Здравко Попов - Кофето, е един от най-талантливите български боксьори. През 2012-а година той спечели сребърен медал от европейското първенство за юноши (до 16 г.). На финала великотърновецът отстъпи на руснака Шамил Азимов с 8:10, но според всички специалисти е заслужавал титлата.
През миналата година Попов стана шампион на България при мъжете, след като надви четири противници без да загуби нито рунд.
21-годишният боксьор направи своя професионален дебют през април. Той се би на галавечер в Швейцария срещу местен съперник и завърши наравно. Във втория си мач Попов помете Анатоли Любенов - Толето само за 2:15 мин на галавечерта "Боксов сблъсък" в Горна Оряховица. Срещите бяха уредени от промоутъра и мениджър Васко Василиев.
Ето какви са плановете на Попов за неговата кариера:
- Здравко, направихте много убедителен професионален дебют в България. Очаквахте ли да отнесете само за един рунд Анатоли Любенов?
- За мен срещата мина доста добре. Противникът не е на моето ниво. Нямах никакви проблеми, защото бях подготвен. Мина доста леко на фона на предишни мачове в аматьорския бокс. Там съм играл с доста по-класни съперници.
- Имаше ли напрежение, защото за пръв път се биете като професионалист пред толкова много публика?
- Да, имаше тръпка, защото доста хора дойдоха да ме гледат. Затова беше напрежението. Познаваха ме феновете. Исках да ги зарадвам и се притеснявах да не се случи нещо непредвидено. Но всичко мина идеално.
- Вашият дебют беше в чужбина. Този мач сякаш беше по-труден?
- Във всяко едно отношение бях победител, но играх срещу домакин. Двама от съдиите дадоха равенства, а третият убедително за мен. Искаха да го нагласят, но нямаше как да стане, защото щеше да е брутално. Последните два рунда го пребих. Напомпах му главата. Исках да го откажа, но малко не ми стигна. Освен това не бях и толкова подготвен. Сега тренирам по-усилено.
- Защо решихте да станете професионалист?
- Искам да направя кариера и да изкарвам пари. В аматьорския бокс е по-трудно. Не ми се занимава с лагери с националния отбор. Мечтал съм да бъда професионалист. Сега ми е времето. Няма какво да чакам. Другия месец правя 22.
- Много хора предричаха, че ще направите кариера в националния отбор. Какво се случи?
- Уби ми се желанието да ходя в националния отбор. Не искам да коментирам тези неща. Има си причини. Не се чувствах на място. Затова направих тази крачка. Да съм жив и здрав, за да направя кариера.
- Посветихте ли се на 100% на профибокса или се занимавате и с нещо друго?
- Само с това се занимавам. Тренирам със Захари Мутафчиев в Горна Оряховица и с моя личен треньор Евгени Донев във Велико Търново. Ходя на двете места по три пъти в седмицата при единия и другия. Имам приятели, които са с финансова възможност, и помагат. Целта е да направя добър рейтинг, за да стигна до по-хубави мачове.
- Колко време ще ви е необходимо, докато стигнете до мач за титла?
- Много зависи от моя мениджър. Способен съм да стигна доста далеч. Засега още нямам представа кога ще е следващият ми мач. До седмица ще имам яснота. Предполагам, че ще е още през лятото.
- Какво трябва да подобрите в играта ви?
- Много тренировки и мачове правят боксьора по-добър. Има какво да се подобрява. Способен съм да бъда на доста по-високо ниво. Преди няколко години тренирах доста повече в националния отбор. Треньорите знаят, че винаги съм бил един от най-сериозните. Важното е да имам мотивация.
Снимки: Алексеев Промоушънс