Вълшебният феникс в гнездото на орлите

Вълшебният феникс в гнездото на орлите

Има футболисти, които могат да бъдат определени от личната си история. Грозното патенце Жоао Феликс започва на своите 19 години да се превръща в красив лебед, трупайки мачове, голове и асистенции във водещ отбор, какъвто е Бенфика. След трудното начало заради будените от физиката му съмнения се премести от съперниковата академия – тази на Порто, в тази на „орлите” – Сейшал, и съумя да възкръсне от пепелта като феникс. Точно както възкръсва и след бруталните влизания на противниковите защитници, след като ги е направил за смях с поредния си финт.

Жоао Феликс е нападател, който има по-голяма тежест, когато действа зад гърба на таран. Може спокойно да се премести и на крилото за някой и друг мач. Десничар, бързак и висок 180 см, той дава вид на потенциално, недалеч във времето, завършен футболист. Едно от водещите му качества е финтът, който му помага да развива другите си основни характеристики като добрата комбинативност и, най-вече, завършващия удар. Когато дриблира, се възползва максимално от това колко е добър технически, сиреч не подминава съперника с физическа сила, а с контролирана смяна на посоката на топката точно в момента на посягане от бранителя насреща. Той е от онези родени финтьори, които ти показват детайли, невиждани допреди него.

Носи на гърба си №79, ала не изпъква само с това. С прическата си и със слабичкото си тяло, а и с присъщите на истинските играчи изпълнения, може да ви напомня на Пабло Аймар. Португалският младеж обаче дава и признаци, че ще развие физиката си – не бива да подминаваме дадените му гени от баща му, треньор по лека атлетика.

Освен това във всяко негово действие с топка в краката на терена се виждат вродените намерения на голов убиец, чиято единствена мисъл е да превземе противниковата врата. Той обаче не е и типичният нападател егоист, стремящ се винаги да е в главната роля и да завършва всяка атака. Много често, след като е създал числено преимущество с успешен дрибъл през съперник, не той стреля, а вместо това търси асистенцията или съотборник между линиите. С изумителната си техническа надареност няма никакви проблеми да изразява въображението си, рисувайки върху терена със своите подавания. Умението му да се извърта и слаломира в гъсто населени пространства и да анализира пространството са несравними.

ДА ФИНТИРАШ НЕСИГУРНОСТТА

В света на детско-юношеския футбол физиката е един от главните дискриминиращи фактори, когато настъпи часът да се оцени даден талант, и Жоао Феликс не е бил изключение. „Почти винаги останалите бяха по-големи от мен и треньорите обичайно избираха по-големите, защото аз бях нисичък и хърбавичък. Така тогава винаги оставах изместен за сметка на по-едрите, по-силните и по-тичащите”, споделя момчето за престоя си в академията на Порто в интервю за „The Players Tribune”.

Този проблем обаче не е бил единственият за таланта. Положението му е утежнено от това, че баща му е трябвало да го кара за тренировки и мачове на значителни разстояния от Визеу до Порто. „Минавахме по 120 км. Първия ден се разревах и исках да дойдат да ме вземат. Тогава баща ми ми каза: „Ей, спокойно, ще дойда да те взема, но ако дойда, повече няма да те водим там.” И тогава си казах, че трябва да остана, за да стана футболист.” И все пак редките възможности за изява при „драконите” го карат да потърси друго решение в опита си да стигне до професионалния футбол.

Смяната на училище никак не е лесно нещо, дори често си е направо трудно, и доста пъти не се отразява добре на ученика. Не такъв е случаят обаче при Жоао Феликс. На 15 години отива в академията на Бенфика – вечния съперник на Порто, където получава шансове да се почувства значим.

Изкачването му по различните възрастови категории на лисабонските „орли”, плод на лекотата и бързината на момъка да преодолява етапите, може да бъде окачествено единствено като светкавично. До степен да счупи клубните рекорди като най-младия дебютант за Б-отбора (на 16 години), най-младия голмайстор в дербито със Спортинг (на 18 години), най-младия автор на два гола в един мач (на 19 години) и най-бързия автор на гол на мач на „Ещадиу да Луж”.

Винаги когато нещо предизвика внимание се появяват коментарите. Бившият защитник на „драконите” Жорже Андраде не се посвени да разкрие как според него трябва да бъде спирана португалската футболна надежда: „Ако аз играех, само едно стъпкване и нямаше да има повече Жоао Феликс в мача.”

От друга страна получи и похвали, например тази от бека на Ювентус Жоао Кансело, който го коментира в едно свое интервю: „Много ми харесва. Той е един млад футболист, който вече изпъква над множеството.” Бернардо Силва от Манчестър Сити е на същото мнение: „Фантастичен играч с ярки качества.”

ГОЛОВЕТЕ НЕ ЧАКАТ БЪДЕЩЕТО

През месец януари бе награден като най-добър играч в Примейра лига и това не е никак чудно, тъй като очевидно Жоао Феликс си е изяснил, че е настъпил моментът да докаже таланта си. Тийнейджърът със скоби на зъбите и рошава коса е с най-голям пряк принос за голове в лигата от играчите до 23-годишна възраст този сезон – 12 (8 гола + 4 асистенции) в 15 мача и едва 821 минути. Контекстът е идеален, тъй като никоя звезда от лисабонския отбор не го засенчва сега. Съотборниците му дори с обич и грижа го наричат Момчето за 120 милиона (въз основа на неустойката за разтрогване на договора му с клуба в размер на 120 млн. евро). Старши треньорът на „орлите” Бруно Лаже залага все повече на него в система 1-4-4-2 като втори нападател зад Харис Сеферович или Жонас.

„Не усещам да си е вирнал носа и да се рее из облаците. Не прилича на хлапак, а съзнанието и зрелостта му са много над обичайното”, споделя младият наставник на Бенфика. Лаже със сигурност може да е щастлив от това да вижда как дадената от него на момъка главна роля се отрази в безкрайно положителното представяне и резултати на отбора в последните седмици след уволнението на предишния старши треньор Руи Виториа.

Доста специалисти в Португалия напоследък твърдят, че Жоао Феликс е по-развит футболно от Кристиано Роналдо на същата възраст. Суперзвездата на Ювентус наскоро изгледа шедьоврите на своя наследник в дербито със Спортинг на „Жозе Алваладе” (4:2 за Бенфика с гол, отменен гол и спечелена дузпа за младока, обявен за Играч на мача). След това вицепрезидентът на „орлите” Руи Гомеш да Силва се пошегува… или пък не: „Най-добрият португалски футболист бе на „Алваладе”… и бе много мило от страна на Роналдо да дойде да го гледа в игра.”

Жоао Феликс има всичко нужно като качества и от CR7, и от Руи Коща, и от Жоао Пинту (някои го сравняват и с бразилския магьосник Кака), за да докаже, че не е просто поредният обещаващ играч, който ще се задоволи само с единични фойерверки. И кой знае дали фениксът няма дори да отлети съвсем скоро от гнездото на „орлите” в търсене на по-висока цел.

Остава само да видим дали няма да финтира с лекота и големите очаквания към него, както подминава съперниковите бранители.

Андрес Хил, „Паненка”

Още от Футбол свят

Виж всички