Фламенго на Жорже Жезуш е на стъпка от величието

Фламенго на Жорже Жезуш е на стъпка от величието

Предвид размера на страната и броя на утвърдените отбори, бразилското първенство често се смята за едно от най-свирепите откъм конкуренция в целия свят. Това обаче не важеше през тази година, след като Фламенго се разходи до титлата като на славен победен парад.

„Червено-черните“ си осигуриха шампионската корона доста преди края на надпреварата и завършиха с 16 точки пред 2-рия Сантос, който ги би с 4:0 в последния кръг, нанасяйки им първо поражение в лигата от четири месеца насам.

Изпадналите в делириум привърженици се стекоха към „Маракана“ (средната посещаемост на домакинствата е около 55 000 зрители, с около 20 000 повече от следващия в подреждането) не само за да подкрепят любимците си по пътя към победата, а и за да се насладят на начина на постигането й. Стекоха се също в чест на архитекта на този триумф.

Ветеранът Жорже Жезуш стана старши треньор на Фла в 10-ия кръг и имаше доста с какво да се бори предвид значителната съпротива в Бразилия към чуждестранните специалисти. Португалецът обаче спечели голямата битка и стана изключителната фигура на настоящия сезон.

Енергичен и беловлас, той сякаш рита всеки път топката ведно със своите играчи. Сега имаше два мощни фактора в своя полза. Първо, клубът от Рио де Жанейро оправи финансите си в последните години и съумя да натрупа дълбочина в състава. Второ, паузата заради Копа Америка му позволи да работи с футболистите в тренировъчната база и да внедри идеологията си.

Това беше основополагащо, тъй като Жезуш се бе заел да сътвори нещо по-различно. В последните години в бразилската лига царуваше предпазливата игра: календарът няма прошка и сигурността за работата на треньорите е минимална. В следствие на това отборите често се защитават дълбоко и рядко се впускат в контраатаки.

Под ръководството на Жорже Жезуш обаче Фламенго искаше да налага своята игра над съперника по подобие на водещите европейски отбори. Португалският ветеран на пейката залага на високо изнесена защитна линия и испанският централен бранител Пабло Мари се оказа чудесно попълнение, като от Сегунда в родината си се изстреля до организатор на шампиона на Бразилия.

Високата линия на засадата също така предизвика компактно разположение в противниковата половина. Ветераните на бековете – Рафиня и Филипе Луиш – се върнаха от Европа, за да градят играта на „Рубро-Негро“ от задни позиции, а централните полузащитници Жерсон и Уилян Арао сноват напред-назад, от шпагати към галопи в атака.

Междувременно пък офанзивната четворка на тима се сработи чудесно. Евертон Рибейро диктува ритъма с прекрасния си ляв крак, Джорджан Де Арраскаета добавя финес, а нападателният дует от Габриел Барбоза – Габигол и Бруно Енрике е идеално вписващ се във формация 1-4-4-2, като двамата се движат по целия фронт на атаката в търсене на пространства.

Този тандем вкара общо 47 гола за един отбор, който просто не можеше да се спре да бележи. Ерата на Жорже Жезуш започна с домакински дебют и убедително 6:1 срещу Гояс, а кампанията на „Маракана“ приключи подобаващо миналия четвъртък, когато Аваи бе смазан със същия резултат. Фла записа на сметката си 86 точни попадения през сезона, следващият в този показател бе с… 64.

Приключването на бразилското първенство оставя два големи въпроса. Първият е: ще успеят ли да реагират съперниците на „Менгао“? Сантос завърши 2-ри – отлично постижение предвид ограничените финансови възможности на клуба, като това бе още един триумф за чуждестранен треньор с атакуващ подход. Говорим, разбира се, за аржентинеца Хорхе Сампаоли.

Ще бъде интригуващо да видим дали успехът на двата водещи отбора ще доведе до преосмисляне на философията из цялата страна. Да се надяваме, че ще е точно така. Преди драматичната победа на Фла на финала за Копа Либертадорес срещу Ривър Плейт само един бразилски тим бе стигнал до крайния сблъсък за южноамериканската версия на Шампионската лига. Това е показателно за спада на футбола в страната предвид голямото финансово предимство на тамошните клубове над континенталните им съперници.

Вторият въпрос е какво предстои на Фламенго? Ще остане ли Жорже Жезуш на поста си, или, както сам намекна, ще пресече обратно Атлантика в търсене на отбор, който да му даде шанс да спечели истинската Шампионска лига? Отговорът може да се крепи на изхода от събитията в следващите десетина дни.

„Менгао“ летят за Катар, за да представят Южна Америка на Световната клубна купа – турнир, който е същинска мания за целия континент и особено за този клуб от Рио де Жанейро. Това е така, след като през 1981 г. той изпита най-славния си момент с победата над Ливърпул с 3:0 за спечелване на старата Междуконтинентална купа. Тъй като клубът от „Анфийлд“ отново ще представя Европа, сцената е готова за бляскав реванш и феновете на „Рубро-Негро“ мечтаят да повторят триумфа си.

Да, но и всичко може да се обърка. До онези изключителни и изумителни последни няколко минути във финала на Копа Либертадорес отборът на Жезуш изглеждаше изправен пред поражение и почти не създаваше голово положение. Разочароващ изход на Световната клубна купа би оставил тъмно петно върху иначе чудесния сезон, ала нищо не може да отнеме от вълшебството, с което Фламенго стана шампион на Бразилейрао 2019.

Тим Викъри, ESPN

Още от Футбол свят

Виж всички