Дмитрий Мусерский: България разполага с качествени играчи

Дмитрий Мусерский: България разполага с качествени играчи

Волейболната звезда Дмитрий Мусерски даде ексклузивно интервю за предаването „Код Спорт по ТВ+. Роден е в Украйна, но се състезава за Русия. Със “сборная” е олимпийски, световен и европейски шампион, като два пъти ликува със златото и в Световната лига. В началото на юли ще спори и за титлата в Лигата на нациите на финалния турнир във Франция. Легенда е на Белогорие (Белгород), където играе почти без прекъсване от 2006 г. досега. Доскоро съотборник му бе родният национал Николай Николов. На клубно ниво е печелил Шампионска лига, титлата, купата и суперкупата на Русия.

Дмитрий Александрович, благодарим ви, че отделихте време за зрителите на “Код спорт”. Трябва да признаем, че Теодор Салпаров ни съдейства за тази среща. Посетихте София за турнира от Лигата на нациите. Харесва ли ви нашата столица?

И аз ви благодаря за проявения интерес. Салпаров действително намина да се видим и да ми каже. Но аз винаги съм готов да говоря, няма проблем. Пристигнахме за мачовете от Лигата на нациите и честно казано, имахме време само да си отпочинем и да потренираме. Не съм имал възможност да разглеждам София и да се запозная с българската култура. Но такъв е животът на спортиста – няма много време за опознаване на местата, които посещаваш. Разходихме се само в парка около хотела и нищо повече.

Не сте тук за първи път?

Не, бил съм много пъти в България, но винаги е така. Идваме за ден-два и си тръгваме.

-

Играл

и

сте заедно и с български волейболисти, и

срещу

играчи от нашата страна.

Разбира се.

Кого от българските играчи смятате за най-опасен противник?

Бих казал, че отборът на България по принцип е много труден съперник за Русия. Разполагате с доста качествени играчи, които играят в силни клубове – както в Италия, така и в Русия. Те познават стила на “сборная” и знаят как да ни затруднят. Ако трябва да посоча конкретни имена – Ники Николов, с когото бяхме съотборници в Белогорие, Соколов, Салпаров, Скримов… За съжаление Соколов е контузен и не игра среу нас!

За съжаление Соколов ще пропусне и световното първенство през септември…

Е, и без него със сигурност имате поне още двама играчи на подобно високо ниво. Не очаквах да спечелим толкова лесно срещу вас. Явно след загубата от Сърбия нещо в отбора ви се пречупи. Само преди няколко седмици играхме приятелски мачове в Москва, които... не бяха съвсем приятелски, получиха се доста здрави двубои, имаше заряд в тях. И отново отборът на България ни създаде проблеми, но не се наемам да назовавам отделни имена.

Кои са фаворитите за спечелването на Лигата на нациите?

Знаете ли, на такова ниво няма отбор в света, който в такъв продължителен период да поддържа постоянно върхова форма. Все пак говорим за натоварен турнир, който продължава месец и половина. Невъзможно е физически да се задържи едно и също ниво през цялото време – има възходи и спадове. Затова не смятам, че мога да прогнозирам, би било грешка. Всеки отбор, който участва, има шанс да спечели. Всичко зависи от правилното разпределение на силите и от това дали съумяваш да се настроиш както трябва за конкретния съперник.

 

95 България - Русия

 

И все пак вероятно сте се прицелили високо. А голямата битка ще бъде през септември, когато е световното първенство в България и Италия. Съставът на Русия е в една група с отборите на САЩ, Сърбия, Австралия, Тунис и Камерун. Предполагам, че и тогава за “сборная” целта ще бъде титлата или поне медал?

Изобщо не помня някога да не сме имали за цел да станем първи. “Сборная” играе винаги за титлата – няма значение какъв е съставът, кой е треньорът, каква е ситуацията в отбора, дали има проблеми с контузени играчи. Това не интересува никого – където и да участваме, винаги преследваме максимума, никой не отдава значение на страничните фактори.

Ако приемем, че Русия ще бъде в четворката, кои според Вас ще бъдат другите три отбора?

Не знам, не мога да се наема да прогнозирам. В момента на дневен ред е Лигата на нациите. Световното първенство още е далеч.

Сега ще ви върнем години назад. Защо избрахте волейбола? Кой беше човекът, който ви заведе в залата?

Получи се така, че в Макеевка учех в същото училище, в което са учили и родителите ми. Някои от учителите, които са преподавали на майка ми и баща ми, все още работеха там, в това число и класната им ръководителка, която беше учителка по физкултура. Тя влезе в час по математика и каза: “Всички момчета от 5А клас могат да заповядат утре на тренировка по волейбол”. Аз бях примерен ученик, послушах какво ми казват и така всъщност започна всичко.

 

95 България - Русия

 

Спомняте ли си кой беше първият ви треньор и какво ви каза, когато започнахте да играете волейбол?

Първият ми треньор беше Борис Михайлович Оснач. Не помня точно какви са били първите му думи.

С какво сте го запомнил, с какво ви запали за волейбола?

 

Ние бяхме още деца, пети-шести клас. Основното, което той се опитваше да направи за нас, беше да ни накара да заобичаме спорта. Нямаше скучни тренировки, не ни е карал да усвояваме някакви технически прийоми. Играехме всякакви игри – с топка или без, важното беше да се забавляваме. Заобичах волейбола именно заради липсата на напрежение по време на заниманията, заради чувството на свобода на площадката, което се опитвам да запазя оттогава досега по време на цялата си кариера.

 

Имате интересен прякор – Малыш (б.р. може да се преведе и като “хлапе”, и като “дребосък”). Как го получихте, кой ви го измисли?

Е, логично е – дължа го на ръста си. Дори не помня кой точно започна да ме нарича така, знам само, че ми викат така, откакто преминах в отбора на Белгород. Малыш, Малыш, така си и остана.

В кариерата си няколко пъти променяте позицията, на която играете. Известно време ви поставят като диагонал, след това ставате централен блокировач, с което печелите и наградата за най-добър играч в руското първенство.

Така е, наистина. Още като дете ме поставяха в центъра, станах блокировач, когато заиграх в отбора на Харков в Украйна. Когато преминах в Белогорие (Белгород), играех именно на тази позиция. Но в един момент, когато заиграх в Суперлигата, дойдоха и ми казаха – трябва ни диагонал, тренирай за диагонал. Нямах избор. Не ми харесваше, но се стараех, за да усвоя тази позиция. И сега оценявам, че този опит е бил полезен за мен. Но сърцето винаги ме е теглело към средата на мрежата, към това да играя винаги като първа преграда за съперника. И така, минаха две години, в които играех като диагонал, за да се стигне до ситуация, в която пък отборът остана без център. Тогава ми казаха: “Хайде, връщай се като блокировач!”, изиграх добър мач и оттогава съм си на моята позиция. Дължа го на добро стечение на обстоятелствата.

95 България - Русия

Доста купи и медали сте спечелил в своята кариера. Кое отличие или трофей ви е най-скъп?

 

Помня всеки успех, всеки успех има своята история и по някакъв начин е скъп за мен. Аз не помня да съм имал лесно постижение в кариерата ми, не се сещам за леко спечелен медал. Във всеки финал или турнир винаги е имало трудност, която е трябвало да преодолея, независимо дали става дума за травма или за друг проблем. Не мога да откроя конкретен успех, но помня всички неща, през които съм преминал, и това, че съм се справил с трудностите, ми носи удовлетворение.

 

На олимпийските игри в Лондон триумфирахте с титлата. След като губихте във финалната среща от Бразилия с 0:2 гейма, треньорът ви Алекно смени постовете ви с Михайлов. И така отново играхте диагонал, а съотборникът ви зае вашата позиция – блокировач. Това ли се оказа решаващо за успеха?

 

Не знам дали това беше ключът, но със сигурност изигра своята роля. Трудно ми е да спекулирам дали щеше да се получи така, ако бях започнал мача като диагонал. В случая сработи ефектът на изненадата. Бразилците водеха с 2:0, може би се поотпуснаха или умориха, но такава промяна със сигурност ги извади от равновесие и не знаеха как точно да реагират. Те бяха шокирани. Но не бих си приписал основна заслуга за успеха. Това отново беше успех, който беше постигнат и заслужен от целия отбор, а не плод само на една индивидуална промяна.

 

Защо се стигна до този скандал преди олимпийската квалификация в Берлин през 2016 година? Тогава вие не се явихте на лагер. Какво всъщност се случи?

 

Просто имах контузия, нямаше как да скачам и изобщо да играя.

 

Да, но използваха силни думи по ваш адрес, нарекоха ви дори “предател”?

 

Това са проблеми на тези, които са ме критикували. Аз знам истината за себе си защо не заминах и защо не играх в Рио. Няма смисъл да лъжа някого, имах травма.

 

Вече ви питахме за първия треньор. Кой е наставникът, който най-много Ви е помогнал да изградите толкова силна кариера?

 

Интересен въпрос. Можеш да научиш нещо от всеки треньор, независимо дали е добър или лош. Срещата с всеки човек в живота ни носи някакъв опит – или трябва да се научим от другия, или ние да го научим на нещо. Признавам си, че съм мислил по тази тема и затова ще кажа, че не мога да отлича или да отделя нито един треньор, защото всеки ми е дал нещо. Не е задължително дори да е чисто волейболен принос, да е допринесъл за развитието на моята техника – може да става дума за придобиване на житейски опит, за научаване на други неща, които са важни.

През 2012/2013 година с отбора на Белогорие ликувате с шампионската титла в Русия. Вие сте избран за най-добър играч на сезона. С какво съставът ви превъзхождаше останалите претенденти за първото място?

В този период имахме не само много силен отбор, но и страхотна приятелска атмосфера вътре в колектива. И сега си спомняме това време. Ако разгледаме целия сезон, ще видим, че в него Белогорие допусна и доста поражения. Важното е, че това не ни оказа влияние, продължихме да се поддържаме един друг. Отсъстваше каквато и да е негативна емоция, не сме се настройвали един срещу друг и в трудните моменти. Напротив – стояхме заедно във всичко. Беше прекрасно време.

Зенит (Казан) и Белогорие спечелиха съответно Шампионската лига и купата на Европейската конфедерация. На какво се дължи хегемонията на Русия в Европа?

Със сигурност финансовият фактор играе огромна роля. Добрите играчи искат да получават и добри пари. Това е естествено. Ако премахнем този стимул, то и нивото на руския шампионат ще се понижи. И другият основен фактор е присъщият на манталитета ни максимализъм. В Русия всеки е готов да се бори за титлата, независимо откъде е и в какво състояние се намира. И действително, в първата осмица на Суперлигата всеки отбор може стане шампион или да завърши 8-ми. Всичко вече зависи и от конкретната ситуация в отбора, от подготовката, атмосферата.

Може ли да се каже, че руското първенство е най-силно в Европа в момента заради успехите на клубовете?

Не мога да твърдя това, тъй като не съм запознат с другите шампионати. Не съм играл в друга държава, само съм гледал, но не е същото. След като Зенит е спечелил Шампионската лига, то и руското първенство вероятно е най-силното. Но това е доста общо казано – може би в други държави конкуренцията е по-силна.

Обмисляли ли сте възможността да излезете в чужбина?

Обмислял съм я, да. Но все пак имам още две години договор с Белогорие.

 

Ако имате възможност да избирате, в коя страна бихте играли?

 

Не съм мислил толкова конкретно, ще преценя според ситуацията.

 

Според вас има ли кампания от страна на МОК спрямо спортистите на Русия? Умишлено ли се действа така, че да не се допускат представители на страната до големи форуми?

 

Не знам как точно да коментирам това. Може и да има кампания против Русия, може и да е друга причината. Със сигурност няма дим без огън. Но ако говоря за волейбол, толкова пъти са ме проверявали, толкова проби съм дал, една година ме водеха на отчет и искаха постоянно да ме следят. Ако обаче нямам от какво да се притеснявам, нека да заповядат. След като не съм употребил забранени вещества, мога да участвам, където си поискам. Но не знам каква е ситуацията в другите спортове, мога да говоря само за себе си и казвам – заповядайте, проверявайте ме, нямам какво да крия.

95 България - Русия

Има ли политически нюанс във всичките тези скандали?

 

Знаете ли, вкъщи си пускам телевизора само на Нова година. Или пък като при последния финал в Шампионската лига по футбол, когато видях, че съотборниците ми пишат в социалната мрежа и реших да си пусна и да гледам. Но политиката не ме интересува, там няма истина, а това кой е против Русия или с Русия, също не ме вълнува.

 

Имало ли е момент, в който сте искали повече да не влизате във волейболната зала?

 

Да, случвало се е, но доста отдавна. Когато бях по-млад, около 20-годишен, съм имал и такива моменти, в които нещата не се получават, както искам, и съм си казвал: “Край! Приключвам!” Или пък когато съм получавал травми, които са ме вадили от игра за седмица или две, пак съм изпитвал такива настроения. Но това беше преди, сега не е така. Знам какво е спортът и какво ми е дал. Харесва ми това, което правя, то ми носи удоволствие, а това е главното.

 

Имали ли сте тежки моменти в кариерата си до момента? И как сте ги преодолявали?

 

Не знам. Кои са тежките моменти? Човек се сблъсква с различни трудни ситуации и търси начин да се справи с тях. Така например за едно дете да падне и да си одере коляното може да е също толкова тежко, колкото за мен – да загубя шампионата на Русия. По-правилно е да кажа, че никога не ми е било леко. Може би е имало отделни лесни мачове или по-лесни турнири, но мнозинството от състезанията, в които съм участвал, са били трудни и се е налагало да преодолея някого или нещо. Почти винаги излизаш срещу някой, който също иска да победи или най-малкото да ме затрудни, да сложи прът в колелата на моя отбор. Трябва да се бориш всеки ден и това е най-трудното. Понякога имаш нужда от почивка, но просто няма как да я получиш, защото ти предстои поредният финал или важен мач. А примерите от това естество са много на брой.

 

Кое извън волейбола прави щастлив Дмитрий Мусерски?

 

Много неща могат да ме направят щастлив. Дори да изляза да се разходя по улиците на града, докато съм си пуснал музика в плейъра със слушалките. Разбира се, семейството ме прави щастлив – да поиграя с детето, да прекарам време с жена ми. Може да гледам филм или да се отправя на пътешествие в планината. Има много приятни моменти в живота, които могат да ми донесат радост – дори и да прочета една хубава книга например.

 

Русия е домакин на световното първенство по футбол. На кое място ще завърши “сборная”?

 

Може би не си го представяте, но изобщо не гледам футбол. Да, чувам, че това е голямо събитие. Виждам и какво се прави, води се сериозна подготовка в страната, като мога само да пожелая успех на отбора и на привържениците. Изобщо не мога да прогнозирам как ще се представи отборът на Русия, но, разбира се, надявам се да зарадва всички хора в страната, които подкрепят любимия си отбор.

Последвайте каналите ни в:

Още от Волейбол

Виж всички