Случаят „Видал” е заплаха за разклатения кораб „Барселона”

По-миналото лято ръководството на Барселона предложи на старши треньора Ернесто Валверде да му доведе Артуро Видал, след като знаеше, че футболистът иска да смени обстановката след три години в Байерн (Мюнхен), което би свалило цената на операцията. Валверде отказа, защото в консенсус с тогавашния технически секретар Роберт Фернандес и хората му решиха, че е по-добре да бъде привлечен Паулиньо – титуляр в националния отбор на Бразилия, който в началото породи куп съмнения, ала с течение на времето спечели публиката с отдаденост, дисциплина, поведение и, не на последно място, резултатност.

След завръщането на Паулиньо в Китай и обновлението на техническия секретариат, Барса накрая купи Видал, защото го сметна за най-добрата смяна на бразилеца за нуждите на Валверде – халф с действие между двете наказателни полета, силен физически, трудещ се в защита, но и умел във включванията си в атака. Всичко това обаче, изглежда, не е променило в последната година изначалното мнение на треньора за играча, който, в противовес на предреченото от самия него при идването му, влиза в заглавията повече с действията си извън терена, отколкото с тези вътре. Една доста сложна ситуация.

Валверде, който гледа повече заслугите от визитката при избора си на състав, не му даде път в началото на сезона, както постъпи и с другите летни попълнения в състава. „Когато човек има качества и се готви добре, може да се приспособи към кой да е отбор”, отговори Видал след първия си мач като титуляр – равенството срещу Жирона. Тези думи не постигнаха някакъв ефект и халфът си докара не повече игрови минути, а все по-нарастващ гняв. Той очевидно се подразни от смяната си срещу Атлетик Билбао и се ядоса, когато остана на пейката за сметка на Артур срещу Тотнъм на „Уембли” (най-добрия мач на отбора за сезона с великолепна игра на бразилеца), защото от клуба му бяха казали, че ще е задължителен титуляр в очаквано по-физическите мачове, където се налагат здрави единоборства.

„Артуро знаеше къде идва, както знаеха и всичките ни попълнения”, казват от Кан Барса, въпреки че от обкръжението на играча обясняват, че на чилиеца му е било заявено, че игровите минути на Паулиньо ще отидат в неговия актив. Само дето те засега отиват при Артур, който получи два пъти поред титулярното място в центъра и ознаменува това доверие с техничен и много умен футбол, позволяващ отличното владение на топката от отбора – предпочитания от старите кучета в отбора Меси, Пике и Бускетс стил. Да не забравяме и друго: минутите на чилиеца за Байерн в Бундеслигата намаляваха непрестанно във времето – от 2048 в първата година, през 1823 във втората, та до само 1457 в последната.

Връщането към престоя на Видал в Бавария ни помага и да си обясним спортно-технически днешното му положение. Барса и Байерн са отбори, които се характеризират с желанието да доминират съперника чрез владението на топката с т.нар. „позиционна игра”. Голямата разлика между двата тима е, че баварският няма Лионел Меси, който за самия Видал, според негови изявления още от Мюнхен, е най-добрият футболист на света.

Когато отборите играят срещу Меси, правят всичко възможно да му ограничат времето за мислене, смалявайки максимално пространството около него. Това води до пренасищане на центъра на терена, което прави много трудно взаимодействието в толкова малко поле. Както каза Джосеп Гуардиола, „на Видал не му се удава играта в тези мънички пространства”, поради което и не може днес да развие своята обичайна игра в Барса.

Сигурното е едно: физиката на чилиеца не съответства на технико-тактическите изисквания за играта на „блаугранас” във фазата на владеенето на топката, поради което той трябва да приеме ролята си на честа смяна, влизаща при умора на съперниците, когато те вече не са в състояние да затварят така добре пространствата в центъра.

Тази идея обаче очевидно не се нрави на Видал, който пусна сърдита емотикона в социалните мрежи след хубавата победа над Тотнъм. „На мен не ми е казал нищо, камо ли че е сърдит”, иронизира Валверде своя играч, комуто срещу Валенсия нареди да загрява, а накрая не го пусна изобщо в игра. Минути по-късно халфът се отбеляза в Инстаграм с послание към онези, които го предават. „С Юда не се бориш, той се обесва сам”, написа чилиецът в акаунта си, като добави свити юмруци и кралски символи, съответстващи на прякора му: Крал Артуро.

Проблемът е, че в Барса има само един крал и той носи №10. Видал обаче не съзнава това и вместо да заглуши своя яд, отново проплака при идването си в Маями за лагер на чилийския национален отбор за контролата срещу Перу: „Как да съм щастлив, когато не играя?! Физически съм много добре, но в последните мачове бях леко подразнен. При все това ще продължим борбата – идват многобройни важни мачове и се надявам да съм титуляр.”

Видал изтри два от постовете си в Инстаграм (отрече неособено убедително те да са свързани с Барселона и заяви, че „ако имам да казвам нещо, го казвам в лицето”), което може да значи, че гневът му е по-скоро моментен изблик, отколкото постоянно състояние. От друга страна обаче едва ли е случайно как се появиха в един ден в големите каталански спортни вестници „Мундо Депортиво” и „Спорт” интервюта на генералния мениджър на клуба Пеп Сегура, в които той скастри чилиеца и му отправи прикрито предупреждение да престане с изявите си в традиционните и социалните медии.

„Ние смятаме, че той трябва да работи и да съзнава, че е част от един голям отбор, с големи играчи. Трябва да работи и по линията на това да проявява уважение към своите съотборници, към съблекалнята, към треньора и към клуба. Мислим, че по един или друг начин той ясно съзнава, че тези постове в социалните медии навредиха нему повече отколкото на когото и да било другиго, и вярвам, че ще се поправи”, заяви генералният мениджър, като добави същевременно, че оценява гнева на халфа и като похвален симптом на огромното му желание за игра.

От клуба искат да заглушат този проблем с действия „отвътре”, макар че са обзети от тревога, тъй като съзнават, че Видал не е кой да е футболист, че има своите важни хора в пресата и че ако продължи да не играе редовно, може да предизвика бунт в търсене на нови хоризонти. Действията с изтичане на вътрешна информация към доверените си медии и синхронните интервюта със Сегура с посланието в тях към Видал (и към всички склонни към бунт в съблекалнята) вероятно значат, че в Кан Барса се стремят да закрепят и без това разклатения от резултатите кораб. Амбицията за защита на титлата в Ла Лига и за триумф в Шампионската лига е реалистична само при пълна хармония и отдаденост на целия отбор и клуб. Което днес не се вижда.

Казусът „Видал” обединява всички злини и заплахи за мира в съблекалнята на Барса: поведението на неиграещите футболисти, увеличителния и диаболичен ефект на социалните мрежи и нарастващата власт на играчите, които често забравят, че са просто служители на своя клуб, може би и защото никой не се наема да им го припомня редовно. Стига само да си припомним случая с документалния филм на Антоан Гризман, продуциран от Жерард Пике и разпространен одобрително в Туитър от него и от Самюел Юмтити.

Е, дойде моментът да се начертае ясна граница в Барса – и за Видал, и за всички разглезени играчи/просто служители, които не могат да контролират импулсивността си.

По материали на испанската спортна преса

Следвай ни: