Началото на юни е изпълнено с интрига за баскетболните фенове, без значение от годината. Винаги се играят финали на НБА, по-интересните европейски клубни първенства също са във финалната си фаза, Евролигата вече има нов шампион, а няколко седмици по-късно, в края на първия летен месец, ще дойде ред и на Драфта на НБА.
Всяка година в началото на юни изскача и един ден, в който в гърлата на всеки, зърнал го да играе поне за момент - ако е късметлия, на живо в най-добрите му години, ако ли пък не, лета по-късно и на видео, вече като спомен, засяда буца. На 7 юни 1993 година, преди точно четвърт век, може би най-харизматичната баскетболна фигура на Европа отлетя към безкрайната синева. На 7 юни 1993 година Дражен Петрович загина в автомобилна катастрофа в Германия, на магистрала в близост до Инголщат.
Европейският баскетбол остана без най-усмихнатото си момче. Смъртта отне една от най-убийствено точните ръце, хващали някога баскетболна топка. Човекът, който не се страхуваше от най-големите, вкопчваше се в индивидуални битки с Майкъл Джордан, а Реджи Милър го определи като “най-добрият стрелец, който някога е виждал”.
Преди 25 години Дражен остана завинаги на 28. А сега, четвърт век след гибелта му, той не спира да бъде пример. Пример за всички млади европейски баскетболисти, които преследват мечтата си да играят в НБА.
“Ако съм научил едно нещо по време на престоя си в НБА, то това бе да отстоявам своето. Аз имам име и фамилия. Не съм някой, който просто минава. Знам, че на някои хора това не им харесва. В НБА има място за европейци и то в нещо повече от епизодични роли” - Дражен Петрович
Именно Петрович е считан за човекът, който отвори широко вратата към най-силното първенство в света за европейците. За превърналите се в суперзвезди години по-късно. Дирк Новицки, Пау Гасол, Марк Гасол, Тони Паркър, Педжа Стоякович, а преди тях и други като Дино Раджа и Тони Кукоч.
“Играчите в НБА са добри, но не са супергерои. Дайте ми 30 минути и няма да има отбор от НБА, на който да не съм вкарал 20 точки” - Дражен Петрович
Преди 25 години, днес, утре и след още 25… непримиримото момче от малкото хърватско градче Шибеник, което покори Европа с Цибона и Реал (Мадрид), после изтърпя липсата на минути в Портланд, не спря да се труди и получи своето в Ню Джърси ще бъде уважавано и обичано от всички. Момчето, увековечено със статуя с любимата си топка в крака никога няма да спре да бъде давано за пример. Защото никога, никога, никога няма да има друг като него. Дражен Петрович. Единственият и неповторим баскетболен Амадеус.
Винаги ще ги има и въпросите - какво щеше да се случи, ако Югославия не се бе разпаднала, ако тази проклета катастрофа не бе станала, ако приятелството му с Владе Дивац не бе приключило толквоа рано, и още, и още… Но спoмените са вечни. Точно като пионерът Дражен Петрович и стореното от него.