Денят, който може да определи Почетино, Тотнъм и Моуриньо

Те винаги ще имат Мадрид. И непозволените посягания към титлата в Англия. И утвърждаването като клуб от европейския елит в Шампионската лига. Ще имат дори и спомена за вземането на господство над Северен Лондон за сметка на вечния враг Арсенал; за един отбор, една система и един начин на игра, превзели сърцата на футболна Европа с куп открити и развити млади асове.

И все пак приказката свърши. Хепиенд нямаше, само Специално импромптю, след като президентът на Тотнъм Даниел Леви реши, че е по-добре да се сложи край на агонията, вместо да се живее в агония без край, и замени на мениджърския пост Маурисио Почетино с Жозе Моуриньо. Аржентинецът може и да изкачи „шпорите“ сред постоянното присъствие в Шампионската лига, при това ловейки маймуни не с трици, а с трикове от фокусите, но сега не бе време за илюзионисти и за илюзии. Болезнената реалност е друга. Клубът остро се нуждае от безспирно продължаване на престоя си в европейския елитен турнир, за да изплаща по план излезлия му пресолено нов стадион за 1 млрд. паунда, а след всичко случило се в последните месеци на и особено извън терена с Почетино, Леви и играчите това бе почти невъзможно. Отделен е въпросът дали шоковата терапия с напълно противоположния като подход Моуриньо ще сработи.

Почти любовната афера между Леви и Почетино започна от първия им миг заедно с безбрежно щастливите им дни на рафтинг в Аржентина и приключи с пълен разрив и типичен развод между две нещастни една с друга страни. Мениджърът се умори да е вечно разбиращ финансовите нужди на клуба извън подсилването на състава му, а президентът се умори да обяснява защо не може да дава повече от даваното. Капката, която преля чашата на търпение на аржентинеца, бе непоносимата болка от загубения финал на Шампионската лига в Мадрид в съчетание с последвалия провал на мисията за осигуряване на пари за ремонта на състава чрез продажби на желаещите да си тръгнат Кристиан Ериксен, Тоби Алдервейрелд и Дани Роуз.

Това доведе до пълно безвремие в клуба. Посърналият мениджър се дистанцира от своите играчи, след като преди това бе съвсем близък с тях, и като добавим публичните му признания за мисли за напускане преди финала на ШЛ, нямаше как да е в състояние да извърши нужните промени за освежаване. Алекс Фъргюсън често говори за „четиригодишния цикъл“ в Манчестър Юнайтед – ключовия период, в който отборът се нуждае от преливане на нова кръв с нови попълнения. Почетино не можа по различни причини, най-вече финансови, да осъществи този преход и вдъхновението в играта на тима му се стопи, а оттам се сринаха и резултатите. Дъното бе крушението срещу Байерн (Мюнхен), когато Тотнъм за първи път в своята 137-годишна история допусна седем гола у дома си.

Живецът и свръхинтензитетът, характеризиращи „шпорите“ в ерата „Маурисио Почетино“, се изгубиха напълно. Те неизменно бяха в Топ 3 в ранглистата по пробягано разстояние и брой спринтове средно на мач в последните четири сезона в Премиър Лийг, завършили все с класиране в Шампионската лига. През този сезон са в долната половина. И в двете ранглисти.

Във футбола си има срок на годност на отношенията между различните звена в клубовете. Това важи с особена сила при Почетино – последовател на школата на Марсело Биелса, която приема победата като функция единствено и само на пълното физическо и психическо изтощение. Какво чудно има тогава в срива на интензитета на играчите му този сезон при липсата на достатъчно освежаване на състава и гледката на вечно начумерения предводител?!

Човешко е да си само на 90 минути от най-големия трофей в клубния футбол, а накрая да го усетиш как ти се изплъзва от пръстите (източници от „кухнята“ казват, че аржентинецът направо си е изгубил ума след загубата в Мадрид). Също така е ясно, че това е отбор, който не е печелил шампионската титла на Англия от далечната 1961 година. И все пак мотивация винаги може да се намери дори когато си ударил най-голямото дъно. Юрген Клоп например изгуби далеч по-злощастно финал за Европейската купа с гафовете на Лорис Кариус и ранното излизане на Мохамед Салах срещу Реал Мадрид, а на следващия сезон я спечели. Изгуби злощастно и титлата с рекорден брой точки за 2-ри, а през този сезон, и то без нови попълнения, върви устремно, без пощада и хленчения към лелеяния успех. Поражението в Мадрид не амбицира Почетино, а очевидно го срина и породените от това дрязги в иначе превърнатия в олицетворение на добре управляван клуб нямаше как да продължат.

Проблемът е, че това поведение силно наподобява на онова на Жозе Моуриньо на последните му три местоработи – в Мадрид, Челси и Манчестър Юнайтед, където накрая бе вечно недоволен въпреки финансовата подкрепа и пускаше тънки намеци за шефовете и играчите си си пред медиите. Да не говорим и за това, че чисто футболният му подход е крайно противоположен на този на предшественика му – пасивна игра в изчакване на съперника в дръпната по-назад защитна линия, пък и никакво залагане и развиване на младите таланти. Това прави предприетата мярка огромен риск за Даниел Леви и собственика Джо Люис.

Също така не е ясно какво са обещали двамата като трансферен бюджет на известния с претенциите си Специален, но е добре да припомним, че за постигнатото Почетино изхарчи нетно общо едва 95 млн. паунда за трансфери в своите пет години и половина в Тотнъм. С това се нарежда чак на 17-о място сред всички клубове в Премиър Лийг за този период и остави за капак като завещание изумителен стадион на уволнилите го шефове и доволния му наследник.

Все пак още нищо не е безвъзвратно изгубено за „шпорите“ при целия мрак около им. Те може и да разочароваха със старта си на сезона със само 3 победи от 12 кръга и да са на 11 точки от Топ 4, ала вече играха с Ливърпул, Манчестър Сити, Лестър и Арсенал, а следващият им сблъсък с наистина сериозен съперник е чак на 22 декември в дербито с Челси у дома, когато могат, особено с успешни пет мача преди това, да съкратят драстично дистанцията до заветната Зона ШЛ в таблицата.

Почетино може и да има малшанса да не се възползва от големите летни вложения на пазара Танги Ндомбеле, Джовани Ло Селсо и Раян Сесеньон, изиграли общо 8 от 36 възможни мача поради контузии, ала Моуриньо може и да успее да осребри този актив. Португалецът умее рязко да повдига духа на футболистите си и да организира играта им в защита, от което Вертонген и Алдервейрелд може да получат нов живот, както и Деле Али и Хари Кейн в предни позиции. Може пък и на изцедените от яростно себераздаване в последните години играчи да им дойде добре стилът с по-малко тичане и повече изчакване на Специалния.

Работата с нова група футболисти може и вероятно ще се отрази добре и на Почетино. При него винаги го е имало усещането, че има точен план какви стъпала да изкачва – от познат и удобен за старт клуб като Еспаньол към средняк в Премиър Лийг (Саутхамптън) към силен отбор в Англия към европейски гранд – и в кой определен момент, а Тотнъм все изглеждаше като междинна станция, а не крайна дестинация. Поч иска да е нареждан на едно ниво с Джосеп Гуардиола и Юрген Клоп, а за целта трябваше да направи скока от Северен Лондон към върховото ниво в точния момент. Може би именно затова и загубата във финала на ШЛ го е сринала така – защото планът му е бил да предприеме крачката като европейски шампион, за да си осигури ореол и време за работа на новото място.

А това ново място може да е Манчестър Юнайтед, Байерн, Пари Сен Жермен, Барселона или отколешната мечта Реал Мадрид. Всички тези финансово и социално могъщи клубове следят с интерес ситуацията около Почетино и във всеки един момент са готови да го атакуват с предложение.

И докато аржентинецът се готви за скок към горното ниво, Моуриньо получава възможност да докаже себе си на по-долното, като демонстрира, че си е научил уроците от буреносните престои и раздели на последните си три работи в Мадрид, Челси и Юнайтед. Ако покаже жаждата си от Порто, Челси (първия етап) и Интер, има шанс да изненада много неверници, за които вече е отписан за големия футбол като отживелица, и да донесе гарантираните от името си трофеи. Това именно липсваше на Почетино при целия донесен от него напредък на клуба и би увеличило стойността на марката „Тотнъм“ в глобален план за радост на Леви.

Ако обаче виждаме хленчещия скандалджия от последните години, президентът ще осъзнае колко е бъркал в усещането си за Моуриньо от първия миг, в който го потърси след уволнението му от Челси преди 12 години. Тази версия на Специалния е напълно в състояние да изсмуче и последната капка живот от душата на клуба и да срине абсолютно всичко изградено и постигнато при Почетино.

Разбира се, има шанс предприетият от Тотнъм ход да сработи положително и за клуба, и за новия, и за напускащия мениджър. Стига "само" Леви да осигурява пари и подкрепа на трансферния пазар на Моуриньо, той да спре да се оправдава с всичко и всекиго при първото изхабяване на курса си (обичайно в третата година), а Почетино да получи работа в топ клуб за дълъг период като предишния с възможност да гради и променя състава си без драстични финансови ограничения по причини извън терена.

Шансовете и трите неща да се случат обаче не са особено реалистични предвид миналото, ако ще и да има краткосрочен положителен ефект за Тотнъм в бъдещето. Просто жертването на идентичността рядко е за добро, макар че от друга страна футболната логика често е в пълно противоречие с житейската. И именно това прави събитията от последните 24 часа в Тотнъм толкова интересни.

Следвай ни: