Ювентус във версия 2020 се роди в първата част на 1970-те години, когато на терена в бяло и черно играеха Фурино, Капело, Дзоф естествено, Бетега, Джентиле. Между 1972 и 1975 г. се появиха на бял свят Андреа Аньели, Павел Недвед и Фабио Паратичи – президентът през 1975-а, а доверениците му през 1972-ра. Новият Юве, този в ерата пост-Марота, ще е вече техният клуб след започнатия процес по обновление по върховите етажи на властта.
Най-кратко синтезирано, тези на 40+ години завземат напълно управлението с една ясна цел: да изведат „и бианконери” до едно светло бъдеще, чиито контури вече се задават. Става въпрос за победи (Шампионската лига, какво друго?!), но и най-вече за привлекателност в международен план. Юве иска да се превърне в един от четирите или петте най-известни, обичани и богати клубове на света. И, благодарение и на скъсването на добрите отношения между Аньели и Джузепе Марота, реши да го стори с по-млади и свежи ръководители.
ДВЕТЕ ДАТИ
Този понеделник, 1 октомври, беляза преход: представи се списък с кандидатите за новия административен съвет на клуба, в който не бяха Марота и Алдо Мациа – известен още от събота вечерта факт. Изглежда, че с това изненадите свършват.
Другият ключов момент е първото събрание на новия АС на 25 октомври – същата дата като на общото събрание на акционерите. Тогава ще бъдат преразпределени изпълняваните досега от Марота и Мациа функции на спортно и административно ниво. Възможно е обаче да няма, поне на този етап, обявление на нов делегиран администратор. Операцията по обновлението е по-сложна от една проста смяна на хората в управата.
ЕВРОПА КАТО ОГЛЕДАЛО
Андреа Аньели е човекът в центъра на всичко не само защото като президент, банално, има последната дума при всеки избор. Всичко навежда на мисълта, че той ще бъде дори още по-замесен в процеса по вземане на решения по подобие на модела на Реал Мадрид и Челси.
Европа тук не е случайна препратка. Аньели, президент на Европейската клубна асоциация (ЕКА) от 2017 г., вече не се задоволява да се сравнява с италианските грандове, а иска да се мери с континенталните. Президентът ще има все повече присъствие в италианската професионална Лига, в която институция Марота винаги е бил важна фигура, и ще работи още по-отблизо с Недвед и Паратичи.
Разказът на чеха за раждането на идеята за мегатрансфера на Кристиано Роналдо в къщата му в Торино е емблематичен: предложение първо от Паратичи и после предадено на Аньели. Вероятно е в бъдеще сделките да се извършват по същия начин и от същите фигури. Макар че вече няма възможен за привличане футболист от калибъра на CR7 (Лионел Меси се смята за недосегаем в Барселона), трансферът му показа на кой етаж на пазара Юве иска да действа – на този на елитните международни звезди.
НЕДВЕД И ПАРАТИЧИ
Тук и се крие мисията на Павел Недвед и Фабио Паратичи. Вицепрезидентът ще остане в административния съвет и, заедно със спортния директор, ще приеме част от функциите на Марота. Паратичи пък ще продължи да следи изкъсо трансферния пазар в екип със структурата си от съгледвачи, която управлява от години, и ще има още по-големи отговорности при избора на новите попълнения на отбора. Сиреч, ще трябва да вземе една по-публична роля, различна от досегашната му зад сцената. Заедно с Недвед ще решава генералната линия в трансферната политика и ще представя предложенията на Аньели. Паратичи оставя всички останали търсачи на таланти да му дишат прахта с изумителния си нюх, като си помага и с полиглотски умения (говори също английски, френски, испански и португалски език). Очаква се да не бъде изкушен от тлъстия предлаган му чек от Манчестър Юнайтед и да остане в новата си, по-отговорна роля.
В административен план ще има, макар и с други хора, подобен процес. Функциите на Мациа ще бъдат преразпределени върху други ръководители. Тази промяна е готвена в последните години, ала се извършва сега рязко и решително, както вече сме виждали да се прави преди в други случаи – от този на Алесандро Дел Пиеро до този на Антонио Конте.
Новата близка цел на Ювентус е следната: да извърши смяната на караула, запазвайки точния баланс и в кабинетите, и в съблекалнята, за да може да продължи гладко спринта си този сезон към лелеяния трофей в Шампионската лига. Първи на ред сега е Йънг Бойс.
МАРОТА
След осем незабравими години и след изключителен професионален път дойде време за Бепе Марота да отстъпи. Вече 61-годишен, той познава футбола от всеки един ъгъл след престоите си във Венеция, Аталанта и особено в Сампдория при чепатия предприемач Рикардо Гароне, преди да приеме предложението на тогава едва 35-годишния Андреа Аньели да върне „Старата госпожа” към най-добрите години.
Фактите говорят, че мисията е завършена успешно и напълно. Ключовата фигура в днешната управленска органиграма на клуба – Фабио Паратичи, е създание на Марота, който го избра още преди 14 години за главен скаут в Сампдория и после го доведе със себе си в Торино. Спортните и съпътстващите ги финансови успехи на „и бианконери”, довели до изумителен растеж в тези осем години, се дължат да хилядите правилни решения на Марота, макар че той винаги е работил в екип и едно от главните му умения е да подбира точните хора във всеки един сектор. Вижте например назначената група психолози, която да помага на футболисти, треньори и служители да се справят с огромния стрес.
В последните месеци обаче се засилиха слуховете за захлаждане в отношенията между ръководителите на Юве. Със сигурност Марота усеща напрежението от дългите години работа във вечно устремен към върха клуб, но също толкова сигурно е и това, че няма да му липсват оферти, каквито всъщност вече от месеци насам му изпращат. Най-много в момента се шуми за отиване в Интер, макар че му се предлагат и различни ръководни функции в италианската футболна федерация.
С джентълменското си поведение и тихата си усърдна и успешна работа Марота си спечели специално място в сърцето на ювентинците, а и уважението на техните съперници. Той все още има нужната енергия и умения да работи в голям клуб. В момента е твърде рано да се каже кой ще го изкуши, ала едно е ясно – списъкът с кандидати с ресурсите и амбициите на Юве е доста къс.
Лука Бианкин и Карло Лаудиза, „Гадзета дело Спорт”