Дортмунд замени харченето със скаутирането и днес е на върха

Като всяка значима промяна и тази започна с признание. Годината бе 2008-ма и Борусия (Дортмунд) – победител в Шампионската лига през 1997 г., германски шампион за 2002 г. и финалист за Купата на УЕФА също през 2002 г. – осъзна, че повече не може да се задържа на високите етажи на таблицата на Бундеслигата.

„Хората гледаха на нас като на клуб от Шампионската лига и ние се чувствахме по този начин. Просто обаче вече не го доказвахме на игрището”, спомня си спортният директор на BVB Михаел Цорк.

Шести, седми, седми, девети, 13-и. „Жълто-черните” се бяха превърнали във второкласен отбор в германския елит, след като не можеха да влагат много пари за трансфери поради грехове от нетолкова далечното минало. Лудите харчове в резултат на вечната гонитба с Байерн (Мюнхен) около новото хилядолетие и провалът в търсенето на класиране за Шампионската лига изведоха клуба „до самия ръб на несъстоятелността” (според Цорк) през 2005 г., а оттам и до вечната дилема на професионалния футбол: „Запитахме се: как можем да бъдем успешни без големи финансови ресурси на разположение?”.

Една част от отговора се яви сама благодарението на довеждането на млад треньор новатор, който бе сътворил малко футболно чудо във втородивизионния Майнц 05. Неговото име бе Юрген Клоп. И високоинтензивният пресиращ стил на новия наставник, и лошото финансово състояние на Дортмунд обаче си плачеха и за различни лица на терена. За една нощ профилът на трансферните мишени се измени напълно.

BVB престана да се вглежда в опитни и скъпи среднокласни играчи и вместо това съсредоточи своите усилия към, по думите на Цорк, „младоци с висок таван на потенциала” – момчета в началото на кариерите си, жадни за игрово време, готови да се учат и, нещо доста важно, много по-малка тежест в счетоводните книжа. През 2007/08 средната възраст на новите попълнения бе малко над 27 години, а след 12 месеца спадна до 23,5 години, като после само вървеше още надолу в идното десетилетие – между 22 и 23.

И тъй, едно родено от неволята решение се превърна впоследствие в един носещ огромни печалби бизнес модел.

Цорк се изсмива на предположенията, че нему трябва да се гледа като на Били Бийн на Бундеслигата, ала завръщането на Дортмунд до статута на втория най-успешен германски клуб в последната декада се дължи точно на принципите на т.нар. Парибол (б.пр. – Moneyball е основаният от генералния мениджър на Оукланд Атлетикс модел на използване на специални статистики за рекрутирането на играчи).

Скаутското звено, преди оглавявано от сега намиращия се в Арсенал Свен Мислинтат (пред напускане е и оттам), най-редовно изкопава непознати таланти, които другите клубове с лека ръка пренебрегват. После те се интегрират в работещото ядро от по-опитни футболисти, като им се дава време и пространство да растат. След няколко сезона биват продадени на огромна печалба, за да се използва рязко покачената им пазарна стойност, и цикълът се подновява с реинвестиране на парите в следващата вълна напиращи топ таланти.

Само в последните три години Дортмунд спечели 427 млн. паунда от трансфери, в това число 103,5 млн. от Барселона за Усман Дембеле, 57,8 млн. от Арсенал за Пиер-Емерик Обамеянг и 57,6 млн. от Челси за Кристиан Пулишич – последната голяма продажба. Общо за тримата клубът похарчи скромните 24,3 млн. паунда.

„Нашата амбиция е да се състезаваме за титлата в Бундеслигата и редовно да се класираме за крайните етапи на Шампионската лига. Ако погледнете големите момчета, срещу които сме изправени – Байерн (Мюнхен), Пари Сен Жермен, Ювентус и топ отборите от Англия и Испания – те започват всеки сезон грубо с четвърт милиард евро преднина пред нас. Затова ни трябва различен подход. Би било наивно да се мисли, че финансите нямат никакво влияние върху случващото се на терена, затова обичаме да работим с млади момчета от нивото, което можем да си позволим, и да изкараме пари, които после можем да използваме да съкратим някак си разликата с конкурентите ни”, обяснява Цорк. За да изясним значението на продажбата на играчи, тя допринесе със 196 млн. паунда за рекордния оборот от 473 млн. паунда за финансовата година 2017/18.

