Двамата ще търсят постоянство през сезона за Световната купа, при дамите не бива да има очаквания
Тази събота в шведския зимен център Йостерсунд ще бъде дадено началото на 43-ия сезон за Световната купа по биатлон при мъжете и 38-ия при жените. 10 кръга ще бележат битката за Големия кристален глобус, като в това число влиза и първенството на планетата, което този път ще е от 13 до 23 февруари в италианския зимен център Антхолц-Антерселва. Кампанията приключа в норвежката столица Осло на 22 март, а големият въпрос, касаещ българското участие, е какво ще съумеят да сторят Владимир Илиев и Красимир Анев през този изпъстрен със състезания период от 4 месеца.
Индикациите, че двамата съумяха да направят добра подготовка, са налице. Въпреки някои проблеми и затруднения с липсата на достатъчно осигурена база от федерацията дадоха максимума, който имат като финансови възможности, за да могат двете ни големи звезди да бъдат обезпечени и да търсят реализация на потенциала, с който разполагат.
А че двамата имат такъв, вече го доказаха и през отминалия сезон, когато постигнаха и най-големите си лични успехи. Естествено, погледите се насочват най-вече към 32-годишния Илиев. Звездата ни от Троян стана първият българин в историята, който печели медал от световно първенство при мъжете. Той поднесе изненадата на шампионата в Йостерсунд на 20 километра индивидуално, когато грабна сребърното отличие. Резултат, който при всички положения ще направи конкурентите много по-внимателни и бдителни, когато Владо е покрай тях на трасето. И ще му донесе нужното самочувствие, за да може най-накрая да покаже постоянство през целия сезон за Световната купа и да опита да запише първи подиум в някое от предстоящите състезания.
Същото обаче се отнася и за 32-годишния Анев. Самоковецът спечели европейската титла отново на 20 километра индивидуално и като цяло бе по-солиден през миналия сезон от Илиев по отношение на резултатите от Световната купа. Конкуренцията между двамата е много ползотворна и именно тя им помогна да запишат върховите си резултати в последната кампания. Той ще е пределно мобилизиран да покаже, че не само Владимир може да достигне до подиум на голям форум, а това може да бъде от полза за цялостното представяне на българския биатлон в предстоящия сезон.
Любопитно ще бъде да видим и какви поуки са си взели Антон Синапов и Димитър Герджиков. Двамата не успяха да направят следващата стъпка в развитието си, каквито бяха очакванията през миналата година. Надеждата е, че успехите на Анев и Илиев ще им позволят да го направят през настоящата кампания.
Що се отнася до дамите, там отново не може да имаме кой знае какви очаквания. За съжаление Емилия Йорданова и Десислава Стоянова са далеч от класата дори на средните по сила биатлонистки, които участват за Световната купа. Всяко влизане в Топ 40 и печелене на точки за генералното класиране ще се приема като успех, което не е добра индикация за състоянието на жените в този спорт. Времената на големите постижения на президента на федерацията Катя Дафовска, Ирина Никулчина, Ива Шкодрева, Павлина Филипова и др. са безвъзвратно отминали. Но защо пък да не бъдем приятно изненадани от половинката на Владо Илиев – Милена Тодорова? 21-годишната троянка има данните, за да постигне нещо повече. От нея зависи и дали ще търпи развитие, или ще си остане само нереализиран талант.
Хари Латифян, “Тема Спорт”