Розата, която отказва да увехне

“Вярвайте в себе си, дори когато те не го правят”. Това послание отправи Дерик Роуз в профила си в социалната мрeжа Facebook, след като вкара рекордните за кариерата си в НБА 50 точки. Най-младият MVP в историята на Лигата стори това при победата на Минесота със 128:125 над Юта. Случайно или не точно Джаз освободиха Ди Роуз в средата на миналия сезон, а той не изигра нито минута за отбора от Солт Лейк Сити и след това се озова в Минеаполис.

Точно десет години след началото на професионалния си път, Роуз категорично не е там, където всички очакваха да бъде. Обстоятелствата се стекоха така, че един от най-експлозивните баскетболисти, стъпвали по терените на НБА, бе сполетян от цяла една вихрушка контузии, които за съжаление ограничиха развитието му.

Роуз трябваше да бъде следващата голяма звезда на Булс. Човекът, който да върне бляскавите дни в “Юнайтед Сентър”. Любимият син на Чикаго. Местното момче, което води “биковете” напред. Уви, това не се случи, а след кратки авантюри в Ню Йорк и Кливланд, сега той отново се събра с Том Тибодо в Тимбърулвс.

Още преди началото на предсезонните мачове Роуз даде да се разбере, че дори всички травми не са го сломили. Че духът му е жив, а в едно интервю бе лаконичен - “Все още смятам, че мога да играя. Не мога да се притеснявам за неща извън моя контрол и за нещата, които по никакъв начин не зависят от мен”. В единадесетия си сезон в НБА (с един изцяло пропуснат заради травма) и с повече от 300 пропуснати мача (503 изиграни от общо 886 възможни), Дерик Роуз отново изпитва удоволствие от играта, а по ирония на съдбата голямата му вечер дойде точно срещу този тим, който се отказа от него. И колкото и странно да е, че момчето от опасния квартал Саут Сайд вкара тези 50 точки в единадесетата си година, след една камара контузии, а не по време на блестящите си сезони в любимия град, това негово представяне бе прието с овации от всички.

Защото Дерик Роуз е от онзи тип баскетболисти, които рядко не са симпатични на някого. И макар розата от гетото на Чикаго да не разцъфна по очаквания начин, тя отказва да увехне. Случваше се да покаже бодлите си, но във вечерат на Вси Светии показа истинските си цветове, онези, които бяха позабравени.

“Вече съм на този етап от кариерата си, в който оставям играта си да говори сама”, сподели още в друго интервю Дерик Роуз, като добави, че на негово място много хора биха се отказали вместо да продължават да търсят мястото си под слънцето на НБA.

А след обещаващото начало на сезона, снощи се случи точно това. Играта на Роуз каза всичко, което имаше да се каже. Сълзите му след края на двубоя говореха сами по себе си.

В продължение на десетилетие Дерик Роуз отказваше да увехне. А снощи разцъфна в пълния си блясък, макар и на различно място и в неочаквана ситуация.

Следвай ни: