Анчелоти показа нуждата от тактическа промяна в Ливърпул

Юрген Клоп си го каза. Той просто знаеше, че цялото това шумно биене на барабана, че Наполи е в упадък, е твърде преувеличено. Знаеше и точно защо е така. Всичко е скрито само в две думи: Карло Анчелоти.

Нямаше никакво значение, че италианският клуб в момента се намира в апогея на същинска гражданска война и че президентът е готов да продаде всеки един от играчите си. Нямаше никакво значение и това, че гостите не са спечелили и един мач, откакто започна процесът на вътрешен разпад при тях.

Клоп гледа с благоговение към Анчелоти и го смята за вероятно най-големия майстор откъм тактически умения и отношения с футболистите. И на „Анфийлд“ в сряда вечер можеше да се види с просто око защо е така. Направо си беше болезнено да се види.

Преди мача мениджърът на Ливърпул говори за „отработените преходи“ в играта на своя съперник на пейката и за способността му да променя гъвкаво и бързо тези преходи при всяко ново тактическо решение на противниците си. За целта, бе предупредил Клоп, Ливърпул трябваше да отговори със свои собствени отработени преходи, за да приспособява и развива обичайната си тактика към всеки вариант, предложен от опонента му.

През първото полувреме европейските шампиони просто не сториха това. Всъщност в последните два сезона са вече четири поредни мачовете (пет, ако броите разгрома в предсезонната подготовка лятото), в които „червените“ въобще не съумяват да се справят със задаваните им от Анчелоти тактически въпроси.

Това си е почти смайващо. Миналата година в Неапол Ливърпул показа най-слабото си представяне в иначе почти безпогрешния си сезон. През тази пак изгуби там и пак не можа да открие начина да вкара в играта смъртоносното си атакуващо трио. Тази сряда на „Анфийлд“ нервната публика доста бързо осъзна, че картинката ще е в голяма степен същата, като неаполитанците отново демонстрираха стереотипния за страната си образ – на отбор с изпипана и леко мръсна игра в защита, изведена до степен на изкуство.

Те обезсърчаваха и сгазваха полузащитата на Ливърпул, като Алан се дърпаше в дълбочина, за да оформи на моменти защита от петима близко стоящи футболисти. Роберто Фирмино беше задушен в типичната си зона на действие, а ъглите за пасове към Мохамед Салах и Садио Мане бяха блокирани. Без неуморимия фантазьор и плеймейкър от позицията на десен бек Трент Александър-Арнолд и при ранното излизане на Фабиньо заради контузия, липсата на съзидателност и бягове зад гърба на защитата от страна на Джордан Хендерсън, Джеймс Милнър и Джорджиньо Вейналдум осъди Ливърпул на яловост и безпомощност. Домакините просто си биеха главите срещу италианската тухлена стена.

Дълго търсехме слабост в този силен отбор на Ливърпул и ето че в тази ужасна естетически откъм футбол вечер на „Анфийлд“ намерихме. С точните отработени преходи в двете фази, с точната система (1-4-4-1-1 на Анчелоти в защита с близко насъбрани в централната вертикална третина играчи и халфът Ди Лоренцо отдясно на крачка от бека Максимович като контра на Мане) и с безпощаден манталитет крилата на момчетата на Клоп могат да бъдат орязани.

Срещу Шефийлд Юнайтед, Манчестър Юнайтед, Астън Вила и Кристъл Палас иначе много работливата, но безплодна откъм идеи, темпо и голова опасност халфова линия беше на прага да струва ценни победи и точки на кандидат-шампиона. С цялото уважение към мениджърите на тези гореспоменати отбори, Карло Анчелоти обаче е на съвсем друго ниво и само статично положение спаси Ливърпул от рядко домакинско поражение, макар че му усложни живота в идещия бесен програмен период до 3 януари.

Ето защо Юрген Клоп, щабът му и отборът му са длъжни да си вземат поуки от наученото в последно време. Без пробивен и изобретателен център, убийственото трио МСФ е осъдено на все по-трудни моменти занапред при гъстия цикъл мачове и неизбежната физическа и, най-вече, психическа умора.

А бъдете сигурни – шаблонът на вечния майстор Анчелоти тепърва ще се изправя все по-често на пътя на Ливърпул в тежкия му път към славата.

Дейвид Мадък, „Дейли Мирър“

Следвай ни: