Третата защита на титлата в последните седем месеца на Джон Джоунс не мина перфектно, но той все пак спечели с разделено съдийско решение (48-47, 48-47, 48-47) срещу Тиаго Сантос на галавечерта в Лас Вегас UFC 239. Основното събитие в зала "T-Moble" като зрелище бе засенчено от предишните битки в бойната карта, но в никакъв случай не бе лишено от вълнуващи моменти и тактическо надлъгване, макар феновете накрая на освиркаха двамата.
Джоунс демонстрира уважение към силата на юмруците на съперника и се опази от повечето му атаки към главата с комбинации, като имаше преимущество с лоукиковете и киковете в тялото. Сантос не можа да нокаутира опонента си, а вероятно прекара по-голямата част от битката с контузия на лявото коляно, която обаче не му попречи да поддържа интригата жива.
Зрителите видяха един от редките случаи, в които Джоунс не доминираше в октагона и до последно не можеше да се каже категорично дали печели в очите на съдиите. Той все пак продължава победната си серия (17 успеха), а Сантос записа първо поражение в лека-тежка категория от четири двубоя, но със сигурност заслужи уважението на всички с доблестното си представяне.
Джоунс започна с пуш-кик и ляв лоукик, но Сантос отвърна с подобни атаки на краката и дори наруши равновесието на опонента си с вътрешен ляв лоукик, което привлече вниманието на публиката. Тиаго се движеше доста в началните минути и успяваше да обработва левия крак на съперника, но Джоунс го контрира със спининг-лакът. Въпреки че контролираше дистанцията и разположението на двамата, Джоунс определено не бе по-активният от двамата в първите 4 минути от рунда, а Сантос дори пласира ляв прав и го накара да изплюе назъбника си. Ляв-десен прав от бразилеца му заслужи комплименти, тъй като два пъти спечели такива размени, които сам инициира. Шампионът все пак завърши със спининг-ляв хайкик, но като цяло не изигра безупречен първи рунд.
Джоунс смени гарда си в началото на втората част, за да подскаже, че е наранен от постоянните лоукикове на опонента му, който системно атакуваше десния му крак. Шампионът определено показваше, че уважава силата на Сантос, защото не смееше да скъсява дистанцията, опасявайки се от "бомбите" от юмруците на бразилеца. Десен пуш-кик на Джоунс повали Тиаго, който започваше да се движи доста по-неубедително, заради някакъв проблем в лявото си коляно. Въпреки това той пробваше комбинации с ръце и хайкикове, които шампионът успяваше да блокира, но самият той продължаваше да е доста пасивен. В края на втория рунд изглеждаше сякаш претендентът има повече основания да бъде доволен от представянето си, но все пак оставаха цели 15 минути битка, а Джоунс оставаше спокоен.
Двамата направиха хубави размени на кикове, а Сантос отново се движеше доста добре, предвид предполагаем сериозен проблем в лявото коляно. Шампионът наруши равновесието на противника си отново с летящо ляво коляно, но после се отказа от агресивния подход и продължи с кикове. Неуспешен хайкик на бразилеца го прати отново на земята за секунди, а когато се изправи, започна да кърви от лявата страна на челото, като в този рунд Джоунс повиши значително броя на ударите, най-вече кикове, но и два леви лакътя в целта.
Шампионът отново залагаше най-вече на лоукикове в началото на четвъртата част, а Сантос пък продължаваше да опитва да го намери с комбинации с ръце, но Боунс се защитаваше солидно. Във втората половина на рунда темпото стана по-бавно, а бразилецът още показваше признаци на проблем в лявото си коляно, но не позволяваше на Джоунс отчетливо да поема инициативата.
Сантос най-накрая намери главата на шампиона с ляво кроше, макар да не можа да го разклати, а Джон се стремеше да атакува тялото на съперника с кикове. Той не забравяше и да тормози краката на претендента, а опитите за комбинации на Сантос му позволяваха да задържа интригата. Феновете освиркваха в последните 5 минути, защото бяха разглезени от зрелището в предишните битки на галавечерта, а двамата бойци демонстрираха колегиалност и взаимно уважение след последната сирена. Джоунс не можеше да бъде уверен в победата си, преди да чуе съдийското решение, което вероятно е най-големият комплимент за Сантос - все пак победата бе за шампиона.