Една от британските надежди в тежка категория Джо Джойс (10-0, 9 КО) за първи път спечели двубой в пълните му 12 рунда, побеждавайки Брайънт Дженингс (24-4, 14 КО) на галавечерта в лондонската зала “О2 Арена”, организирана от Франк Уорън.
Тайсън Фюри бе сред ВИП гостите на събитието, а някои от съдиите прекалиха в желанието си да се “подмажат” на топ промоутъра Уорън и присъдиха победа с 118-109 и 117-110 на сребърния медалист от Рио 2016 Джойс, при положение че битката на ринга бе равностойна. Третият съдия отсъди 115-111, което бе далеч по-адекватен прочит на битката, тъй като все пак за неправомерни удари на Дженингс бе отнета точка.
Дженингс вероятно е познат на широката българска публика с неуспешния си опит да отнеме световните титли на Владимир Кличко на 25 април 2015 година. Тогава той разчиташе както винаги на подвижността си, но се стремеше основно да избегне поразяващата дясна ръка на великия украинец.
Дженингс се очакваше да бъде най-сериозният опонент на Джойс в професионалната му кариера, която започна през 2017-а, но не е включвала двубой, в който някой съперник да издържи значително време на мощните удари на англичанина.
Дженингс накара местните зрители да настръхнат от напрежение още в първия кръг, когато със зверски ъперкът накара Джойс да се превие и да не може да стои равностойно на ринга до остатъка от частта, без да ползва клинчове. Дженингс допълни атаките си с много успешни крошета във втория рунд, докато комбинациите на Джойс биваха парирани.
Tретият рунд бе доста по-добър за англичанина като общо поведение на ринга, но пък в самия му край Дженингс привлече вниманието с комбинация от леви и десни крошета. В следващите минути Джойс продължи да бъде активен и да поддържа високо темпо, без да може да се похвали с някое значимо попадение, но започваше да се повдига въпросът дали ще има изобщо енергия за втората част на сблъсъка.
Дженингс стана доста по-пасивен и предпочиташе да си почива на въжетата, когато може, изчаквайки контраатака, но нищо в сравнение с левия ъперкът в първия рунд. Подборът му на ударите бе доста по-подходящ за тактиката му, докато пък Джойс изглеждаше сякаш трябва да мисли за нокаут, който не изглеждаше реалистична опция към момента.