Кариерата на Полковника в цифри и факти

Кариерата на Полковника в цифри и факти

Кариерата на Михаил Южни завърши така както и започна. Докато всички бяха вперили нетърпеливо погледи към предстоящия „Лейвър Къп“, Полковника играеше своите последни двубои в скромния турнир в Санкт Петербург пред родна публика. Руснакът отново остана в сянката на най-големите, въпреки че каза „сбогом“ на професоналния тенис след близо 20-годишно приключение и общо 499 победи на сингъл в тура.

Миша имаше малшанса да бъде част от едно изключително талантливо поколение – тенисисти, родени в края на 70-те години или началото на 80-те. Всички говореха за Федерер, Хюит, Родик, Сафин; впоследствие за Надал, Джокович и Мъри, но малко хора обръщаха внимание на работливи и скромни тенисисти като Южни. Нищо, че говорим за играч с 10 титли, който бе номер осем в света през два различни периода и който има четвъртфинали във всички турнири от Големия Шлем. За съжаление, когато си част от генерация, счупила почти всички важни рекорди в спорта, тези постижения остават на заден план.

Южни обаче определено ще остане в спомените на запалените привърженици на играта. На първо място – заради страхотното си дълголетие. Колко често може да срещнете тенисист, който е играл срещу Сампрас и Агаси; по-късно срещу Федерер, Надал и Родик, а в днешни дни и срещу младоци като Александър Зверев? Та германецът е бил на 2 годинки, когато Миша е започвал професионалната си кариера!

Южни има престижните общо 7 победи срещу голямото трио Федерер, Надал и Джокович. Най-горд той може да бъде с баланса си срещу Рафа – въпреки инкасираните 13 загуби, Полковника записа някои впечатляващи успехи в съперничеството си с Матадора. Никога няма да забравя срещата им на US Open 2006 и уникалния тайбрек на третия сет. Тогава бе и най-добрият шанс в кариерата на руснака за финал в турнир от Големия Шлем – iлед победата над Надал, той грабна и първия сет срещу Анди Родик в полуфиналите. Възроденият Анди с треньор Джими Конърс обаче обърна и спечели мача с 3-1.

Другите победи на Южни над Рафа са също паметни – двата успеха в Дубай и, разбира се, крушението на финала в Ченай, когато Миша даде само един гейм на своя знаменит опонент. Това е и най-тежката загуба в кариерата на испанеца.

Никога обаче не успя да победи Федерер. Спомням си едно интервю в лимузината на Ролан Гарос, когато руснакът заяви, че това е една от малкото останали мечти за него в тениса – да надделее поне веднъж над вероятно най-великия. За съжаление, това така и не се случи, а може би най-близо бе при последния им 17-ти сблъсък, когато водеше с 2-1 сета на любимия си US Open, но краят отново бе същият като при предишните 16 пъти.

Когато става дума за съперничеството си с Федерер, Миша неведнъж е трябвало да понася и тежки разгроми. По време на една такава лекция на Маестрото в четвъртфиналите на Уимбълдън 2012, Южни се чувстваше толкова безпомощен, че се обърна към Андре Агаси в Кралската ложа: „Какво трябва да направя? Кажи ми, какво повече трябва да направя?“ Дори тази постъпка показва, че Миша бе специален образ. Колко от съвременните играчи биха иронизирали по този начин самите себе си в подобен момент?

Мнозина биха запомнили Южни и с ексцентричния му нрав. Добре известна е случката срещу Николас Алмагро в Маями през 2008 г. Миша бе толкова разгневен от своя грешка, че започна да удря вбесено главата си с кордажа на ракетата. След като шурна кръв от челото на Полковника, играта трябваше да бъде спряна за около 10 минути, за да бъде позакърпен от физиотерапевта. Алмагро, а и публиката на втория по големина корт в Маями, се усмихваха и не можеха да повярват на случилото се. С ранена глава Южни все пак спечели мача.

По-важното е как ще бъде запомнем Южни като тенисист. На първо място, с чудесния си и нестандартен бекхенд с една ръка. Много често можехме да видим как лявата ръка до последно помага в изпълнението и в последния момент пуска дръжката на ракетата. След това, с борбеността си на корта. Миша не се предаваше в двубоите си до самия край. Това се отнася и за цялата му кариера – въпреки че тялото му е казвало да спре още през 2015 г., той продължи да се състезава до 2018 г. Руснакът реши да се сбогува и с US Open, въпреки че трябваше да напусне корта след мача си с Маркос Багдатис заднишком – за да опази схванатите си квадрицепси.

За съжаление, и други тенисисти от поколението на Южни вече са близо до края. Давид Ферер, Жулиен Бенето, Жил Мюлер – също ще кажат „сбогом“ в близките месеци. Вероятно ще бъдат оценени истински след 10 или 20 години, когато всички ще разберат колко специално поколение сме имали късмета да наблюдаваме!

TennisKafe.com

Следвай ни:

Още от Тенис

Виж всички