„Той е човек, комуто животът за нещастие дава едва сега онова, което спортната му кариера незаслужено не можеше да му даде много по-рано.” Тези думи са на Мануел Франганийо, президент на втородивизионния испански Екстремадура, и се отнасят за Енрик Гайего – 32-годишния нападател от Марторел, Барселона, автор и на четирите гола при победата на последната победа на отбора на гости на Реус (1:4).
Гайего е не просто топреализаторът и играчът в най-добра форма в Сегунда, където има вече 13 точни попадения в 14 мача в първия си сезон като професионален футболист, а е и може би най-изненадващо изригналият в цяла Европа изобщо през този сезон. Неговата история е история на надмогване над самия себе си, на вяра, на любов към спорта, където най-сетне намери, макар и може би малко късно, хепиенд в последния възможен момент, когато той изглеждаше най-малко вероятен.
„Никак не бе лесно”, твърди Гайего, който бе видял как мечтата му да бъде футболист на пълно работно време се изпарява при липсата на доверие от страна на всичките онези клубове, през които премина между 23- и 31-годишна възраст (Еспаньол, Бадалона, Олот, Корнейя) преди пристигането си през миналия зимен трансферен прозорец в Ектремадура. Назад, макар и още много живи още в паметта, остават разнообразните и шарени допълнителни трудови дейности, които е трябвало да поема на гърба си, за да свържат двата края всеки месец заедно със своята жена и двамата им синове: шофьор на камион, доставчик, строител и работник във фабрика за климатици.
„Аз съм от онези хора, които си мислят, че нещата им се случват с причина, защото си имаш съдба. Ако съм пример за други момчета, ще съм много щастлив – разказва Гайего, комуто остават още две години договор с Екстремадура. – Винаги съм мислел ден за ден и не зная каква е неустойката за разтрогване на контракта ми с клуба. Гледам само право пред мен в настоящето. Никой не ме е търсил с предложение, истина ви казвам”. Така заяви нападателят след покера си от голове срещу Реус за само 40 минути, нещо невиждано в Сегунда от сезон 2004/05. Това не е и нещо инцидентно за него този сезон – той заби и хеттрик на гости на Райо Махадаонда през септември.
„Говорим за един завършен футболист: играе добре с глава, много е бърз, има добра левачка, технически е добър и не пропуска игрови минути, като във всяка една от тях се бори здраво с всекиго”, хвали го президентът Франганийо. „Съотборниците ми казваха, че в Сегунда ще ми върви повече отколкото в Сегунда Б”, пък си спомня с усмивка този висок 190 см нападател, станал един от най-скъпите трансфери в третия ешалон на испанския клубен футбол. Това стана факт, след като бяха платени 200 000 евро на Корнейя, където на този етап от първенството бе вкарал 13 гола (накрая имаше 18 в 19 мача с шест дубъла и един хеттрик) и бе топреализатор.
Неговите показатели сега не се срещат дори и във водещата дивизия в страната – може би следващата цел за покоряване, както и в останалите големи европейски лиги. Тринайсетте му гола (от общо 21 на Екстремадура) са повече от вкараните до момента от Лионел Меси и Луис Суарес в Ла Лига (по 8), Серхио Агуеро в Премиър Лийг (също 8), Кжищоф Пионтек в Серия А (9) и Килиан Мбапе и Емилиано Сала в Лига 1 (по 11).
И всичко това на 32 години. „Аз не мисля за възрастта си – твърди обаче Енрик. – Обичам да се поддържам здрав и да се пазя, така че с всяка изминала година се чувствам все по-добре. Въпросът с възрастта за мен не е важен. Още не виждам края на кариерата си и ще продължа да воювам, докато тялото ме държи. Имах късмета да попадна в точния момент на точното място, както и на точната работа.”
Президентът Франганийо пък му отправя едно искрено пожелание: „В света на футбола няма много случаи като неговия, поне не и с толкова късно изригване. Дано продължи да расте още и още, защото заслужава да привлече вниманието на някой отбор от по-висша дивизия или от по-високо ниво от чуждите лиги. Има златната възможност да го постигне.”
И никой не ще може да му каже, че не се е борил за това до самия край.
Горка Перес, „Ел Паис”