Келаифи и ПР-отдела си, че в контракта има клауза с неустойка за разтрогването му, тъй като Лига 1 забранява подобни постановки (за разлика от испанската Професионална футболна лига).
Маркос Мота – адвокат на играча, настоя преди дни пред Радио Глобо, че наистина в документа няма такава клауза, ала във футболната индустрия съмнението продължава да битува. Една компания, обвързана с ПСЖ и с големи спортни фирми в Европа, заяви пред нашия вестник, че познава съдържанието на договора и там може и наистина да няма конкретна клауза за разтрогване, ала има заложена скрита юридическа формула, която би позволила на Неймар да смени клуба преди 1 септември 2018 г., в случай че се изпълни серия от условия плюс изплащане на 300 млн. евро трансферна сума. В обкръжението на бразилеца дори не крият цифрата за изискваната от него базова заплата при решение да напусне Франция: 50 млн. евро годишно след плащане на данъците.
Същите тези източници сочат, че контрактът има „множество пробойни” и че ПСЖ е клекнал за вкарването на освобождаващата формула, защото не е имал друг изход предвид слабата си позиция по време на преговорите през пролетта на миналата година. Ал-Келаифи стори всичко по силите си, за да съблазни призвания да замести на трона Лионел Меси бразилец и да го накара да смени велик клуб като Барселона с друг без особени традиции. Сред отстъпките се добави и възможен изход по срокове: с всяка изминала година става все по-евтино отмъкването му от ПСЖ.
В най-близките кръгове на Неймар обясняват, че от 1 септември т.г. освобождаващите условия ще станат още по-гъвкави, макар че не мисли за напускане на Париж през 2018 година. И защо да го прави? Те твърдят, че в ПСЖ всичко се върти около него: осигурени са му безчет материални придобивки и пълен комфорт, правилата определя той, треньорът се подчинява на желанията му, нивото на конкуренцията му позволява да си дозира натоварванията и натискът от феновете е минимален… или поне така изглеждаше до 17 януари.
Когато Ней се появи отново пред своята публика в събота срещу Монпелие, ръководителите на клуба оркестрираха активна пропагандна кампания за радушно приемане и екзалтация. По трибуните се появиха плакати в подкрепа на нападателя („Освиркването на нашите футболисти противостои на нашите ценности”, „Неймар-ПСЖ-фенове: всички обединени в името на Париж”), социалните медии също се включиха, а по витрините на магазините на стадиона се появиха надписи на английски: Paris loves Neymar (б.пр. – Париж обича Неймар).
Мобилизацията достигна своя апогей чрез самия Ал-Келаифи, който е също и шеф на BeIn Sports – ТВ мрежа, държаща правата за излъчване на половината европейски футбол. Той обвини испанската преса в „кампания за създаване на объркване” у играча и отрече, че бразилецът има вариант да подпише с Реал Мадрид идното лято, „напук на слуховете”. Когато го запитаха дали може да потвърди на 100%, че нападателят ще остане в Париж и следващия сезон, босът отсече: „Не на 100%, а на 2000%!”.
Ал-Келаифи даде думата си и така се постави в сложно положение. Тук на карта е заложено не просто бъдещето на един футболист, а личната чест на един лидер, който представлява Катар – страна с дълбоко чувство на национална гордост. ПСЖ е бижуто в спортното портфолио на емирството, а Неймар е неговият водещ актив.
Футболът е езотеричен бизнес, в който доминират моралните кодове. На Неймар щеше да му бъде достатъчно само да каже, че ще изпълни договора си с ПСЖ, за да сложи край на кризата. Такъв е етикетът при професионалистите. Когато обаче клубът го прикани да отговори публично на „слуховете”, бразилецът бе уклончив: „В годините ми в Барса във всеки прозорец забъркваха името ми в разни неща. Качествените футболисти винаги са в сърцето на спекулациите.”
Неймар се обърна към собствената си история. А тя – кратка, но и гореща – казва, че той си тръгна от Барселона, преди да е изпълнил договора си.
Диего Торес, „Ел Паис”