Аякс: там където една звезда винаги си отива, за да дойде друга

Миналото лято седем от най-ярките звезди на Аякс бяха привикани в стая в тренировъчната база на клуба. Превърналият се от вратар в изпълнителен директор Едвин ван дер Сар и преминалият от скоростните набези на крилото към поста спортен директор Марк Овермарс имаха да им покажат един видеоклип. Идеята беше простичка.

Всеки от играчите бе съчетан с икона от бляскавата история на Аякс според споделяна позиция на терена, националност и, в един от случаите, кръвна линия. Вратарят Андре Онана например бе сравнен с Ван дер Сар, Каспер Долберг – със Златан Ибрахимович, Джъстин Клуйверт – с баща си Патрик, Френки де Йонг – с Кристиан Ериксен, а Матийс де Лихт – с Бари Хулсхоф.

Идеята според Ван дер Сар била „да им се покаже как да станат легенди на Аякс”. Филмът бил направен да убеди перлите в короната на клуба да устоят на изкушението да се преместят в Англия, Испания или Италия за поне година и „да останат заедно да спечелят награди и трофеи тук и после да направят следващата стъпка”.

Тактиката сработи. Шестима от седемте би трябвало да играят за Аякс в домакинството срещу европървенеца Реал Мадрид в осминафиналите на Шампионската лига. Де Лихт ще ръководи защитата, Де Йонг ще оркестрира атаките от средната линия.

Само един от тях ще липсва. Клуйверт удържа на емоционалния апел да последва стъпките на баща си, отказа да удължи своя договор и бе продаден на Рома. В клуба разбират защо е решил така – заради привлекателността на идеята за един тийнейджър с известна фамилия да извърви свой собствен път, ала при споменаването на името му сега се усеща нотка угризение, щипка обезсърчение. Не защото си е тръгнал, а защото си е тръгнал твърде скоро. „Ако някои играч си замине след само половин година в мъжкия отбор, какъвто е неговият случай, сме разочаровани”, споделя Саид Уаали, директорът на известната клубна академия Де Тукомст.

През януари от Аякс направиха нов филм – този път за публична консумация, и го пуснаха в клубните канали в социалните медии. Той е дълъг малко над минутка, но показва всички онези „специални качества” на Де Йонг, както ги нарече старши треньорът Ерик тен Хах. Заглавието му е “Frenkie Futuro” и е в чест на потвърждаването на трансфера на 21-годишния халф в Барселона през идното лято.

Де Йонг е пътеводната светлина на настоящия тим на Аякс; толкова обещаващ играч, че неведнъж го сравняваха със самия Йохан Кройф. И все пак сега нямаше съжаления от напускането му. „Барселона, наслади се на бъдещето, както ние му се наслаждаваме”, написаха от нидерландския гранд в своя официален Туитър акаунт.

Чувствата ще са същите това лято и когато Де Лихт – част от клуба от 8-годишна възраст, се очаква да последва своя другар към изхода – може би също в Барса, а може би в Ювентус. Този 20-годишен централен защитник се смята от някои скаути от Премиър Лийг за играча с най-голям потенциал на коя да е позиция в целия световен футбол. При всяко положение няма да има тъга и усещане за нещо пропуснато. Да, Тен Хах си признава, че се чуди какво би могло да бъде, ако ги има на разположение още две-три години, когато стигнат апогея си, но дотам. „Ще бъда горд – казва треньорът на отбора. – Скаутите, които са ги открили, също. Марк Овермарс ще бъде горд. Всички ще са. Ако те преминат в голям клуб, си щастлив за тях.”

Това, разбира се, е нещо, което Аякс винаги е правил. Откак самият Кройф напусна към Барса през 1973 г., се отвори поток на таланти към други грандове: Йохан Неескенс, Марко ван Бастен, Франк Райкаард, Кларънс Сеедорф, Едгар Давидс, Патрик Клуйверт, Уесли Снайдер, Рафаел ван дер Ваарт, Ериксен, Ибрахимович, Ян Вертонген, Луис Суарес. Да минеш през Аякс е гаранция за висше качество във футбола.

Формулата, която позволи това да е така, виси на стена в кабинета на Тен Хах: черно-бели портрети на Ринус Михелс – архитекта на великия отбор от 1970-те, звездата Крайф и възродителя от 1990-те с изграден почти изцяло от Де Тукомст тим Луис ван Хаал. Тен Хах се усмихва, когато поглежда към стената. „Те ти задават стандарт”, казва и издишва насъбралия се в бузите въздух. Той обаче става сериозен, когато се отвори дума за Аясийд – кръстоска между мисия и кредо на клуба.

Ето тези елементи Аякс се опитва да вгради у всеки един носещ фланелката му или просто преминаващ през Де Тукомст играч, както и у треньорите и работниците си. Единайсет са и са подредени като в тактическа система, разбира се, в типичната за клуба 1-4-3-3. Варират от поемането на отговорност и инициатива, през запазването на дисциплина, та до това да се забавляваш.

Подходът очевидно работи. Никой в Европа не произвежда повече професионални футболисти от Аякс, като в класирането следват Партизан и Динамо (Киев). Според Уаали удивителните 86% от играчите, останали на Де Тукомст на 16-годишна възраст, стигат до професионална кариера.

Това обаче не иде да рече, че е нямало пипвания и приспособявания през годините. Този процес започна през 2011 г. със завръщането на Кройф в един клуб, който по думите на Ван дер Сар „вече не се усещаше като Аякс”. Кройф и взводът бивши играчи, доведени от него, искаха не само да върнат фокуса върху развитието на млади таланти и да разкарат високо платените застаряващи футболисти, а и да променят цялостно начина на работа в клуба.

„Винаги се съсредоточаваме върху индивидуалността – казва Уаали. – Не мислим за възрастови групи като Нидерландската федерация или други клубове. Това може да е трудно за треньорите, защото те искат и резултати, успехи, изкачване на по-високо ниво, но ние се стараем да намираме треньори, които се фокусират върху развитието на играча, на индивидуалността, а не на отбора.”

В клуба разбраха и че трябва да работят по-бързо отпреди. Играчите вече не остават в Еередивиси до 23 или 24 години, а си тръгват на 21, 20, че дори и по-рано. „На 19 те трябваше да са готови да играят в мъжкия тим, защото на 20 вече си заминаваха”, казва Тен Хах. Това значеше повече физическа работа на по-ниските възрастови нива и край на ходенето на училище извън Де Тукомст. Сега те остават в академията, за да използват максимално времето си между класната стая и тренировъчния терен. Клубът зае това от методологията на Мария Монтесори, като смеси възрастовите групи и премахна отбора си до-18 с цел „да повиши напрежението върху таланта”, както разкрива Уаали.

Вторият тим – Йонг Аякс, който играе във втория ешалон на Нидерландия, вече не биваше изпълнен от по-възрастни футболисти, като днес повечето от състава са още тийнейджъри. „Трябваше да забързаме процеса – казва Тен Хах. – Те трябваше да станат добри по-бързо.”

Всичко това е формално признание за мястото на Аякс в елита на футбола на XXI век. Красноречиво е например това, че Уаали гледа на работата си и на Де Тукомст не като на фабрика за първия отбор, а за „Аякс, после за националния отбор, после за върховото международно ниво”.

Този ред е важен. Аякс не се свежда само до развиването на играчи, той държи и на победите. Специално Ван дер Сар ясно съзнаваше нуждата да задържи протежетата достатъчно дълго, че да извади полза от тях. Затова и поотпусна перото за заплати в бюджета, за да направи оставането им за още година-две привлекателна идея. Затова и клубът се старае да разшири глобалния си размах, като отвори офис в Ню Йорк и се споразумя за младежка школа с китайския Гуанджоу – просто защото търси начини да осребри името си.

Де Йонг и Де Лихт изпълниха това, за което бяха помолени, след като изгледаха филма миналото лято. Те може и да не са спечелили трофей досега, ала с извеждането на тима до осминафинален сблъсък с първенеца Реал Мадрид в Шампионската лига „са ни върнали нещо от вложеното у тях”, смята Ван дер Сар.

Когато те двамата си тръгнат, вероятно последвани и от други членове на Великолепната седморка, ще го сторят с благоволението на клуба и тогава цялата система ще се задвижи наново. Все пак това е истинската дарба на Аякс: умението да произвежда не един отличен футболист или цяло поколение, а да не спира да произвежда във времето. Точно това прави напускането на футболистите не само желано, прави го и необходимо.

„Ние трябва да отворим коридор за следващия – казва Ван дер Сар. – Ако играчите се застоят твърде дълго, следващият по ред не може да играе и цялата система забуксува.” И цитира пример от само преди две години. Тогавашният капитан Дейви Клаасен беше на 24. В клуба имали големи надежди за младия халф Дони ван дер Беек, за когото обаче нямало място на терена. „Дони казваше: „Хайде, Дейви, време ти е да си тръгваш!”, спомня си Ван дер Сар.

И Клаасен си тръгна. Към Евертън. Е, тази сряда в халфовата линия срещу Реал Мадрид ще излезе Ван дер Беек – друг играч от поточната линия, който връща нещо от вложеното.

Рори Смит, „Ню Йорк Таймс”

Следвай ни: