Лопетеги вече настройва всички в Мадрид срещу себе си

9 окт 2018 | 13:57
5875
0

Четвъртък, 27 септември, часове след съкрушителното поражение с 3:0 на гости на Севиля започват да се задействат процедурите по тревога в Реал Мадрид. Звънят телефоните на няколко външни агенти и стартират онзи тип проучвателни маневри в търсене на налични треньори. Маневри, предприемани от всеки клуб институция, когато започва да усеща признаци на скорошно корабокрушение.

От известно време ръководството на „белите” гледа под лупа старши треньора на отбора Юлен Лопетеги заради предизвикваните от неговите решения съмнения, придружени и от спад в резултатите, като се предвиждат евентуални мерки за действие, в случай че тимът не се изправи на крака до зимната пауза в Ла Лига. А след поражението във Витория в събота с 1:0 от Алавес расте и броят на недоволните от наставника футболисти в съблекалнята, защото той опита да промени упадъка с няколко различни формули, без да се спре твърдо на нито една от тях.

Поредицата от четири мача без победа във всички състезания (по-лошо: четири мача поред без вкаран гол за едва трети път в славната история на клуба) кара Лопетеги стремглаво да търси решения, което пък съответно кара играчите му да хладнеят към него. От „кухнята” разкриват, че има няколко футболисти с наранени чувства: Каземиро заради ваденето му от игра в ключови моменти; Асенсио заради оставането на пейката във Витория за първи път този сезон в първенството и заради обвиненията към него за загубата от ЦСКА Москва в Шампионската лига; Модрич, защото смята, че настоящият треньор не го подкрепя и не му се доверява както предишния – Зинедин Зидан.

Изявленията на Лопетеги след загубата на „Мендисороса”, отдаващи вината за кризата главно на контузиите (Марсело, Даниел Карвахал, Иско, Гарет Бейл и Карим Бензема), обижда здравите играчи в състава, а и в някои случаи лекарският щаб не потвърждава думите на треньора. Колкото и задълбочено например да прегледаха Бейл, клубните медици така и не откриха следа от мускулния проблем, който се предполага да е извадил уелсеца от дербито с Атлетико Мадрид.

Във Витория старши треньорът заложи за първи път този сезон на всичките си летни попълнения. Тибо Куртоа, Алваро Одриосола и от пейката Винисиус Жуниор и Мариано Диас бяха част от една наложена по спешност система 1-4-3-3, след като се започна с 1-4-4-2, която даваше на Лопетеги по-голяма сигурност от дербито насам. Промяната повлия на цялата атака. Никоя от алтернативите като единици не подобри играта, а нямаше положителна реакция и в психологически план. Мариано, който никога не е бил титуляр в Мадрид, няма достатъчно самочувствие, а същото важи и за Бенезема, който винаги започва титуляр и винаги бива сменян.

Визитата на „Сан Мамес” (1:1) съвпадна с началната точка на един период на промени. Оттогава насетне наставникът тръгва с един план, който после променя на почивката на мачовете, и се уповава на играчи, които после сменя преди началото на вторите полувремена. Срещу Атлетик Билбао прати на пейката Каземиро, за да даде път на Дани Себайос, а на почивката извади Себайос и върна на терена Каземиро. Отборът сякаш получи прът в колелата си.

Корекциите на почивката обичайно показват две неща според неписания кодекс на футбола: че треньорът се е объркал изначално или че играчите му не отговарят на изискванията му. В Билбао се ядосаха едновременно и Каземиро, защото бе оставен резерва, и Себайос, защото на практика със смяната му посочиха него с пръст като виновника за липсата на плавност в играта. Разминаването между шефа и подчинените му се уголемява все повече и повече с всеки следващ провал на терена. Нито един от футболистите на „лос меренгес” не се чувства оценен и подкрепен.

Лопетеги извърши смяна на почивката в дербито с Атлетико (Себайос за Бейл), после двойна в 58-мата минута срещу ЦСКА Москва (Модрич и Мариано за Каземиро и Лукас Васкес) и пак смени личности и система срещу Алавес на почивката и в 62-рата минута (Мариано за Бензема и Асенсио за Каземиро), като пак се обоснова с контузии, които не се виждаха съвсем ясно.

Порочният кръг от лоши резултати, прибързани решения и срив на духа осъди Мадрид на поражение във Витория, а старши треньорът отдаде меланхолията на „негативна динамика”. Юлен Лопетеги рискува да изпусне контрола над управлението точно по време на остър завой.

СЛОЖНИЯТ КАЗУС „БЕЙЛ”

Обяснението за смяната на Гарет Бейл в събота в 80-ата минута – „преумора” – е също толкова странно, колкото и обстоятелствата, които го превърнаха в стратегическа фигура след последния финал на ШЛ в Киев.

При честването на Тринайсетата в ложите на стадиона във вечерта на 26 май президентът на „белите” Флорентино Перес не спираше да повтаря как не е сбъркал с плащането на 100 млн. евро за уелсеца преди пет години напук на преобладаващите гласове в общественото мнение. Твърдял, според свидетели, че Бейл е „по-добър от Кристиано”, защото „прави разликата в най-големите мачове”, както доказал и с двата си гола срещу Ливърпул във финала. Завършил с думите: „Бейл е неразбран!”.

Най-малко разбран бил островитянинът от Зинедин Зидан – треньор, който спечели три поредни Европейски купи. Зидан бе оставил Бейл на пейката в Киев и го бе пуснал титуляр в елиминационните етапи на турнира само в реванша с Ювентус на „Сантиаго Бернабеу”, когато го извади още на почивката. Треньорът поиска футболистът да бъде продаден.

След много съпротива и след спад в играта на уелсеца заради контузия през миналата есен искането на Зидан най-сетне бе чуто и през януари т.г. Перес се съгласи любимецът му да бъде продаден и с очакваните 100 млн. евро за него да се скочи за някоя суперзвезда.

Ръководителите обсъдили в няколко разговора какво да бъде новото нападение на Мадрид за сезон 2018/19, като президентът информирал, че голямото му желание е да купи Неймар. Според близки до управата източници Зидан приел това, въпреки че предупредил за донесеното му от приятели от Франция, начело с Дидие Дешан, че бразилецът страда от голяма липса на професионализъм. Запитан да предложи своя алтернатива, Зидан посочил Еден Азар и се показал положително настроен към Хари Кейн и Мохамед Салах.

Единственото, по което вече бившият треньор бил непоколебим, било това: Бейл трябвало да си тръгне. Причините били тактическата слабост, непостоянството и индивидуализмът му. В съблекалнята хвалели Карло Анчелоти за свръхсполучливото му определение за уелсеца: че е толкова труден за дешифриране, колкото и томографиите му.

Перес се задейства след изказванията на Бейл в Киев, че иска да е титуляр, и само два дни по-късно провел разговор с протежето си, за да го увери, че ако прояви малко търпение, ще е решаваща фигура в отбора. После казал под секрет, че не му пука, че Кристиано Роналдо иска да си тръгне, защото идеалната му нападателна двойка е Неймар – Бейл. Оставало само да убеди Зидан да даде още един шанс на островитянина.

Французинът, твърди един от споделилите тези решаващи дни с него хора, бил обиден от това, че клубът не е съгласувал първо с него промяната в стратегията си. Според същия източник, когато треньорът отишъл на срещата за планиране на новия сезон с Перес в централата на ACS на 30 юни, сряда, решението му било вече взето: оставка.

Четири месеца по-късно Гарет Бейл най-сетне е водещата фигура в Мадрид. Само че един Мадрид, който очевидно скрибуца и който за първи път от сезон 2005/06 губи четири от първите си 11 официални мача.

Диего Торес, „Ел Паис”