Разбира се, главната опасност тук е играчите да виждат BVB само като трамплин към най-големите клубове и затова да не са готови да се раздават докрай непрекъснато. До момента обаче това не се е случвало на „Сигнал Идуна Парк”. Дортмунд спечели две шампионски титли и две купи на страната от 2011 г. насам и само веднъж не се класира за Шампионската лига в периода. В момента води с 6 точки на върха в Бундеслигата и се изправя пред намиращия се в спад Тотнъм в осминафиналите на ШЛ през февруари. „Файненшъл Таймс” изчисли, че никой клуб в Топ 5 европейските лиги не е харчил толкова малко за трансфери от 2008 г. насам: нетно е на нулата (при преизчислени трансферни суми откъм инфлацията) срещу възвръщаемост от 1,9 точки на шампионатен мач.

Методологията на Цорк, управляващ клуба като безкомпромисен трейдър на стоковия пазар, е наглед в противоречие с доста романтичната представа за Борусия като символ на индустриалните корени на града. И все пак тя сработва.

„Естествено, развитието на нашите (местни) играчи е много важно за поддържането на това усещане за идентичност – казва директорът. – Ние също така обясняваме на идващите при нас момчета – от Дан-Аксел Загаду от ПСЖ до Джейдън Санчо от Манчестър Сити – за особеното усещане в Рурската област. Те го разбират и рядко възникват проблем, защото са големи професионалисти и имат ясно виждане за своя кариерен път. Те искат да успеят, ние също го искаме. Нашите цели съвпадат.”

Единственото споменато от него „изключение” е Дембеле, който напусна след големи скандали, и на практика направо стачка, към Барселона през 2017 година. „Това не беше най-доброто изживяване – поклаща рамене Цорк. – Получилото се обаче бе плод на извънредната ситуация, породена от трансфера на Неймар в ПСЖ. Но всичко е тип-топ. Бяхме адекватно компенсирани.”

Цорк и неговият екип все повече търсят нешлифовани диаманти в младежките отбори на елитните нива, чиито клубове понякога не оценяват подобаващо своите кадри. Специално Англия се превърна във важно ловно поле. Цорк забеляза, че „развитието на младите играчи в академиите на Премиър Лийг се подобри в последните 10 години дотам, че в известна степен изпреварва и нашето в Германия”. Той разкрива, че треньорите от Бундеслигата редовно присъстват на мачовете на юношеските и младежките национални отбори на Англия и на доста от Чемпиъншип, където е претъпкано с дадени под наем таланти от елитното ниво.

„Момчетата не могат да пробият в мъжките отбори, защото техните състави са препълнени с топ играчи, но разбират, че ние можем да им осигурим платформа за изява и че нашите треньори имат смелостта да залагат на тях – допълва Цорк. – И то не само в първия кръг за купата срещу петодивизионния Айнтрахт Трир, а и срещу съперници като Байерн и от този род.”

Планът на Дортмунд става все по-признат от талантливите млади футболисти и техните агенти. „Вече не ми се налага да им говоря много. Просто им показвам съставите ни за мачове с по трима или четирима играчи на под 21 години – споделя Цорк. – Възможността да се премерят с най-добрите футболисти в света в Шампионската лига ги въодушевява. Точно затова и те играят футбол – първо на Плейстейшън, после и тук в реалния живот.”

Английският национал Санчо, 18-годишен, е към момента най-вълнуващият играч в състава на „жълто-черните”. Купен за 8 млн. паунда от Манчестър Сити преди 18 месеца, той се разви до едно от най-обещаващите крила на Европа и струва вероятно десетократно повече днес. Цорк казва, че не е изненадан от една страна („виждаш потенциала му всеки ден в тренировките”), ала е изумен от „бруталното” превръщане на енергичния талант от нередовна смяна в титуляр и после и в основен играч на отбора през настоящия сезон.

„Джейдън знаеше, че е необичайна стъпката да се премести тук, но и че е правилната. Също и смелата – казва Цорк. – Той е изключителен талант и голяма част от нашето бъдеще. Ние сме убедени, че сме най-добрият вариант за него, за да продължи да се развива. Все още не е завършен материал, много е далеч дори от това. Със сигурност ще играе за нас следващата година, каквото и да стане.”

Бъдете спокойни: Цорк и неговият екип от ловци на таланти вече имат ясна идея кой ще бъде следващият им Санчо, когато се стигне до момента да осребрят на пазара поредния си скъп актив.

Рафаел Хьонихщайн, ESPN

Следвай ни: