Доби Рабаджиева ще преследва мечтата си от Истанбул

Турският гранд Фенербахче е поредната спирка в кариерата на волейболната ни звезда Добриана Рабаджиева.

От вчера 27-годишната посрещачке е в Истанбул, като с екипа на „фенерите“ ще се опита да сбъдне голямата си мечта – да спечели златото в Шампионската лига след два неуспешни опита.

Избор

Доби премина във Фенербахче след един сезон в китайския Гуанджоу Евъргранде, с който завърши на 7-о място в местното първенство. Дни след края на първенството тя се завърна в Европа и е готова за ново предизвикателство. С основна заслуга за преминаването й при „фенерите“ е треньорът на тима Зоран Терзич, с когото Рабаджиева работи в швейцарския Волеро през 2016/2017 г.

„С треньора на Фенербахче работих във Волеро и той ме познава доста добре. Тук стана ясно, че няма да играем Финална четворка и веднага проявиха интерес да отида при тях и да завърша сезона. Имах още оферти от сериозни отбори, но този, като вариант, и все пак това, че е Фенербахче и имат големи амбиции за Шампионската лига, най-много ме привлече. И веднага се съгласих, не преговарях с други отбори.“, каза Доби специално за „Телеграф“ малко преди да си тръгне от Китай.

На работа

Конкуренцията във Фенербахче не плаши Рабаджиева и тя е готова да се захване за работа веднага. „Доколкото знам, в отбора има 3 чужденки. В Турция имаш право на 5 чужденки в целия състав, като 3 могат да играят в местното първенство, а в Шампионската лига може и всичките състезателки да са чужденки. Аз отивам там да се боря, на моята позиция има една състезателка от Мексико – Саманта Бричо, и туркиня. Ще играя където имат нужда, не сме говорили още за това. Но щом ме искат, явно имат нужда. Официално не съм говорила с ръководството на отбора, чакат ме в Истанбул. Говорила съм само с мениджъра си и треньора, но за организационни неща. Да оправим нещата около преминаването ми, защото трансферният прозорец затваря. За цели и такива неща ще говорим в понеделник, като направим представяне. Но този отбор е направен, за да печели всичко, това е ясно. Не е отбор без цели. Както и в Галатасарай, където играх преди време, постоянно е борба за абсолютно всичко. В Турция конкуренцията е сериозна, има още два много силни отбора“.

Любов

Преди да замине за Китай, Доби изкара 2 години в Истанбул, но с екипа на големия съперник на Фенербахче – Галатасарай. По ирония на съдбата, първият й мач за новия й клуб утре вечер ще бъде именно срещу „Чим Бом“. А феновете на предишния й тим, с който игра Финална четворка в Шампионската лига, толкова я обичат, че я молят да не излиза срещу отбора им. „Много е смешно, защото Галатасарай – Фенербахче е много по-тежко от ЦСКА – Левски, да кажем. Като разбраха, че ще играя във Фенербахче, фенове, треньор, мениджъри и ръководство на Галатасарай започнаха да ми пишат. Най-големият парадокс е, че всъщност първият ми мач за Фенербахче ще е именно срещу Галатасарай. Сега всички постоянно ми пишат, че не трябва да играя срещу тях, да не оставям сърцето си на терена, че съм част от тях и винаги ще бъда, много сърцераздирателни съобщения. А аз им казвам, че съм там, за да играя. Много е мило, но трябва да си свърша работата. Но нямам никакви проблеми с Галатасарай, две години бях тям и съм в добри отношения с тях. Проблемът са „фанатите“ – най-крайните фенове в Турция. Получавам съобщения: „Махни си снимките с Галатасарай!“, „Как можа да ни изоставиш?“ и всякакви такива, но това е напълно нормално“, каза с усмивка волейболистката.

Цел

Доби признава, че е изненадана от нивото на волейбола в Китай, но й липсва конкуренцията в Европа. А с преминаването във Фенербахче ще може да атакува голямата си цел – златото в Шампионската лига, което й се изплъзна с Рабита (Баку) през 2013 г. „От Европа ми липсва нивото на отборите, Китай не е на нивото на първите отбори в Турция. Да, първите 4, плюс още 2-3 отбора сме на високо ниво, все пак Китай е олимпийски шампион, но съм много изненадана от начина, по който играят. Очаквах, че ще е малко по-ниско нивото, така бях чувала. Липсва ми Европа заради конкуренцията, заради Шампионската лига, която все още искам да спечеля. Играх два пъти Финална четворка, но не успях. Така че – това е една от целите ми. Но, от друга страна, изживяването в Китай определено е незаменимо и незабравимо“.

Европейско мислене в Азия 

Престоят в Китай остава неизличими спомени в съзнанието на Рабаджиева, тъй като действителността се оказва по-различна, отколкото е очаквала. „Честно казано съм много изненадана от Китай, защото имах разговори със състезателки, играли там. Но получих много противоречиви мнения. И бях малко по-скептично настроена. Но специално в моя отбор – Евъргранде, останах страшно изненадана от цялата организация, от тренировъчния процес. Попаднах в отбор, в който треньор е един от най-добрите в света Ян Фнаг – 25 години беше в Европа и над 20 беше начело на Кан. Спечелил е страшно много и манталитетът му е по абсолютно европейски стандарт, не е като китайският. Имах възможност да разгледам почти всеки град, в който играхме. Защото пристигахме ден по-рано и си тръгвахме ден след срещата. Имахме възможност да се разхождаме и да разглеждаме и съм направо очарована! Невероятна красота! Влагат се страшно много пари. Особено в града, в който живея – Гуанджоу. Всеки път, когато отивахме в центъра, имаше невероятна енергия, все едно сме в Ню Йорк. Имам много снимки и, като ги показвам на хората, не вярват, че са от Китай. В Европа е много лошо, че не се допуска вярна информация за Китай и, сякаш, хората се настройват негативно“.

Без телешко няма сила!

Като всеки чужденец в Китай, Доби обръща внимание на едно от нещата, с които страната е популярна по цял свят – храната. „Изобщо не е така, както говорят хората! Има си райони, както в Европа, където храната не може всеки да я яде. Градове, в които хората се хранят страшно пикантно. Попаднах на такова място два пъти и за мен се готвеше отделно специална храна. Не само за мен, за всяко от момичетата, което не иска пикантно. В началото бях скептично настроена за всичко и си казвах, че: „това няма да го ям“. Тук се ядат много зеленчуци, морски деликатеси. Докато при мен нещата са прости – ориз и телешко. Това е нещо като професионално изкривяване при мен. Даже тук се шегуваха с мен и постоянно ми казваха: „Без телешко няма сила! Без ориз няма сила!“, защото това търсех. Но беше важно за мен да не отслабвам и да имам сили. Като храна, последният месец, започнах да пробвам много неща. Любимото ми е сладко-кисел сос, който в България няма нищо общо с истинския. Много е различен, пак е вкусен, но е съвсем различно. Другото – тук не се яде много сладко, а аз много обичам. Китайците това не могат да го възприемат. Имат едни, като кексчета, но не е сладък както в България“.

Живее в самолет и хотелски стаи

Сезонът в Китай минава изключително бързо за Рабаджиева, тъй като през по-голямата част от времето тя и съотборничките й са на път. „Пътувахме постоянно със самолети. Летях на всеки три дни. Нямах апартамент, в който да се прибера след мач. От един хотел – в друг, после – в друг, в друг... и така. Живот на колела. Събуждах се в хотелска стая и падах от леглото, защото не знаех на коя страна да се изправя. Беше много забавно. Но така ми прелетяха изключително бързо 4-5 месеца. Може би най-бързият сезон в кариерата ми. И пътуването изобщо не се усеща. Разстоянията са далечни, повечето пътувания бяха по 3 часа, 3 часа и половина, но не беше никакъв проблем. Лошото е, че от където аз живеех – в Гуанджоу постоянно е 20 градуса, отиваме на север, където е -17. Тези климатични „изживявания“ са малко по-тежки, но не успях да се разболея. Сега, като се замисля, в Европа ми е по-тежко да пътувам. Защото след мач се прибираш, уж да си почиваш, но пак трябва да тръгнеш. А така, постоянно „на колела“, изобщо не се усеща“.

Станислав Христов, "Телеграф"

Следвай ни: