Моу уцели неточния момент в Юнайтед, но точния в Тотнъм

Избирането на точния момент е подценено качество във футбола. Без да си бил на точното място в точното време, може би никога е нямало да успееш да „отлепиш“ от земята за блестящата кариера, на която се радваш в действителност. И няма човек да знае по-добре за съдбоносността на момента от Жозе Моуриньо.

Просто превъртете назад времето до март 2004 година. Порто на Моуриньо е на път към отпадането от Шампионската лига заради по-малко отбелязани голове на чужд терен в осминафиналите срещу Манчестър Юнайтед, когато вратарят на „червените дяволи“ Тим Хауърд не успява да удържи топката след прекия свободен удар на Бени МакКарти и Кощиня вкарва с добавка.

Мачът вече е в добавеното си време, така че голът е решаващ: младият старши треньор на „драконите“ го отпразнува със спринт край тъчлинията на „Олд Трафърд“ и се ражда легенда. Порто накрая спечелва Европейската купа, Моуриньо се мести в Челси, самообявява се за Специалния и останалото е история.

Ако обаче Кощиня не беше на точното място в точното време в онази вечер, историята на Моу можеше да не е особено забележителна – без трофеи в ШЛ и триумфален поход през големите европейски лиги.

Всъщност той може да се замисли за работилите в негова полза (а и вреда) иронии на съдбата, докато се готви за завръщане на „Олд Трафърд“ като мениджър на Тотнъм. Защото сега отново изглежда като попаднал на точното място в точния момент.

Когато даде първата си пресконференция като мениджър на „шпорите“ преди по-малко от две седмици, Моуриньо описа наследения от Маурисио Почетино състав като „дар“. Аржентинецът му остави група достигнали финала в ШЛ през юни играчи, включваща световна класа нападател като Хари Кейн, звезден талант в центъра като Деле Али, опасни крила като Хюн-Мин Сон и Лукас Моура, куп стабилни централни защитници и солиден вратар като Юго Лорис.

Това е колекция от футболисти, готови от доста време да направят стъпката към серийни победители, на които явно им липсва само екстрената доза шампионски манталитет, типичен за Моуриньо още от ранните му години в Порто.

След едва три мача в етапа си на „Уайт Харт Лейн“ португалецът записа две победи, изстреляли отбора от долната половина на таблицата до 5-ото място, и още една, подпечатала класирането за елиминационната фаза в ШЛ. Затова и не е никак чудно, че той отново има усмивка на лицето си. Моуриньо от Тотнъм обаче е в ярък контраст с прекаралия две години и половина в Юнайтед начумерен Моуриньо, преди да бъде уволнен през декември м.г.

Още след щурия си бяг по тъчлинията пред трибуна „Сър Боби Чарлтън“ сякаш бе предначертано от съдбата португалецът един ден да води „червените дяволи“. Той имаше нужната харизма, самоувереност и неутолима жажда за трофеи за евентуален наследник на Алекс Фъргюсън.

Май 2013 г. щеше да е идеалният момент това да се случи след оттеглянето на шотландеца, тъй като един състав от опитни шампиони се нуждаеше от мениджър с подобни на техните характеристики, за да преживее травмата от загубата на най-успешния предводител в клубната история. Моуриньо обаче вече бе дал думата си на Челси за завръщане на „Стамфорд Бридж“, а и Фъргюсън имаше свои виждания, та Юнайтед се озова накрая с Дейвид Мойс начело и по пътя към днешната посредственост и хаос.

Когато Специалния най-сетне пое работата на „Олд Трафърд“ през лятото на 2016 г. на мястото на наследника на Мойс – Луис ван Гаал, внезапно се оказа точният човек в неточното време. И може би му се случи за първи път в кариерата.

Докато в Тотнъм наследи състав, готов да стигне зенита си, португалецът се озова в Юнайтед в обкръжението на сбор от играещи слабо единици, които просто не бяха достатъчно добри за неговите, а и за клубните изисквания. Джосеп Гуардиола се приземи в града в същото време, за да поеме един подготвен специално за него от клуба отбор на Манчестър Сити, докато Моуриньо имаше мечтаната работа, ала със състав, който не бе близо дори до това да е най-добрият в Манчестър, камо ли в Премиър Лийг или Шампионската лига.

Да, той похарчи почти 400 млн. паунда в опит да върне „червените дяволи“ на мястото им на върха, ала на „Олд Трафърд“ така и не се появи усещането за ясна стратегия за постигането на целта, а безверието се отрази и във факта, че португалецът през цялото си време на поста живя в хотел, а не в собствен дом.

Сега в Тотнъм обаче всичко е много различно. Тук той има всички нужни му инструменти да изгради печеливш отбор, а при това не му се наложи да похарчи и стотинка, за да го постигне. По много начини той разполага със състав, отразяващ ключовите аспекти на всичките му успешни в годините тимове – силни и опитни защитници, стабилни дефанзивни халфове, стрелец от световна класа, опасни флангови нападатели и, ако Али продължи да расте в същото темпо, играч, който може да вкарва куп голове от полузащитата по подобие на Франк Лампард в Челси.

Моуриньо така и не разполагаше с тези варианти в Юнайтед, където беше точният човек в неточното време. В сряда обаче излиза срещу бившия си клуб като точния човек в точния момент за Тотнъм, затова не се изненадвайте, ако сега залепилата се върху лицето му усмивка не се скрие още доста дълго време.

Марк Огдън, ESPN

Следвай ни: