Вратарите винаги са различни. Отговорността да си единственият от целия отбор, който има право да играе с ръце, не е никак малка. Те са особена порода, необходима на всеки един футболен тим. Националният отбор на Хърватия не прави разлика. На вратата там от няколко години титуляр е Даниел Субашич, който застана под рамката след оттеглянето на дългогодишния №1 на “шахматистие” - Стипе Плетикоса.
.
Стражът на Монако излезе като краен победител от дуела срещу колегата си Каспер Шмайхел в осминафиналите, когато спаси три от дузпите на Дания, а Хърватия продължи напред към последната осмица на Мондиал 2018. Веднага след хърватския триумф, Субашич зарови лице във фланелката си, опитвайки да скрие емоцията си и за момент успя. 191-сантиметровият вратар изигра вероятно най-запомнящия се мач в кариерата си точно при отстраняването на Дания, а в разгара на празненствата, в които той бе с потник със снимка на друг футболист и №24 на него, очите му бяха пълни със сълзи.
Каква всъщност е цялата история? Кой е играчът, заради когото вратарят на Хърватия едва се сдържаше да не заплаче? Запознатите в детайли с хърватския футбол вероятно знаят, но днес самият Субашич говори за това на пресконференцията преди четвъртфиналния мач с Русия, но този път не успя да скрие болката си и се разрида.
Хървойе Чустич е бивш съотборник на Субашич и през 2008 година завинаги остава на 24. По онова време двамата играят за Задар в Хърватия, а при домакинския мач срещу Цибалия, Хървойе удря главата си в бетонна стена на метри от терена след единоборство със съперников футбoлист. Бори се за живота си в продължение на няколко дни, но в началото на април същата година отлита към безкрайните небесни игрища.
Журналист зададе въпрос, свързан с Чустич на Даниел на пресконференцията, а той понечи да отговори, но така и не успя. Поведението му обаче казва достатъчно.
Десетилетие след трагичната развръзка, Субашич продължава да играе за двама. За себе си и за Хървойе Чустич.