Интервюто с Бускетс: Създаден съм за Барса и тя за мен

В събота Серхио Бускетс – лидер на халфовата линия и втори капитан на Барселона, изигра своя мач №500 за клуба. По този специален повод той даде интервюта за двата големи спортни всекидневника от Каталуня – „Мундо Депортиво” и „Спорт”, като направи преговор на 11-те си сезона в първия тим на „лос асулграна” и коментира някои теми от настоящето на Барса.

-         Какво усещане остана след мача с Атлетико Мадрид?

-         Трудно е да се изкаже, но е истина, че макар и двата отбора да нямахме много голови положения, те имаха дори по-малко от нас, така че се радваме, че накрая възтържествува справедливостта.

-         Този сезон получавате много голове. Вие виждате защитата отблизо. Какво е Вашето обяснение?

-         Обобщавам цялостно отборно, не само за защитата – понякога не се защитавахме добре екипно, понякога имаше индивидуални грешки или малшанс, друг път пък се пропуквахме при статични положения. Трябва да сме много по-солидни отколкото сега, защото в решаващите моменти от сезона допускането на много голове може да ни пререже краката в мач от елиминациите на турнир или срещу пряк съперник за титлата в първенството.

-         Приказката за Вас започна в Купата на Каталуня в края на сезон 2005/06 при Франк Райкаард. Какво си спомняте от първия си ден в мъжкия тим и какво Ви каза Райкаард?

-         Бях още при юношите и беше изненада, че ме викат, но бях много щастлив да дебютирам, макар и не в официален мач и не с много минути. Беше специално и защото беше в Сабадел, където съм роден. Бях тренирал преди това с Барса В и чат-пат с мъжете. Райкаард ми даде наставления преди влизането в игра, но нищо специално.

-         Титуляр сте в 88,7% от мачовете си след изкачването в първия тим, което е красноречив показател на 30-годишна възраст и след 500 изиграни мача…

-         Имах късмета да играя и да стигам финали в поне по един-два турнира на сезон, а и като изключим първия и донякъде втория ми сезон, контузиите ме избягваха и можах да изиграя доста мачове, за да достигна днес тази огромна цифра. Дано тя не спира да расте!

-         В официален мач дебютирате срещу Расинг Сантандер в странен контекст, тъй като започвате сезона със загуба в Ибиса с Барса В и после оставате на пейката срещу Граменет. Нямате ли чувството, че Джосеп Гуардиола Ви спаси тогава?

-         Случи се тогава да мога да тренирам повече с първия отбор, а Луис Енрике реши онези от нас, които са били на турне с мъжете и не сме тренирали много с тима, да играем в първия мач. След като загубихме, не играхме във втория, в който бихме Граменет, и после и в третия. Това ми позволи да тренирам с мъжете. Тогава имаше Купа на Каталуня и получих минути в Сант Карлес де ла Рапита, защото повечето от първия отбор ги нямаше. Това ми даде повече възможности да остана и да дебютирам срещу Сантандер.

-         Какво е влиянието на Гуардиола върху Вас?

-         Огромно! Ясно е, че ме познаваше и знаеше издълбоко какъв съм като играч още от годината в Терсера, ала влиянието беше изумително. Даде ми шанс, гласува ми доверие и ме направи част от най-добрата Барса в историята с огромни играчи. Научи ме на ужасно много, за да бъда по-добър играч.

-         Неговото виждане за футбола продължава да е специално…

-         Да, аз много го ценя заради значението му за моята кариера, заради начина му на четене на мачовете, на разбиране на футбола, на предаването на идеите си, на даването на ключовете. Уникат е.

-         Вие дори казахте, че бихте напуснали Барса само заради Пеп…

-         Казах, че бих го обмислил. Нормално е да имам предвид това заради значението му за моята кариера.

-         След подновяването на договора си до 2023 г. вече виждате ли се на друго място, освен в Барса?

-         Никога не съм се виждал другаде. Винаги съм казвал, че по-добре от тук няма къде да бъда. И аз, и клубът сме създадени един за друг. Мога да се наслаждавам на това да съм у дома си, в най-добрия клуб на света, с най-добрите играчи, да се боря всяка година за трофеи и да печеля повечето от тях. Това на практика няма къде другаде да го имаш.

-         Бихте ли желали да сте „One Club Man” (б.р. – играч на само един клуб)?

-         Мисля, че такъв и ще бъда, макар че е истина и това, че в днешния футбол се отвори друга врата – когато спреш да играеш на най-високото ниво в Европа, да можеш да отидеш в по-екзотични страни.

-         Онова 5:0 срещу Реал Мадрид на Жозе Моуриньо най-добрият Ви спомен от играните мачове с Барса ли е?

-         Вече са много годинките и имах късмета да съм в отбор, постигнал куп добри резултати. Срещу Мадрид имахме 2:6, 5:1, онова 5:0… Трудно е да се избере само един мач.

-         Когато Гуардиола купи Хавиер Масчерано, Вие преминахте в някои мачове в центъра на защитата, но не сработи. Доказа ли се с преместването Ви, че сте най-добрият пивот в света?

-         Въпрос на обстоятелства. Пеп не ще да е мислел, че ще играя в защитата дългосрочно. Имаше контузии, сменихме системата на 1-3-4-3 и трябваше да се върна по-назад. Нормално е да не давам най-доброто от качествата си там. Беше нова за мен позиция и характеристиките ми са повече за пивот.

-         Купени бяха Масчерано и Алекс Сонг, ала след това вече не се купуваше играч за Вашата позиция. Как тълкувате това?

-         Че винаги е добре да има конкуренция на всеки пост, а след това вече си има приоритети и не може да се подсилват всички, още повече при резкия ръст на цените на играчите в днешно време. Аз съм готов да се боря за място с всекиго, пък последната дума има клубът. През Барса минаха много добри играчи на моя пост.

-         Какво бе за Вас това да влезете в групата на капитаните след оттеглянето на Пуйол, още повече след като наследихте фланелката му?

-         Карлес говори с мен и ми каза, че е щастлив, че аз ще я нося и че няма по-добър от мен за нея. За мен беше чест и нямаше как да откажа на това. Да стигна до капитанството бе много щастлив миг за мен, още повече че е в група от изключителни играчи, някои от които са капитани, а други може един ден да станат. Аз бях избран и това е отговорност, която трябва да приема естествено и да представям клуба по възможно най-добрия начин.

-         Как Ви се струват юношите? Лионел Меси каза през лятото, че Ла Масиа е изгубила ефекта си от предишните години…

-         Първо трябва да отбележим късмета на клуба с онова поколение футболисти, което е трудно да се повтори. След това влияят много фактори: нивото на играча, качествата на треньорите, да ти гласуват доверие в първия отбор, нуждите на първия отбор да съвпадат с излизащите от филиала таланти, да се работи добре и с план в Барса В. Не е достатъчно за юношите само да си мислят, че се гледа на тях като на Новия Чави, Иниеста, Пуйол или Валдес, а да използват шанса си да направят крачката напред, защото да си играч на Барса е много трудно. Трябва да се бориш срещу най-добрите на света на твоя пост.

-         Като един от капитаните говорихте ли с Усман Дембеле?

-         Говоря с него, но като съотборник, не като капитан. Да, за хората отвън представлявам капитаните, ала отвътре се опитвам да си върша работата като съотборник както през всичките тези години досега. Няма много какво да се говори – в последните седмици имаше пауза за международни мачове и в такива периоди винаги се намира за какво да се пише повече от нужното. Трябва обаче да му се помогне. Той е много млад, с невероятен талант, а всичко изисква време за приспособяване – не само футболно, а и като език и обстановка. Идва от друга страна, друго първенство, в друг клуб и съблекалня. Постепенно ще ни помага много, а точно това искаме и ние, и той.

-         Вашата позиция е една от най-важните на терена. Къде се чувствате по-уютно: в 1-4-4-2 или в 1-4-1-2-3?

-         Играх доста повече години в 1-4-1-2-3 и се чувствам уютно във всяка система. Важното е като колектив да сме отдадени, компактни и солидни – както в атака, така и в защита.

-         Не Ви ли е по-трудно да се защитавате в 1-4-1-2-3?

-         Да, разбира се. Когато ни правят преходи и ни отварят, е поради това, че сме в много издължена формация и така страдаме всички и конкретно аз, защото съм в центъра на всичко. Ако играеш постоянно от едното към другото наказателно поле и обратно, издължаваш структурата си и даваш повече възможности на съперника. А и не сме особено физически отбор.

-         Шампионската лига ли е голямата цел този сезон?

-         Не. Не можем да залагаме всичко само на ШЛ, колкото и наистина да е важна за нас, защото тогава ще забравим за някои основни неща, а трябва да изиграем постоянно сезона и да сме в добро състояние във важните му етапи.

-         Вие сте един от футболистите с най-много игрови минути сезон след сезон. Как се чувствате физически?

-         Е, ясно е, че има сезони или моменти в тях, в които играеш много мачове поред и умората те застига, но когато имаш повечко дни между мачовете, спестил си си един от двата мача за седмицата или си бил с националния отбор, се чувстваш добре в този план.

-         Рано или късно ще си отидете и ще дойдат други. Виждате ли играч, който очевидно да е готов да Ви замести?

-         Има доста добри халфове, но е видно, че системата и философията на Барса са много особени и не всеки може да играе пивот тук. Може би само ако се промени системата. Най-много се доближава към ден днешен Ориол Бускетс от нашата академия, който получи контузия и тя му поспря развитието, а и още му е раничко. После е Родри от Атлетико Мадрид, който ми е съотборник в Ла Роха – прилича на мен, въпреки че има и различни характеристики. Според мен би могъл да се приспособи много добре тук.

-         Как Ви се струват Френки де Йонг и Адриен Рабио?

-         Много добри играчи, млади и в големи клубове. Не зная дали са толкова чисти пивоти като изброените по-горе от мен, но могат да играят и на тази позиция, и като вътрешни халфове.

-         Друго от често споменаваните имена на деня е Неймар. Бихте ли искали той да се върне в Барса?

-         Неймар е много голям играч и бе изключителен съотборник, така че е нормално да идва да ни посещава предвид взаимното уважение. Отвъд това обаче той е футболист на Пари Сен Жермен и сам пожела да отиде там. Не зная какво ще се случи в бъдеще, защото това зависи само от него и от клуба му.

-         Да се върнем на Вас. През пролетта в онзи мач с Рома в Рим играхте с контузия. Това повлия ли Ви много?

-         Да. Не искам да го изкарвам като някакво извинение, но играх пет-шест мача на инжекции и почти не можех да тренирам. Беше риск от всички ни и така се реши. Това обаче по никакъв начин не може да извини показаното от отбора и лично от мен в онзи мач.

-         Каква поука си взехте от него?

-         След мача тогава казах, че и по-предишния сезон имахме подобни тежки поражения, а не ни послужиха с нищо като извод. Няма смисъл да се говори, ако после не го пренесеш на терена. Това трябва да ни служи за изваждане на реакция и за осъзнаване какво е Шампионската лига, какво са елиминациите и че ако в тях не си солиден, набързо можеш да се озовеш извън борда.

-         Мислите ли, че този сезон Ви е нужна почивка, или се виждате достатъчно силен да играете постоянно?

-         На практика никой играч в днешно време не може да играе всеки мач, защото има много и календарът е много изстискващ. Има мачове на всеки три дни и е добре да се дозираш, но трябва да се вземе всичко под внимание – контузиите, треньорските решения. Не всичко зависи от играча и трябва да се преценява ден за ден. Не мога да ти кажа днес в какво състояние ще съм след два месеца и дали ще ми трябва, или не, почивка.

-         За да се дозирате, може би трябва да напуснете националния отбор като други Ваши съотборници. Мислили ли сте за това в средносрочен план?

-         Да, разбира се. Това е етап, който все някога трябва да приключи. Погледът ми е насочен към Евро 2020 и след това, щом дойде моментът, ще решим. Но да, мисля за това.

-         Какво променихте у Вас с изминаването на годините?

-         Станах по-завършен играч благодарение на футболната зрялост с големите мачове и всичко видяно.

-         Колко още от Серхио ни остава да гледаме?

-         Не зная, много е трудно да се планира точна дата. Аз винаги съм казвал, че искам да се чувствам полезен и значим, а когато не е така, ще отстъпя настрана. Не искам да съм никакъв проблем за клуба на целия ми живот, който ми даде всичко и комуто аз дадох всичко. Сега съм на 30 години и смятам, че ми остават минимум два-три добри сезона. След това ще караме стъпка по стъпка.

-         По този начин мислеше навремето и Андрес Иниеста. Говорите ли си много с него и с Чави, когато вече ги няма тук?

-         Да, в много добри отношения сме. От време на време си говорим, но не само с тях, а и с много други бивши съотборници. Това е хубавото на футбола.

-         Започнахме разговора със стадион „Метрополитано”, предлагам и да го завършим така, като насрочим нов разговор за 2 юни след триумфална победа там. Съгласен ли сте?

-         Къде да се подпиша?

Следвай ни: