Интервюто с Видал: Барса е скок нагоре от Байерн и Юве

Артуро Видал е едно от големите нови попълнения на Барселона за сезона, несъмнено най-популярното сред тях, което пролича от посрещането му от барселонистите. Чилийският национал, който не крие враждебността си към Реал Мадрид след скандалните мачове с неговия Байерн (Мюнхен), посреща приключението на „Камп Ноу” като мисия за спечелването на трофеи. Срещна се с екипите на каталанските всекидневници „Мундо Депортиво” и „Спорт”, за да говори за първите си дни в „блауграна” съблекалнята и амбицията си да спечели Шампионската лига след загубения финал с Ювентус именно от Барса преди три години в Берлин.

-         Наричат Ви Крал Артуро. Откъде се появи прякорът?

-         Мисля, че си го спечелих на терена, в Италия. Името ми е Артуро и след много борба, игра, победи, трофеи, битки си спечелих и добавката Крал.

-         Сега трябва да го затвърдите и в Барса…

-         Да, надявам се да си го спечеля и на „Камп Ноу” – целта ми е да бъда обичан тук. Затова идвам, на това се надявам – да побеждавам и да играя добре.

-         Какви бяха първите Ви усещания в първите Ви седмици в съблекалнята и под ръководството на Ернесто Валверде?

-         Много радост. Срещнах един чудесен колектив, едно семейство, а тренировките бяха много интензивни. Забелязва се, че Барса е отбор с глад за трофеи този сезон.

-         Новите Ви съотборници посрещнаха ли Ви добре, с някой ритуал?

-         Да, посрещнаха ме добре, чувствам се у дома си. Съотборниците ми във всеки един момент се грижат едни за други.

-         Центърът на терена е една от линиите с най-много играчи в състава. Плашите ли се от конкуренцията за титулярното си място?

-         Не, не се плаша от нищо, още по-малко от това да се състезавам със съотборниците си и с други отбори на терена.

-         Как разбрахте за интереса на Барса към Вас?

-         Агентът ми го предаде, той ми разказва всичко.

-         Изненадахте ли се, че Барса Ви иска на 31 години?

-         Не зная дали съм бил чак изненадан, защото бях в Байерн и си вършех добре работата там. Всяка година след края на сезона се споменават много отбори с интерес към мен и знаех, че ако продължавам да играя на върхово ниво, може всичко да се случи. Играл съм в Байерн и Ювентус, но това е скок към най-добрия отбор на света и мисля, че съм си заслужил правото да съм тук и да осъществя мечтата си да спечеля ШЛ.

-         Наистина ли всичко се стече толкова бързо, колкото остана като впечатление?

-         Нищо не става бързо в живота (б.и. – разсмива се). За всичко трябва да се работи, всичко си има своя процес… Разбира се, че не излизаше предварително по пресата. Истински добрата работа се върши в тишина.

-         Детето Ви обаче Ви издаде…

-         Да, ха-ха-ха… Моят син беше този, който говори малко повече от нужното. Той е дете, следи какво се пише по социалните медии, много ги гледа. В един момент трябваше да го успокоявам и той започна да си вади изводите.

-         Да не го наказахте после без десерт или Плейстейшън?

-         Не, не…

-         Кой от новите Ви съотборници Ви изненада най-много от видяното в тренировките?

-         Много харесвам футбола, най-добрите отбори в света, големите първенства, тъй че вече познавах наличното в Барселона качество от изгледаните мачове. Ясно е, че когато се изправиш срещу Лионел Меси, виждаш от първо лице, че той е най-добрият от всички, но когато тренираш с него и го гледаш всекидневно, виждаш откачени неща. Лионел е различен. Аз мога да му помогна по много начини, най-вече като печеля топката и му я подавам в ключовите моменти, за да вкарва много голове. Трябва да се опитваме да се движим много и да му предоставяме повече възможности за асистенции или голове.

-         В първите Ви мачове като „асулграна” Валверде Ви постави като десен вътрешен халф. Кой е любимият Ви пост?

-         Играя отдясно, отляво, също и през центъра, сам или в двойка пивоти… Никоя позиция не ми е неудобна в центъра на терена, просто се старая да помагам на отбора си и да давам своя максимум всеки път щом ми се гласува доверие да играя. Валверде иска от мен да съм много съсредоточен в колективните движения на отбора – и на тренировките, и на мачовете; и в защитната, и в нападателната фаза.

-         Някои казват, че имате твърде силови характеристики, за да се приспособите към футбола на Барса. Същото се говореше и за Паулиньо…

-         Трябва да видим как ще се стече сезонът, но не зная кой изцяло силов футболист вкарва по 10-12 гола на сезон. Да, моята запазена марка е печеленето на топката, тактическата ми работа, бяговете от едното в другото наказателно поле и обратно, но съм способен да помагам на отбора си също и с голове, когато ми се предостави възможност.

-         Обичате ли да Ви наричат „воин”?

-         Да. Тези определения са признание за всичко постигнато от мен навсякъде досега и това ми харесва.

-         Какви цели си поставихте за този сезон?

-         Да спечеля всичко – това е целта. За това и дойдох.

-         Само за това ли?

-         Е, също и да представя добре Чили и да се насладя на най-добрия футбол.

-         Кой трофей обаче Ви изпълва с най-голямо желание?

-         Този в Шампионската лига, разбира се, но тъй като съм в нов за мен отбор, бих искал да спечеля и първенството. Зная, че Барселона е взимала титлата много пъти, ала искам и аз да я вдигна над главата си. Искам да спечеля всичко, защото има нови за мен трофеи, а мечтата ми е да триумфирам в ШЛ.

-         Миналия сезон обаче се случи нещо странно в Рим срещу Рома и Барса се размина с този трофей…

-         Не зная какво се е случило, защото не съм бил там, въпреки че е ясно, че се видя нещо невероятно и целият свят остана изненадан.

-         Доста се коментираше после, че на отбора напълно му е липсвал характер. С Артуро Видал на терена е немислимо да се случи нещо подобно, нали?

-         Не зная дали щеше да се случи и с мен на терена, но се надявам сега когато вече съм тук, никога да не се случва.

-         Споменахте Меси. С националния си отбор го победихте на два финала за Копа Америка. Майтапите ли го по въпроса?

-         Не, не, това са неща, които всеки пази за себе си. Бяха много тежки, много силови мачове. За нас, чилийците, бе чест да спечелим този турнир, тъй като никога преди не бяхме го правили. Естествено, радостта е огромна, но, както сам ми напомни, той пък ме е бил веднъж във финал на ШЛ.

-         Да поговорим за ВАР! Подкрепяте ли въвеждането на системата?

-         Струва ми се за добро. Да, играта се понакъсва, но за добро. Сега след гол трябва да си предпазлив и да почакаш малко, преди да го отпразнуваш. Това усещане е много особено, ала в края на краищата ще е за добро и ще е справедливо за всички.

-         Щеше ли с ВАР Байерн да е финалист в ШЛ през 2017 година?

-         Щеше да спечели последните две издания на турнира.

-         Сиреч Мадрид не би ги спечелил…

-         Да, не би.

-         Какво Ви разказа Клаудио Браво за Барса?

-         Не съм във връзка с Клаудио и не сме говорили. С Алексис Санчес малко повече, но се съсредоточавам повече в моята част – общуването с моите съотборници, моя отбор… А сред съотборниците в националния си тим говоря с онези, които са ми най-близки. Тъй като не сме се събирали скоро, защото не участвахме на Мондиала в Русия, не съм говорил с Клаудио.

-         Славите се като конфликтна и скандална личност извън терена? Тази репутация оправдана ли е?

-         Имал съм два проблема в Чили и заради тях вече съм поискал извинения. Да, очевидно сбърках – всички хора грешат, ала не съм конфликтен. Онези, които ме познават във всекидневна светлина, знаят, че съм много весел, много спокоен човек, че обичам да се радвам на приятелите и семейството си, да се смея много. Не съм по скандалите. Случва се на терена да се вижда борбеният ми характер и като има после някакъв проблем, хората заради това го уголемяват много. Важното за мен е, че след всички проблеми съм успявал да се изправя отново на крака.

-         Чили не беше на Мондиала, тъй като не можа да преодолее свръхтежката квалификационна фаза в Южна Америка. Предполагам обаче, че Вие сте следили турнира…

-         Е, най-вече мачовете от крайната му фаза. В началото по-малко следих групите, защото бях на ваканция и се възползвах максимално от дните си за почивка след толкова много години почти без такава възможност. Откакто започнах в професионалния футбол, все получавах по 15 свободни дни, максимум до 20, така че се възползвах да си почина добре и да се възстановя напълно от контузията си в коляното.

-         От гледната точка на футболист хареса ли Ви видяното в Русия?

-         Не много. Мондиалът беше различен от всичко досега, защото имаше много затворили се отзад отбори, търсещи контраатаката. Франция очевидно беше най-добрият тим, ала все пак би ми харесало повече да спечели някой, който търси повече атаката в мачовете си.

-         Т.е. някой с игрови профил като на Барса ли?

-         Да, повече като Барса.

-         Освен в Чили, Вие сте играли професионален футбол също в Германия и Италия? Много ли е различен футболът в тези две страни?

-         Да, това са два противоположни стила. В Италия всичко е много тактическо, всичко се подготвя много добре предварително и се оставя много малко пространство. Отборите се затварят отзад и е много трудно да се играе. В Германия играят по-отворено и тичат, докато съдията не даде последния си сигнал – в 95-ата минута или когато там свири.

-         Очаквате ли да откриете в испанската Лига тип игра, който повече да прилича на срещнатия от Вас в Германия?

-         Да, миля, че ще е така, но зная и че тук срещу Барселона мнозинството отбори обичайно ще се затварят отзад, както вече стори Алавес.

-         Какво бе да се играе под ръководството на Джосеп Гуардиола в Байерн?

-         За мен беше хубаво изживяване. Бях само една година с него, но тя беше много интензивна, отборът беше много силен и всички в него работеха на 100% на всяка тренировка. Цареше голяма радост в тима и преживяването ме беляза, за да продължа да раста като играч.

-         Не се съмнявам, че като фен сте гледали Барса на Гуардиола. Това да го имате за треньор беше ли каквото си го представяхте?

-         Да, знаех, че обича играта на пас, но и че изисква интензитет и здрав труд. Изненада ме много, защото винаги искаше да имаме топката, ала същевременно и да тичаме много и да си я връщаме бързо, след като я изгубим.

-         Имате ли кумир?

-         Не, въпреки че гледам много футбол. Единственият ми кумир в живота е била моята майка (б.и. – Жаклин Пардо). Тя е единственият човек, комуто издъно се възхищавам. Научи ме на много ценни неща – че нищо не иде даром, но трябва да се бориш и да се жертваш, защото когато дадеш всичко от себе си, накрая идва радостта.

-         Останало ли е детското у Вас?

-         Останало е всичко. Да, всичко! Останал е кварталът, останали са нещата, които ме правеха щастлив, всичко онова, което продължава да е футболът за мен. Децата ми също са футбол.

-         Едно желание за първия Ви сезон на „Камп Ноу”?

Да спечеля обичта на всички в Барселона и да вдигна над главата си и трите купи.

Следвай ни: