Сезонът на Марко Асенсио го превръща в един вече ветеран на едва 22 години. Взе участие във финали и изигра повече минути от очакваните и в Реал Мадрид, и в националния отбор, а напредъкът му навежда на мисълта, че той ще бъде голямата фигура на испанския футбол в продължение на много години напред. Марко обаче е далеч от това да се сащисва от положението си: „Искам да съм важна фигура.” За момента е най-младият в състава на Ла Роха за предстоящото световно първенство.
- Изненадващо е това, че и в Мадрид, и в националния отбор се утвърдихте на едва 22 години. Смятате ли се за ветеран на тази крехка за футболист възраст?
- Да. Когато дойдох в Реал Мадрид, бях пълен с желание и убеждение в качествата си, ала истината е, че всичко се стече доста бързо. Можах да се насладя на много игрови минути и израснах като футболист. Изпълних целите си и сега искам само да раста още.
- Вие сте трети по изиграни мачове в Испания за сезона, като броим и тези в националния отбор, над Антоан Гризман и Лионел Меси и само зад Иван Ракитич и Саул…
- Това е важното: че можах да играя много мачове и винаги бях подготвен да грабна всяка възможност. Опитвам се да се представям добре, за да имам възможно най-много игрови минути.
- Влияе и това, че имахте двама треньори, които гласуват голямо доверие на младите – и Зинедин Зидан, и Юлен Лопетеги. Как понесохте студения душ от напускането на французина?
- То ни хвана всички в крачка и ни изненада, но моят опит с него ми донесе куп хубави моменти. Вярваше ми много и имаме добри отношения. От самото начало ми изясни нещата и знаех къде съм попаднал, както и че трябва да работя за всяка получена възможност за изява, а той ми ги даваше една след друга. С Юлен е същото: от самото начало ни потръгна добре, говори много с мен и ми поставя високи изисквания. Това е много важно за мен.
- Зидан каза на сбогуване, че не отрича един ден да се върне. Предвид възрастта и на двама ви, няма да е никак чудно отново да работите заедно, например след пет години. Как бихте приели това?
- Да, защо не?! Това би значело, че всичко ми се е стекло отлично и съм останал в Мадрид. Ако успеем с него да се съберем отново тук, какво по-хубаво!
- Възползвахте ли се от това, че имахте треньор като своя кумир, който е играл на подобна на Вашата позиция на терена, за да заприличате повече на него?
- Да, несъмнено. Още от дете се вглеждах у него и си открадвах много от неговите футболни умения. Вярно е и че сме различни – той е десничар, а аз левичар, отработваме различно топката, но винаги съм искал да приличам на Зидан.
- Как беше играта на квадрат с него?
- (Б.и. – засмива се.) Истината е, че понякога ни преподаваше уроци на всички в мачлетата. Един уж прост двоен пас го правеше така, че топката ти идва идеална като скорост, посока и тежест. Истината е, че беше невероятно да мога да тренирам с него.
- Вие струвахте около 3 млн. евро на Реал Мадрид. Колко струва сега Марко Асенсио?
- Е, не зная това. Не контролирам трансферните цени на пазара, макар че се покачиха доста след моето идване в Мадрид. Това го определят клубовете. Не зная колко бих струвал днес.
- С Испания дебютирате на Мондиала срещу Португалия – неприятен съперник. Как гледате на старт срещу подобен отбор, европейския шампион?
- Знаем, че първият мач е най-важният и трябва да опитаме да си създадем добри усещания от него. Знаем, че това е най-силният отбор в нашата група, с изявен състезателен дух и умеещ да се защитава отлично. Отгоре на това има и Кристиано Роналдо, който прави разликите.
- Свикнали сте Кристиано да решава проблемите за Вашия отбор, а сега ще чакате да му ги създаде…
- Точно! Това е първият път, в който ще се изправя срещу него, и знаем, че може да вкара гол във всеки един момент, така че трябва да го държим много изкъсо. Почти всичко в атаката на Португалия минава през него.
- Подготвен ли е Реал Мадрид да остане без Кристиано Роналдо?
- Не си представям какво е да играя без него. Кристиано беше, е и ще бъде много важен за нас, така че Мадрид и той самият трябва винаги да вървят ръка за ръка.
- Развитието на CR7 може би прилича на Вашето: той също започна много маневрен, с много тичане към и по фланговете и въобще в доста зони на терена. Днес се озова в ролята на типичен централен нападател. Харесва ли Ви подобна еволюция? Смятате ли, че тя може да се случи и на Вас след няколко години?
- Може би, но и ние сме различни играчи. На мен повече ми харесва да се връщам по-назад да получавам топката, повече да съм в досег с нея и по-малко за завършвам атаките. Ще видим обаче какво ще стане с течение на годините. Човек се развива като футболист, учи се и предстои да разберем на какъв пост ще играя в бъдещето.
- Мислил ли сте за някакво по-специално отпразнуване на първия Ви гол с националния екип при мъжете?
- Не съм, но имам огромно желание час по-скоро да запиша първия си гол за Ла Роха. Зная, че досега ми се опъва, но това е. Дано пък точно на Мондиала съумея да бележа!
- Отвън се вижда, че Серхио Рамос много помага на младите играчи, дава им увереност. Какъв е той за вас?
- Да, Серхио е капитанът и човекът, който ни направлява. Лично на мен ми помага много и сме в чудесни отношения. Вглеждам се много у него, защото и той дебютира млад за Реал Мадрид и съумя да се задържи на високо ниво в националния отбор толкова години. За мен той е огледало, в което се вглеждам, тъй като е спечелил всичко във футбола и то е плод само на усилен труд. Неговото място и репутацията му по целия свят са изключителни и е пример за подражание. Вслушвам се във всеки съвет, който ми дава, и съм му благодарен.
- Не Ви ли се завърта главата от приказките на много хора, че Вие сте играчът, около когото трябва да се гради отбор, следващата голяма фигура на испанския футбол за много години напред?
- Всъщност не. По-скоро ми дава повече желание да продължа по същия път и да работя още по-здраво. Искам да продължа да раста в Мадрид и националния отбор, да съм все по-важна фигура. Така че желание – да, завъртане на главата – не.
- Как виждате шансовете на Испания това лято в Русия?
- Човече, на един Мондиал трябва да следиш за всеки един възможен детайл. Мачовете се решават от малки неща и трябва да караме лека-полека: първо да минем групата и после да играем мач за мач. Детайлите правят разликата на подобни форуми.
- Уморен ли сте? Питам, защото сте изиграл повече мачове от всички други в испанския клубен футбол…
- Не, въобще не! Аз съм млад и имам сили в резерв за дълго време напред. Точно обратното: искам да имам още повече мачове и минути. Няма никакъв проблем с това.
- Питам, защото първият мач в Русия, и най-важният, е срещу най-тежкия съперник – Португалия. Календарът тук не помага…
- В крайна сметка редът е без значение. Така или иначе трябваше да се срещнем с тях, пък и трябва да влезем с една и съща настройка и в трите си мача в групата. Важно е да започнем с хубав резултат, за да изградим добра динамика и да повдигнем тревогата у останалите отбори, но каквото-такова. Излизаме и изиграваме мача какъвто е.
- Какви бяха онези писания, че е можело Вие да играете за Нидерландия вместо за Испания?
- Да, имаше подобен вариант, когато бях в Еспаньол. Говореше се, но на мен никой нищо не ми каза първоначално. После дойдоха обажданията от селекционера на „оранжевите” и от Рууд ван Нистелроой, които ми казаха, че биха били много щастливи да отида в техния отбор. Аз обаче им отвърнах, че намерението ми е да играя за Испания. Малко месеци след това пак ми звъннаха, а аз пак им отказах.
- Значи са настоявали…
- (Б.и. – засмива се.) Е, аз ясно им дадох да разберат къде искам да играя и накрая това и стана. После дебютирах за Испания и съм щастлив с този избор. Ето, днес съм на световно първенство.
Серхио Фернандес Олмедийя, „Марка"