Шампионът от миналото в Шампионската лига на модерността

Спомените са навсякъде: образи на герои от миналото, кадри от изгубената слава.

Настоящото поколение играчи на Цървена звезда няма къде да избягат от тези спомени. Те са навсякъде: в съблекалните на тренировъчната база, в тунела към стадиона, наричан от всички в Сърбия „Мала Маракана”. Служат като подсещане, като доказателство, като изтъкване на онова, което някога е бил Цървена звезда; на всичко онова, което някога е извършил. Има снимки на най-великите играчи на клуба и на неговите най-велики победи: срещу Барселона, Реал Мадрид, Байерн (Мюнхен) – всички аристократи на европейския футбол.

Някои са на самата „Маракана” от времената, когато тя приемала над 100 000 фенове и когато тътенът бил така оглушителен, че, както казват футболистите, е можело в тунела преди първия съдийски сигнал да се усети трептенето на бетонените стени. А най-много са на коронното постижение на Звезда – спечелването на трофея, който издига този клуб в групата на избраните: Купата на европейските шампиони.

„Това е голяма работа – каза наскоро защитникът на отбора и на Австралия Милош Дегенек пред „Омниспорт”. – Разбираш, че си дошъл в клуб, за който са играли някои от най-големите играчи не само в Сърбия, а и в Европа. Осъзнаваш, че си дошъл в клуб, който е бил европейски и световен шампион.”

Когато бе изтеглен жребият за груповата фаза на настоящото издание на Шампионската лига преди няколко седмици в Монте Карло, Цървена звезда не привлече голямо внимание. Целият фокус беше насочен другаде: дали Реал Мадрид ще спечели четвъртата си поредна Европейска купа, или Барселона ще го спре; как ще се представи Ювентус в първия сезон с Кристиано Роналдо в редиците си, още повече при предстоящото му завръщане на „Олд Трафърд” за мач с Манчестър Юнайтед; дали отчаяно искащият трофея и помпан с петродолари Пари Сен Жермен ще излезе от групата си с Ливърпул и Наполи…

За мнозина, поне извън Сърбия, Звезда представляваше същото като всички останали отбори в четвърта урна – нещо средно между запълване на бройката и боксова круша за фаворитите. Надеждите не бяха за нещо повече от потенциално объркване на сметките на суперсилите в тази група (ПСЖ, Ливърпул и Наполи). Никой не обсъждаше това как този жребий би могъл да се отрази на шансовете на отбора за спечелването на турнира. Едно класиране дори в осминафиналите напролет не би било нищо повече и нищо по-малко от просто чудо.

Все пак това е естеството на модерната Шампионска лига: тя се превърна в частно парти за шепа клубове, все от големите пет лиги на континента. И не го казваме само като някакъв израз на безполезна носталгия. Жалването от факта, че триумфът на Цървена звезда от 1991 г. не може никога вече да се повтори, би значело игнориране на всичко онова, което превръща Шампионската лига в безспорния днешен успех.

Именно защото все същите няколко отбора окупират местата в последните етапи на турнира всяка година (три от Испания, два от Германия, въртяща се група от четири от Англия и по един от Франция и Италия) се получава този неизменен блясък. Популярността и все по-нарастващото значение на ШЛ се дължи на това, че само в нея най-добрите от най-добрите в света се изправят едни срещу други през седмица или две.

И все пак е някак уместно Цървена звезда да е в компанията тази година, ако ще и да е само за кратко: не просто да запълни бройката, не само да е коварно препятствие за големите акули, а и като напомняне за това, което бе изгубено по пътя.

Триумфът на този клуб преди 27 години принадлежи на един друг свят. Онова беше последният сезон, в който Европейската купа се оспорваше изцяло на принцип на директни елиминации от първия кръг и в който играеха само шампионите на първенствата на континента. В следващото издание УЕФА въведе групова фаза за първи път, а в сезон 1992/93 турнирът беше ребрандиран като Шампионска лига.

Докато се случи това, онзи изумителен и одарен завоевателен отбор на Цървена звезда беше разпарчетосан. В търсене както на убежище, така и на задоволяване на спортните си амбиции, играчите му се преместиха към Италия, Испания и Франция, бягайки от кървавото и брутално разпокъсване на Югославия.

Звезда така и не спечели трофея в Шампионската лига, въпреки че защитава титлата си през 1992 г., като бе принуден да домакинства в България и Унгария. Чак тази година ще може да приеме отново в Белград най-големите в Европа – онези, които навремето смяташе за свои равни.

Онзи триумф на Цървена звезда обаче представляваше и друго важно нещо: това бе почти последният случай на отбор от Източна Европа, способен да се съревновава с гигантите на Запада. В годините след това само стигналият полуфиналите през 1999 г. Динамо Киев се доближи до триумфа в ШЛ. От дистанцията на времето, 1991 г. отбеляза края не само за един клуб или една страна, а за половин континент.

Може да ви се стори трудно да сметнете това за голяма загуба, щом в ушите ви закънтят тоновете на химна на Шампионската лига и прожекторите засияят в нощта преди всеки мач: самото състезание далеч не страда в последните две десетилетия. То си остава върховната сцена за играчи, треньори, директори и фенове, най-сигурният начин да запишеш името си в историята – било индивидуално, било като отбор. Турнирът стана далеч по-могъщ финансово (наградният фонд почти се удвои в последните години) и някак си дори още по-бляскав.

Когато днес обсъждаме Лионел Меси или Кристиано Роналдо е най-великият футболист на нашето време, най-дълбоко се вглеждаме в постиженията им в ШЛ. Роналдо, Лука Модрич и Мохамед Салах са тримата претенденти за наградата Играч на годината в света – всички те играли във финала на турнира, докато не присъства нито един шампион от Мондиала в Русия (само Модрич игра финал там от тримата).

И все пак го има усещането, че някъде някак си нещо е било изгубено по пътя. За първи път този сезон Премиър Лийг, Бундеслигата, Ла Лига и Серия А получиха по четири гарантирани места в груповата фаза: половината квоти за само четири от 53-те страни членки на УЕФА.

Промени се и разпределението на парите от наградния фонд, като се взема под внимание представянето в миналото (така че по-успешните клубове да печелят повече от другите). Постепенно, под вечната угроза за създаване на отцепническа Суперлига, УЕФА се огъва под натиска на най-богатите и известни клубове на континента. Затова и вече има мачове с два начални часа във вторник и сряда – повече телевизионно отразяване значи повече поле за реклами, съответно повишение на приходите.

От УЕФА разкриха по-рано този месец плановете си да създадат трети европейски турнир през 2021 г., по-точно казано да го възстановят, тъй като закриха този за Купата на носители на купи през 1999 година. Мнозина фигури в по-непопулярните първенства смятат, че най-вероятната развръзка на този процес е дори още по-малко възможности за отбори от тези лиги да попаднат под светлината на прожекторите – отпращане вън от Шампионската лига и Лига Европа, за да се отворят места за още клубове от Топ 5 първенствата.

В този контекст класирането на Цървена звезда за груповата фаза на ШЛ допринася за гордостта на много повече от само един клуб: то е ехо от миналото, послание за припомняне, че е имало едно време, в което полето на съревнованието не е било чак толкова наклонено в едната посока и всички на целия континент можеха да се борят за славата. То ни подсеща, че историята не е започнала през 1992 година, че не само титаните от Англия, Испания и Италия държат монопола върху величието и спомените за слава.

Марко Джорджевич, 30-годишен, беше в австрийския град Залцбург миналия месец, за да види как Цървена звезда се завръща на арената на най-големите в Европа. Сега планира да отиде и в Неапол за единствения мач на чужд терен, на който фенове на отбора ще имат позволение да присъстват на стадиона – сурово наказание за нахлуването на терена за отпразнуване на постижението.

„Това е нещо голямо за нас – каза Джорджевич. – Трябва да покажем на Европа, че най-сетне отново сме се завърнали там където принадлежим.”

Това обаче не е същият турнир, спечелен от Цървена звезда преди толкова вече много години. Той се промени почти до неузнаваемост и стигна до там велики клубове като този всъщност въобще да не принадлежат към него. И все пак именно затова е важно, че Звезда успя – за да чуем отново това име сред списъка с гигантите и да си спомним за отминалата слава.

Рори Смит, „Ню Йорк Таймс”

Следвай ни: