Интервюто с Кавани: Вкарването на гол е като риболова

2 яну 2018 | 14:34
4011
0

Доха, малко преди Рождество Христово. Единсон Кавани, Килиан Мбапе, Неймар и Тиаго Силва си подават топката, без да пада на земята, на импровизирано игрище за минифутбол върху плаващ остров в Западния залив. Нормален ден за всеки от вас. Просто талант на обща стойност над 500 млн. евро, който си играе сред вълните.

Събитието е част от зимното турне в Катар на Пари Сен Жермен и по залива се носи силен смях, донякъде дължащ се на излитането на бутонката на Неймар във водата при един пас и почти падането зад борда на Мбапе в опита му да я спаси.

Кавани се включва в кикотенето. Той се чувства като у дома си във водата. Там е най-спокоен, което разбирам по-късно по време на това странно интервю. Нападателят дори е на мнение, че страстта му към риболова е помогнала на играта му на терена, и докато си говорим, мисълта му се връща към онези дълги дни, прекарани в хвърляне на въдици в река Уругуай заедно с баща му Луис и другарите от родния му град Салто. Там обожава да се връща. Както казва, там е „душата” му.

„Когато ходя за риба там, много образи изплуват в ума ми – връща се назад Единсон. – Спомени за детските ми години. Тогава нямах нещата, които имам сега, тъй че ходенето за риба беше напълно различно. Много съм благодарен за всичко, което съм постигнал в живота.”

Той намира и една ясна и интригуваща връзка с тази дейност, която му е помогнала да се превърне в един от най-добрите голмайстори в световния футбол. „Риболовът ми дава мир, спокойствие, а и ми помага, като нападател, за очите. Трябва да изчакаш точния момент, за да атакуваш, да хванеш рибата. Във футбола ролята ми е на практика същата: трябва да си търпелив и да следиш максимално съсредоточено положението, а в точния момент да действаш моментално.”

Наистина ли? „Напълно вярно – казва Кавани на испански и поставя ръката си на очите, а после към въображаемата река. – Подготвяш се за това, за този особен момент на атаката. Не съм мислил за това като малък, но с порастването започнах да го свързвам с битието на нападателя, с вкарването на голове и с постигнатия успех в моята кариера.”

Не просто голове, а много голове. Кавани стана първият играч с 50 точни попадения през 2017 г. и вкара поне по 22 във всеки от последните си осем сезона в Наполи в Серия А и ПСЖ, където дойде през 2013 г. за 64 млн. евро (за кратко втория най-скъп трансфер в историята на футбола) и където бе току-що избран за най-добрия чужденец в Лига 1. Уругуайският национал се нуждае само от един гол, за да изравни клубния рекорд на Златан Ибрахимович (156).

Лесно е да види човек защо толкова му приляга прякорът Ел Матадор, получен от времената му в Неапол. „Феновете там започнаха да ме наричат така. (Б.и. – засмива се.) Убиеца! Този прякор ми харесва.”

Няма обаче много от чертите на убиец у 30-годишния мъж. Той се показва като разумен човек и пали страстта си най-много при заговарянето за живота му в миналото в Салто и провеждащия от него там всяка година благотворителен мач „Salto a la Vida” (б.пр. – „Скок към живота”). Знае обаче, че ще има и въпроси за ПСЖ, за стреса от очакванията към носещия „деветката” на един от най-големите, богатите и амбициозните клубове в света, както и за гледаните под лупа негови взаимоотношения с последните мегапокупки Неймар и Мбапе, счупили миналото лято световните трансферни рекорди.

Триото вече е вкарало 38 от 58-те гола на тима в първенството и помогна за поставянето на рекорд по голове в груповата фаза на ШЛ (25), където е втори генерален фаворит за трофея, при все че се изправя още на осминафиналите срещу шампиона от последните две издания Реал Мадрид.

В ПСЖ горят от желание да спечелят това състезание, в немалка степен и заради травматичното отпадане на същото ниво миналия сезон: победа с 4:0 над Барселона и късно крушение в реванша с 6:1. Кавани се разписа на „Камп Ноу”, ала това някак си се оказа недостатъчно след трите гола на „блаугранас” от 88-мата минута насетне. „Това бе твърде странен мач и, честно казано, несправедлив. Загубата по този начин направи преглъщането на отпадането още по-трудно. Трябва да се учиш от опита, а това определено беше струващ си за вземане на бележка опит.”

Неймар, разбира се, беше с ключова роля за невероятния обрат на Барса. Днес обаче е съотборник на Кавани и преди това интервю събеседникът ни получава за подарък бейзболна шапка с инициалите MCN, обозначаващи триото Мбапе, Кавани, Неймар. Те ли са новите MSN (Меси, Суарес, Неймар)? „Това е осъществената мечта на хората тук. Аз се радвам на оформилата се наша атака и имам добри отношения с останалите двама на терена. Искам обаче да подчертая, че ние не сме единствените важни фигури в Пари Сен Жермен. Това е отбор, пълен с отлични футболисти. Важни сме не ние, а ПСЖ.”

Много обаче се изписа след шумния трансфер на Неймар за отношенията му с Кавани, особено след публичния им спор в един мач с Лион през септември за това кой да бие дузпа. „Не, в чудесни отношения сме. Ние сме големи професионалисти и нашият приоритет са колективът и клубът. Всички тук бяхме щастливи, когато Неймар подписа с ПСЖ, защото е голям играч, а това може да е само за добро на клуба и отбора. До един бяхме невероятно превъзбудени от идването му.”

Кавани обаче очевидно няма желание да продължи да говори по темата и обяснява внимателно: „Проблемът е, че много хора не получават точната информация и се получава голямо неразбирателство.” За него това разбираемо може да стане „досадно”, защото „хората продължават да задават отново и отново все същия въпрос” и да разчоплят всяка негова дума. Затова е и твърде предпазлив, за да не бъде изтълкуван погрешно. Когато аз го гледах в общуването му с Неймар онази сутрин, двамата изглеждаха като да се разбират доста добре.

„Онова, което ме изпълва, са поставените цели в живота. И те не са просто да вкарвам голове, макар това да ми дава голяма сила и щастие. Горд съм с постигнатото от мен, но и зная, че трябва да продължа все така, а в ПСЖ има напрежение, огромно напрежение. Това обаче всички футболисти трябва да носят като кръст на гърба си.”

Кавани има договор с ПСЖ до 2020 г. и би искал да завърши кариерата си там. „Хубаво ми е в този клуб, много ми харесва и искам да остана задълго. Във футбола човек не знае какво му предстои на другия ден, ала моето желание е да изпълня мечтите си в ПСЖ с много купи и да остана докрай.”

Спечелването на Шампионската лига е най-голямата цел. „Във всяко състезание може да има само един победител, но ние сме един от най-добрите отбори в света. Ще е трудно да спечелим ШЛ, ала имаме огромно желание да го сторим и да запишем и дубъл с титлата във Франция. За това се трудим толкова здраво. Победата е не просто спечелването на трофея, а и наградата за целия положен труд, за да стигнеш до върха. Всичките тези натрупани изживявания правят крайния успех още по-значим.”

Което връща ума му, отново, обратно към Салто – прашен малък град с население около 100 000 души (и където по съвпадение в същата година, 1987-ма, е роден и Луис Суарес). Там между Рождество и Нова година всяка година на стадион „Ернесто Дикинсон” при изпълнен капацитет от 7500 зрители се играе традиционният благотворителен мач на Кавани.

„Когато бях малко момче, в моя роден град имаше много деца със здравни проблеми. Моите родители работеха с тях и аз научих много от това. От малък помагам с каквото мога и това винаги ме е изпълвало. Такава е действителността, пред която са изправени множество хора. Помагането ми разтваря кръгозора и душата, то става все по-важно нещо за мен, затова и всяка година сега играем благотворителния мач. Миналата година събирахме средства за раково болните деца, а тази – за децата със синдрома на Даун. Обичам да се връщам в моя роден град – там е душата ми. Все още ходя на места, на които съм ходил като малко дете. Обичам да яздя коне, да работя във фермата с животните и, да, да ходя за риба.”