Пиронкова не мисли за завръщане в тениса

Тежки са първите години на Цветана Пиронкова в тениса. Семейството на пловдивчанката няма нужните пари, за да покрива разходите й, свързани с пътувания из целия свят.

"Спях по гарите - спомня си Пиронкова. - Нощувала съм и в девически училищата, където е почти безплатно. Играех на турнири само в радиус от 800 километра от България. За всички състезания съм пътувала с кола. Нямахме пари за самолет. Автомобила го товарехме с храна, която да ни стигне за няколко дни. Беше много трудно. Никога не ми е минавало през ум да спра с тениса. Знаех, че един ден ще успея", казва бившата ракета номер 1 на България.

Бащата на Цвети предприема нещо иновативно в името на успеха на дъщеря си. Тъй като юношеските състезания не носят никакви приходи, Пиронкова не играе в турнири с връстнички. Пуска се директно при жените.

На първия си турнир в професионалния тенис Пиронкова достига до финала. А на третия вече държи трофей в ръцете си. Намира се под номер 555 в световната ранглиста. С парите от наградни фондове Цвети може да си позволи да участва в повече турнири.

"Ако печелех пари, отивах на следващия турнир. Ако губех, чакахме някой в близост, където разходите са по-малко", спомня си Цвети.

Големият пробив за Пиронкова идва през 2005 година. Цвети е на 17 и получава първата си покана за голям турнир. Състезанието се провежда в Истанбул. Пиронкова преминава през квалификациите и стига чак до полуфинала. В спор за влизане във финала българката се изправя срещу американската легенда Винъс Уилямс.

Въпреки трудните години в началото на кариерата си Пиронкова успява да пробие и да остави следа в женския роден тенис. Цвети е първата българка, играла на полуфинал на свещена трева - "Уимбълдън". Достига до номер 31 в световна ранглиста.

Днес Цвети е далеч от тениса. Преди година и половина тя роди първата си рожба. Синът на Цвети носи името Александър. Бебето е плод на любовта на Цвети с мъжа й Михаил Мирчев.

Следвай ни: