Лятната пауза във Формула 1 е обичайно време за раздвижване на пазара на пилоти, а тази година най-големите въпросителни стоят пред Ред Бул и Макларън. Докато отборът на енергийната напитка има спокойствието да избира измежду редица кандидати, тимът от Уокинг е в доста незавидно положение. При продължаваща от години криза и основна реорганизация, Макларън нямат яснота кой ще кара за тях през 2019. Фернандо Алонсо още бави решението за своето бъдеще, а пък Стофъл Вандоорн не се представя на очакваното ниво.
"Не бих казал, че сме разочаровани от Стофъл. Просто ни се иска да го видим да побеждава съотборника си по-често" каза шефът на отбора Зак Браун. Той допълни, че Вандоорн не успява често да постига тази задача, но и колата, с която разполага, постоянно го предава.
Дали, обаче, е по силите на белгиеца да бъде на нивото на двукратния световен шампион? Самият Фернандо заяви, че Стофъл няма от какво да се притеснява, защото вече е доказал таланта си. "Трудно е да бъда бит!" пошегува се Алонсо. "Ако направите сравнение с предишните ми съотборници, ще видите, че е имало мнозина, които са се представяли по-слабо от него".
Подобно сравнение е трудно да се направи, тъй като е пълно с хиляди условности – Алонсо е във Формула 1 вече 17 сезона, през които са се променяли правилата, точкуването, самите болиди и т. н. Все пак всичко опира до крайните цифри, така че събрахме в една таблица резултатите на испанеца и неговите съотборници през годините:
Като цяло е видно, че Алонсо винаги надвива съотборниците си (в повечето случаи с много), като има само 2 изключения: 2007 година, когато Хамилтън има равни точки с Фернандо, но завършва втори в шампионата пред него; другият случай е през 2015, когато Бътън има по-добри резултати от Алонсо, но на следващата година испанецът е чувствително по-силен.
Къде се класира Вандоорн? Ако изчисляваме съотношението на силите в проценти и ако гледаме само 2017, то Стофъл наистина се оказва един от най-коравите… Но ако прибавим и 2018, тогава белгиецът попада в общата маса победени от Алонсо. Разбира се, всичко това е твърде условно, но в крайна сметка можем да заключим, че думите на Фернандо към настоящия му съотборник са по-скоро в дух на окуражаване, отколкото на обективна оценка.