Прокудената легенда

“Щеше да ми бъде по-приятно да се сбогувам по друг начин. Решението е ясно. Просто ме уведомиха, че трябва да направя следващата крачка и да продължа на ново поприще извън терена. Аз съм убеден, че можех да играя още”

Думите, в които кънти огорчение, не са на кой да е, а на личността, превърнала се в синоним на баскетболния отбор на Барселона в последните две десетилетия. Хуан Карлос Наваро. Безкомпромисният гард, носещ прозвището “Ла Бомба”, сложи край на дългогодишния терор на противникови защити и кошове, но не така както той би искал и така както би отивало на една толкова значима за испанския, а и за европейския баскетбол като цяло фигура.

От онзи ноемврийски ден през 1997 година, когато едно бледо хлапе за първи път влезе в игра за Барселона в мач от испанската лига, та чак до първата неделя на юни през 2018 година, когато вече побелял и леко забавил скорост, момчето, вече превърнало се в мъж не спираше да прави едно. Да обича Барселона, да дава всичко от себе си за доброто на отбора и да ниже кош след кош. Точка след точка. Било то чрез превърналата се в негова запазена марка стрелба от краче или пък с поредната фантастична тройка в последната секунда.

Наваро си тръгна от “Палау Блауграна” с бляскава церемония, на която бе залят с комплименти от клубния президент, присъстваха най-близките му хора - семейството и съотборниците, заобикаляли го през годините в Барса и Испания… Но въпреки всичко, въпреки множеството трофеи. Всъщност, всички трофеи, спечелени от Наваро, нещо не беше наред.

Когато затваряш най-успешната глава в книгата си, няма как да не си тъжен. Но в днешния следобед любимото момче на Сант Фелиу де Йобрегат, а след това и на Барселона, бе просто огорчен. Защото не заслужава подобно отношение. Не става дума за аплодисментите, емоциите, добрите думи и церемонията. Те са напълно заслужени. Но не се отнасяш по този начин с може би най-голямата легенда в клубната история.

“Казаха ми, че трябва да спра”, каза Наваро, макар и не в прав текст. Не казваш на Хуан Карлос Наваро, че трябва да спре с баскетбола. Дори и вече на 38 години. След 35 титли и 9 награди за “Най-полезен играч”. Няма нужда от статистика. А от уважение.

Случилото се с Хуан Карлос е олицетворение на целия хаос, който цари в баскетболната секция на Барселона в последните години. Треньорите се сменят един през друг, текучеството на играчи е непрестанно, последната титла е отпреди четири години, а спечелената през този сезон кралска купа далеч не е достатъчна за клуб от подобен ранг и разполагащ с подобна история.

Да, Хуан Карлос Наваро ще продължава да бъде свързван най-вече с Барселона. Да, всичките му успехи ще продължават да са там. Всичките му невероятни лични постижения също. Да, ще има директорски пост. Но, феновете винаги ще знаят и ще помнят, че №11 заслужаваше нещо повече за финал. Прокудената легенда си тръгна със сълзи на очи днес, като част от тях със сигурност бяха плод на чиста емоция след 20 години вярност на един-единствен отбор. Но друга част бе породена от цялостно сбърканото цялостно отношение в баскетболния тим на Барса в последно време. Довело до ненужното огорчение на най-великата фигура в клубната история.