Интервюто с Годин: Щастието на Уругвай зависи от нас

Той е капитанът на Ла Селесте, която влиза в предстоящото световно първенство с типичната за тази малка страна скромност и готовност за битка. Уругуай е двукратен шампион на планетата, въпреки че е с население от едва 3,5 млн. души. Диего Годин разговаря с „Марка” в съвсем сърдечен и земен тон, напълно различен от дръпнатостта на големите нападатели и въобще големите звезди на футбола. Това ще е третият Мондиал на Диеготе, както го наричат другарите му.

- Изиграхте тежък сезон с Атлетико Мадрид. Изморен ли ще отидете в Русия?

- Не, в добро състояние. В душевен план се чувствам отлично след успешния си сезон в Испания, а физически съм в добра форма и със самочувствие, готов да се боря здраво на това световно първенство. Нямам търпение.

- Това е третият Ви Мондиал и сте капитан на отбора си. Чувствате ли тежестта от тази отговорност?

- Преди бях по-млад и непостоянен. Това първенство го изживявам от доста повече време преди стартирането му и много по-плътно емоционално. Вътре на и извън игрището отговорността е голяма, както и жертвите, които трябва да направиш, за да водиш своята родина на световни финали. Обстановката се нажежава отстрани, но пак се наслаждавам на изживяването. И не защото чувствам, че е последният ми Мондиал, а заради това как усетих квалификационната фаза. Чувствам се все повече шеф на отбора, ако ми позволите тази дума, и все по-свързан с привържениците ни. Зная, че щастието на уругвайците зависи в голяма степен от това какво ще направи този тим.

- Чак толкова?

- Да, пък и това може да е последното ми участие на голямо първенство, така го чувствам. Футболът обаче ще реши дали ще продължа, или не, след този Мондиал… до евентуален следващ.

- Вие се борите като животно на терена. Вътре на игрището си поставяте маската на Лошия, а извън него – на Добрия. Как успявате да жонглирате между двете роли?

- (Б.и. – засмива се.) Не си поставям маската на Лошия. Ако нещо правя много добре по рождение, това е да се боря. Съумявам да сменям чипа, когато съм вътре на терена и когато съм извън него. Сякаш на игрището нещо прищраква по вълшебен начин и се отдавам изцяло телесно и душевно – използвам до максимум петте си сетива и контролирам всичко.

- Като млад сте бил офанзивен играч и идолът Ви е бил Енцо Франческоли. Не сте ли вече уморен от ролята си на защитник, на преследвач на съперниците?

- Като дете играех нападател и плеймейкър, но не ме уморява това да съм защитник. В началото ми беше трудно, но се научих как да се наслаждавам и в тази роля. Чувствам се защитник. Това, че бях нападател, ми даде много неща, но като защитник интензитетът и концентрацията трябва да са на върхово ниво през цялото време – ако сбъркам, можем да загубим мача. Всеки нападател може да се възползва от моя грешка и го съзнавам, което ме кара да играя с цялата тази огромна отговорност.

- „На Уругвай никога нищо не му е в повече”, казват винаги във вашата малка страна. Защо?

- Мисля, че причината е свързана с културата. Като страна винаги трябва да изстрадваме всичко. Просто сме много малко и никога нямаме излишък. Това се отразява и във футбола, където имаме големи играчи, ала не и излишество от тях. С този лозунг се чувстваме силни, защото ни дава идентичност. И скромност.

- Но имате Луис Суарес, Единсон Кавани… световни звезди. Пък и полузащитници с големи качества. Да не би просто да се чувствате добре в ролята на жертви?

- Но не е само сега – винаги сме имали тук големи играчи на световно ниво. И да, също е вярно това, че Валверде, Бентанкур и Лукас Торейра имат качества в средната линия.

- Смятате ли, че по тази причина селекционерът Оскар Табарес ще промени начина ви на игра?

- Познавайки го, не мисля така. Не. Ще продължи да подсилва предишните силни страни на отбора и само ще допълва мозайката с новата вълна играчи. Те са много добри във владението на топката, технически са много надарени, а също и физически. Ще ни дадат повече стилово разнообразие, но същината ще се запази.

- Вие играете в един и същи стил и в Атлетико, и в националния отбор. Това трябва да е предимство за Вас…

- Да, и в двата отбора се залага на солидни версии на системата 1-4-4-2. Работим много добре колективно в защита и после бързо напредваме по вертикалата на терена в атака. Чувствам се много добре и в двата тима.

- Предполагам, че мечтаете да спечелите турнира, но на какво представяне реалистично бихте бил доволен?

- Не мога да се задоволя с нищо друго, освен с победата. Световната купа е моята мечта, а оттам насетне ще гледаме мач след мач. Първо трябва да преминем груповата фаза.

- Вашата група е най-изравнената като сили в цялото първенство, но завършвате срещу домакина Русия…

- Да видим в какво положение ще сме преди този мач. Уругвай израства при трудни препятствия, както се случи на Копа Америка 2011, когато елиминирахме домакина Аржентина пред собствената му публика. Преди срещата с Русия обаче трябва да изиграем още две.

- Как си представяте евентуалната среща с Мохамед Салах, ако се оправи навреме от контузията си в рамото. Дебютирате срещу Египет…

- Да видим какво ще е положението с него заради тази травма. Никога не съм се изправял срещу Салах. Очевидно е, че е много бърз и че не мога да се меря в пряко надбягване с него.

- Тогава?

- Тогава трябва да припомним, че футболът не е само тичане. Има и други начини да се браниш срещу него: с числено преимущество, с подсигуряване, с ограничаване на периметъра му на действие и т.н.

- След Египет е ред на Саудитска Арабия – пълна енигма за отбора ви… и за всички останали…

- Ще изгледаме видеозаписи и ще ги изучим. Хората не ги познават, но в днешния футбол конкуренцията е много голяма от всички посоки. Трябва да уважаваме всички, все пак това е световно първенство.

-         В коя ситуация бихте се чувствал по-зле: при евентуална среща с Франция на Антоан Гризман или с Испания на Коке, Саул и Диего Коща – все Ваши съотборници в Атлети?

- Биха били много странни тези мачове… но и хубави. Все пак аз съм съсредоточен само върху програмираните двубои на Уругвай и не мисля за други неща.

Хуан Кастро, „Марка”

Следвай ни: