)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
&format=webp)
Финалът на Мондиал 2006 в Германия. Италия срещу Франция. Зидан срещу Матераци. Гросо срещу Бартез. Има един много интересен кадър във филма на ФИФА The Grand Finale, на който наставникът на Италия Марчело Липи седи усамотен и замислен около центъра на "Олимпиащадион", докато момчетата му загряват преди началото на финалния мач. Какво ли си е мислел в тези моменти белокосият специалист? Може би е търсил упование или може би моментно спокойствие, а може би е прехвърлял в главата си последните тактически планове преди голямата битка. Той си знае.
Италия и Франция излизат на стадиона в Берлин и изиграват един от най-заплетените двубои за титлата. И двата отбора имат различен път до финала, като след осминафиналите се засилват вече сериозно към купата. Съставът на Липи играе по терените на Германия за честта на своето калчо, опетнено от скандала Калчополи, а момчетата на Раймон Доменек се стремят да вземат максималното при последния поход на Зинедин Зидан.
Италия излиза от груповата фаза след две победи и равенство, докато Франция е на прага на отпадане и търпи много критики в първите си срещи. После "петлите" сразяват Испания в мач рецитал на Зидан, докато "адзурите" се мъчат 93 минути с Австралия. Следва лесен италиански успех над Украйна на четвъртфиналите, а Франция изхвърля зад борда световния шампион Бразилия при поредния спектакъл с марка "Зизу". Италия се развихря вече сериозно на полуфиналите. Фабио Гросо разплаква цяла Германия със спиращ сърцето шут в 119-ата минута, а секунди по-късно Дел Пиеро прави 2:0. Франция пък не среща проблеми срещу Португалия в един доста по-скучен мач и така Берлин очаква двата финалиста.
Началото е за Франция. Още в шестата минута крилото Флоран Малуда е фаулиран от Марко Матераци и реферът от Аржентина Орасио Елисондо посочва бялата точка. Зидан, за когото това е последният мач в кариерата, с техничен удар и малко помощ от гредата прави 1:0. Твърде бързо обаче "Скуадрата" се връща в двубоя. Пирло центрира от корнер отдясно и Матераци с глава прави 1:1. Това е мачът на живота за снажния италианец. Без да е бил някога кой знае колко стабилен централен защитник Матераци се превръща в един от героите на финала, а и на цялото първенство. Бранителят се появява в третия мач на шампионата на "адзурите" (срещу Чехия), когато влиза на мястото на контузения Алесандро Неста и веднага открива резултата. След това Матераци е изгонен в напечения осминафинал с Австралия, преди да дойдат незабравимите му изяви в сблъсъка за купата.
Малко след изравняването момчетата на Липи са близо до пълен обрат, но удар с глава на Лука Тони среща горната греда. Постепенно срещата навлиза в спокойните води на тактическото надлъгване и идват продълженията. Тук на сцената излиза италианският страж Джанлуиджи Буфон, който избива майсторски изстрел с глава на Зидан, като мнозина специалисти определят това като най-голямото спасяване в кариерата на Джиджи.
Ето го и мигът, за който вероятно ще се говори и през ХХII век. Минутата е 110-а. Зидан удря с глава Матераци в гърдите, след което френският капитан получава директен червен картон и Франция остава без своя лидер за решителните дузпи. Какво е казал италианецът на французина? Можем само да гадаем. Глупава ли е постъпката на Зизу? Естествено. Защото на прага на развръзката и при положение, че именно ти си дузпаджията на отбора си и цялата ти родина очаква титлата е страшно глупаво да си изпуснеш нервите в такъв момент. А и дали пък, както гласи една сентенция, талантът да си човечен е особен талант и като всеки талант – или го имаш, или го нямаш.
Така Франция остава без своя гений, а сцената с главата на Зизу става емблематична за финала в Берлин. Следват дузпите. "Бях сигурен, че при дузпите ще триумфираме. Друг път съм усещал страх в мои играчи, когато се е стигало до наказателни удари. Някои са се крили и не са искали да ги посочвам сред изпълнителите. Този път нямаше такова нещо. Всеки искаше да бие, всеки жадуваше купата. Нямаше страх, имаше увереност", спомня си по-късно Марчело Липи.
Пирло, Матераци, Де Роси и Дел Пиеро са точни за Италия. Вилтор, Абидал и Саньол за Франция. Давид Трезеге обаче не издържа на напрежението. Нападателят на Ювентус стреля в горната греда и Италия е на крачка от най-ценния футболен трофей. Всичко е в краката на Фабио Гросо. Левият бек трябва да вкара последната дузпа и да направи страната си световен шампион за четвърти път. Следва безпощаден удар и 5:3 при дузпите за италианците, с което идва неизмеримото щастие за "адзурите".
Докато полуделите победители скачат по терена, французите тъжат, а Трезеге приема успокоения от всички свои колеги. На другия ден в Париж нападателят, направил "петлите" европейски шампиони шест години по-рано, се разплаква като дете и бършейки сълзите си моли цяла Франция за прошка.
Италия е в екстаз. Покрай огромната радост на терена на "Олимпиашадион" в Берлин новите световни шампиони намират време и да подстрижат опашката на халфа Мауро Каморанези. След това капитанът Фабио Канаваро вдига над главата си купата, с което италианците стават втората най-успешна футболна нация след петкратните първенци от Бразилия. Франц Бекенбауер намира и нещо символично в успеха на "адзурите". "Може би и съдбата имаше пръст в това. През 1990 г. ние, германците, спечелихме в Рим, а сега италианците триумфираха в Берлин", казва Кайзера. "С Ювентус съм печелил Шампионската лига и световната клубна титла, но това, което изживях в Берлин не може да се опише и е несравнимо като удоволствие", признава щастливият Марчело Липи.
На площад "Чирко Масимино" в Рим героите на Италия са посрещнати като богове. Заслужен победител на германския Мондиал ли е "Скуадра адзура"? По-скоро, да. Защото италианците показват класа във всички свои мачове, с изключение може би на тежкия осминафинал с Австралия, когато обаче в решаващия миг кракът на Тоти не трепва. Италианците не допускат противников гол от игрова ситуация през целия турнир, като във вратата на Буфон топката влиза само при автогола на Кристиан Дзакардо (в мача със САЩ) и удара от дузпа на Зидан на финала – това е без аналог в историята. Желязната италианска защита, предвождана от фантастичния на турнира Фабио Канаваро и подсигурявана от безгрешния Буфон, доказва нагледно максимата, че нападението печели мачове, а отбраната шампионати.
Защитата не е единственото решаващо италианско оръжие. В средата на халфовата линия Липи разполага с двойката от Милан Дженаро Гатузо и Андреа Пирло, като последният е избран за играч номер 1 на финала. В крайната линия на полузащитата италианците разчитат най-вече на Каморанези и Симоне Перота, а напред головете търсят Лука Тони, Алберто Джилардино, Винченцо Якуинта, Алекс Дел Пиеро, та дори и ветеранът Филипо Индзаги. Италия показва гъвкавост и не разчита единствено на защитна тактика, характерна за школата на тази страна. Типичен пример за това е полуфиналът с Германия, когато искайки да избегне дузпите Липи заиграва с четирима атакуващи футболисти – Тоти, Дел Пиеро, Джилардино и Якуинта.
Така Италия се откъсва с една титла пред Германия и с четири купи в актива си става европейският отбор намиращ се най-близо до петте трофея на Бразилия. Именно това продължават да са трите световни сили във футбола и след Мондиал 2006, като основното схващане е, че идеалният футболист би притежавал компилация от италианската тактическа грамотност, германския спортен дух и бразилската техника. Германия 2006 остава в историята, задава се африканският Мондиал.
ИТАЛИЯ – ФРАНЦИЯ 1:1 (5:3 след дузпи), финал СП 2006
0:1 Зидан (7 – дузпа)
1:1 Матераци (19)
При дузпите:
1:0 Пирло 1:1 Вилтор
2:1 Матераци Трезеге (пропуск)
3:1 Де Роси 3:2 Абидал
4:2 Дел Пиеро 4:3 Саньол
5:3 Гросо
ИТАЛИЯ: Буфон, Дзамброта, Канаваро, Матераци, Гросо, Гатузо, Пирло, Перота (Де Роси), Каморанези (Дел Пиеро), Тоти (Якуинта), Тони. Треньор: Марчело Липи
ФРАНЦИЯ: Бартез, Саньол, Тюрам, Галас, Абидал, Виейра (Диара), Макелеле, Рибери (Трезеге), Зидан, Малуда, Анри (Вилтор). Треньор: Раймон Доменек
Съдия: Орасио Елисондо (Аржентина)
ЖЪЛТИ КАРТОНИ: Дзамброта (И); Саньол, Макелеле, Малуда (Ф).
ЧЕРВЕН КАРТОН: Зинедин Зидан (Ф) 110’
СТАДИОН: "Олимпиащадион", Берлин, 70 000 зрители
Carlsberg "Домът на Феновете" е новата секция на Sportal.bg за игри. С регистрацията си Вие ще можете да персонализирате Вашето съдържание и да участвате в нашите игри за страхотни награди.
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)