Росен Кирилов: Исках да постигна резултати с Етър

Росен Кирилов: Исках да постигна резултати с Етър
Бившият наставник на Етър Росен Кирилов гостува в предаването „Код Спорт“ по ТВ+. Той е живо доказателство, че тежка е треньорската съдба във футбола. Особено в България. В началото на полусезона Кирилов стартира с престижни равенства срещу ЦСКА-София и Левски, а в края му последва раздяла. Последните дни в Етър наистина са повече от напрегнати. Първо помощник-треньорът Тодор Колев се сби със звездата на тима Иван Стоянов. Последва загуба от Славия с 0:2 у дома и писания в пресата за финансови проблеми. И на фона на всичко това настана познатото за футбола ни време разделно. По традиция първи изгоря треньорският бушон. После си тръгна голмайсторът Дани Младенов, последван и  от членове на Управителния съвет. Впрочем, индикациите, че ситуацията е станала наистина неудържима се разбра, още щом треньорът, имащ репутацията на железен войник, реши да напусне клуба.

– Неведоми са пътищата треньорски, г-н Кирилов! Стартира сезона с Етър с респектиращи равенства срещу ЦСКА и Левски. А сега 6 месеца по-късно подаде оставка. Как приемаш случилото се?

- Приемам го като урок по дългия път на треньорската професия. От всичко трябва да си вземем поуките и да вървим напред.

- Колко тежък се оказа този урок?

- Не беше лек. Имаше сериозни перипетии и прегради, но все пак е урок. Може да се каже, че съм си извлякъл и положителните изводи от почти шестмесечния ми престой в Етър.

- Имаше ли химия между теб и Етър и какво се случи, за да се стигне до раздялата?

- Имаше химия в началото. Тръгнахме доста впечатляващо в първите пет кръга. Без загуба при една страховито тежка програма. Към отбора имаше големи очаквания. Бяха подплатени единствено с резултатите, които тимът успя да постигне, а именно седмото място в предишния шампионат. Но не бяха подплатени като изградена чисто организационна структура на отбора. За съжаление, кризата дойде след като започнаха проблеми в клуба на всяко едно ниво. След това се стигна и до контузии на ключовите играчи. И в един момент стигнахме и до криза в резултатите.

- В крайна сметка напусна ли или те напуснаха?

- Напуснах. Твърдо мога да го кажа. Аз съм човек с достойнство и дори мисля, че закъснях с напускането си.

- Защо резултатите се сринаха в един момент?

- Причините са страшно много. Първо се контузиха ключови играчи, второ в клуба имаше доста организационни проблеми. Имаше забавяния на всякакви плащания, много управленски проблеми. В един момент имаше проблеми между мен и човека, който управлява клуба на местно ниво. Мисля, че оттам тръгнаха основните проблеми.

- В какво се изразяваха те?

- Казах му някои истини, но той не искаше да ги приеме. Оттогава стана конфронтация между нас и оттам тръгнаха доста проблеми.

- Напрежението дойде и с боя между твоя асистент в щаба Тодор Колев и Иван Стоянов. Какво толкова се случи, че ситуацията излезе извън контрол? Двамата не бяха ли приятели?

- Те са бивши съотборници от Лудогорец и приятели. Беше една импулсивна реакция на Тошко Колев, която е абсолютно неоправдана и стана за секунди. Нещо недопустимо.

- Каква е отговорността на старши треньора в такъв момент?

- Естествено, че за да се случи нещо такова, аз в случая не съм взел необходимите мерки. Моята грешка в случая беше, че включих Тошко Колев да участва в тренировката. Но при положение, че до преди две години той беше част от този отбор и беше колега с тези момчета, а и още е във форма… Но за съжаление стана недопустимото. Но и двете страни имаха голяма вина за случилото се. Не можем да виним само Тошко. Да, наистина това е нещо недопустимо и невиждано, но Иван също допринесе, за да се случи това.

- За твоя утеха, това се е случвало и във Висшата лига, и в Ла Лига…

- Това е част от футбола.

- Оставки подадоха и хора от управата. Тръгна си и голмайсторът Дани Младенов. Какво вещае това за представянето на тима до края на шампионата?

- Надявам се нещата чисто организационно да се оправят, защото там има сериозни проблеми, донякъде и с финансирането, въпреки че е със закъснение, но се плаща редовно. В това отношение играчите не могат да се оплачат. Но наистина има организационни проблеми, които трябва да бъдат изчистени. Сигурен съм, че Етър ще заеме достойно място, което заслужава. И следващата година ще бъде фактор в първенството.

- Тези трусове не вещаят ли да се върне Етър там, където беше дълго време? Даже беше извън професионалния футбол. Балъков също каза, че ще подкрепя отбора, но за съжаление вече не може да се обвърже професионално с работа в Етър…

- Надявам се тези сътресения, които се случиха в клуба в последно време да са един вид „пречистващи“. Да се структурират по-сериозно нещата и отборът да започне да играе много добре, а клубът да започне да се развива във възходяща линия, а не да слиза надолу.

– Какви бяха отношенията ти с феновете и какво може да кажеш за публиката във Велико Търново?

- В началото естествено отношенията ни бяха много добри. Но разбира се всичко е свързано с резултатите. Феновете са доволни, когато отборът побеждава. И съответно са недоволни, когато отборът има негативни резултати и губи. В последните месеци лъкатушехме, понатрупахме повече загуби и естествено отношението на феновете към мен стана негативно. Това е част от нещата.

- Наследи на поста не само легендата на Велико Търново, но и на българския футбол - Красимир Балъков. Това тежеше ли ти? Имаше ли срещи с него? Можеше ли да разчиташ на неговата помощ?

- Да, имах подкрепата на Краси. Той постоянно идваше на мачове в Търново, говорили сме си постоянно. Не ми тежеше, защото изобщо не съм се замислял. Наистина беше трудно да наследя такава величина в българския футбол като Краси. Просто исках да отида, да работя и да постигна резултати. Това беше водещото. Аз не се страхувам да поемам отговорности.

- Стадион "Ивайло" беше реновиран, но не е пример за нова арена, каквото феновете искат. Трябва ли да се направи нещо повече? Въобще как изглежда базата?

- Базата е в прилично състояние, теренът е перфектен. Човекът, който се грижи за стадиона, е сериозен. Общината има планове в бъдеще да реновира стадион „Ивайло“, но това все пак е въпрос и на възможности.

- Ти си още „един млад треньор“, водил си два отбора. Но мнозина твърдят, че отношението към професията у нас е лошо. Усети ли го?

- Самият факт, че треньорството още не се води професия в България говори само по себе си за отношението към треньорите у нас. Като има успехи, треньорът е вдигнат на пиедестал, но като няма е най-черният. Но в какво ли има баланс в нашата държава? Това е част от нашата народопсихология.

- Какво би те отказало от футбола?

- Засега нищо. На доста неща се нагледах, но нищо не може да ме откаже от футбола. А може би още нищо не съм видял във футбола.

- Колко време си даваш за почивка? Имаш ли вече оферти?

- Не, нямам оферти. Честно казано, не съм се замислял изобщо.

- Още не си излязъл от филма „Велико Търново“, така ли?

- Не съм излязъл още, наистина е така.

- Как виждаш развоя на първенството този сезон? Застрашен ли е Лудогорец?

- Засега не е застрашен. Надявам се да бъде застрашен до края на първенството, за да бъде по-интересно. Надявам се разликата между Лудогорец и ЦСКА и Левски да се скъси, а дори и Локо (Пловдив) да се намеси в битката на върха. Дано има адреналин докрая.

- Като футболист опази Джанлука Виали и Алън Шийрър. Как можем реално днес отново да сме равни с играчи от световна величина?

- Трудно е, но е възможно. Не можем да кажем, че някога са се раждали талантливи деца, пък сега не се раждат. Но явно в момента системата е такава, че не могат да се изградят сериозни имена в българския футбол и да сме конкурентноспособни на европейско и на световно ниво. Но съм сигурен, че в бъдеще също ще имаме такива големи имена, каквито бяха в миналото – Ицо, Любо, Емо, Краси, Данчо, а от по-новото поколение Митко, Стилиян и Мартин.

- Пред националния отбор се появи искрица надежда за класиране на Евро 2020. Доколко стадион "Васил Левски" ще помогне срещу Унгария, а евентуално срещу Исландия и Румъния в мач за класиране и съответно поне 10 милиона евро печалба?

- Надявам се поне за мача с Унгария стадионът да се напълни. Скоро случайно попаднах на един клип на двубой на „Васил Левски“ срещу Белгия в квалификациите за европейското първенство в Португалия. Стадионът беше препълнен и атмосферата беше уникална. Надявам се поне в един мач това да се случи, за да може да се помогне на момчетата. За мен имат шанс да се представят добре, ако се напълни стадионът и има атмосфера.

- Какви са причините според теб националният отбор да свали толкова ниско нивото?

- Много се говори на тази тема. Естествено националният отбор е отражение на състоянието основно на нашите грандове и съответно колко български футболисти играят в тях. Естествено и футболистите, които играят зад граница, но първо трябва да се наложат тук като водещи фигури в нашите грандове и след това да заиграят в големи първенства. За съжаление, в последните 10-15 години нещата изобщо не вървят в правилната посока. Причините са много. Една от тях са новите времена във футбола, друга е манталитетът на новите поколения. Винаги давам пример, че едно време, когато аз израствах като юноша, условията бяха меко казано недобри. Сега има изградени бази, повече терени, но пък не излизат футболисти. Има млади треньори, които се опитват да работят на европейско ниво. И в школите има такива момчета. Но за мен основният проблем е липса на дисциплина и манталитетът на новите поколения.

- Националният отбор изхаби всички големи личности на българския футбол като треньори. Сега на топа на устата е Георги Дерменджиев, с когото ти си работил като състезател. Ще издържи ли на натиска?

- Бат Жоро е много сериозен и много опитен човек. Свикнал е да работи под сериозен натиск. Надявам се да има успех в тези сериозни мачове, които предстоят. Пожелавам му го искрено.

- Какво трябва да направи генерално БФС, за да даде тласък на футбола?

- Ако кажа, че трябва да се ограничи бройката на чужденците, това няма как да стане. Но поне в отборите с по-малки бюджети за мен трябва да се залага изцяло на млади български играчи. За да може те да трупат опит, да играят и да растат.

- Имаш предвид, че когато собственикът иска да пробива с чужденци, никой не може да го спре, ако те са с европейски паспорти…

- Такива са правилата в Европейския съюз. Длъжни сме да се съобразяваме със законите на европейския футбол. Естествено, че няма как на местно ниво да има такива ограничения. По-скоро трябва да вземем пример от съседни около нас държави като Хърватия и Сърбия. Доколкото съм информиран, те продават играчи за около 50 млн. евро на година. Абсолютно съм сигурен и убеден, че хърватското и сръбското първенства не са по-силни от българското. Щом те успяват в тази посока, защо ние да не го направим? Просто трябва да следваме положителния пример и модел. Горе-долу манталитетът ни е същият – балкански.

- Какъв човек като тип трябва да ръководи БФС?

- Много труден въпрос. Естествено, първо трябва да е футболен човек и човек с много голям авторитет.

- Някои казват, че може да е примерно мениджър, а не е задължително да е обвързан с футбола…

- Сериозен е спорът в тази посока, но може да се види дали ще е успешен само като се назначи такъв човек. Трябва да му се даде време. Никой предварително не може да каже, че мениджър ще успее повече от футболен човек. По-скоро трябва да се случат нещата две в едно.

Още от БГ Футбол

Виж всички