)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
&format=webp)
Предоставяме ви още един откъс от новата биография на Роджър Федерер. Книгата написана от швейцарския журналист Рене Щауфер ще излезе на пазара в края на ноември на български език, благодарение на издателство Premium Books.
ДВАМАТА ПРИЯТЕЛИ
Шестгодишен, Федерер се запознава с Марко Кюдинели – момче, само с месец по-малко от него. Двамата са част от една група за местни таланти, създадена от тенис федерацията в Базел. Стават приятели и се срещат почти всеки ден. Двамата играят на всички възможни игри с топка, но преди всичко – тенис и футбол. Новият приятел на Роджър, когото всички наричат Ем Си (заради инициалите му), играе като либеро във ФК "Базел", самият той пък е централен нападател във ФК "Конкордия". Случвало се отборите да се срещнат помежду си. Два от тези мачове са останали в спомените на Кюдинели: "Две години подред играхме един срещу друг на финала на един турнир в зала, в Мьолин – разказва той. – Първия път бихме с дузпи, следващата година те победиха с 2:0".
В региона "Базел" и "Конгели" са двата най-силни отбора. "Мислехме, че след 9-10 години ще станем доста добри футболисти – признава Кюдинели. – Но когато трябваше да игаем срещу "Люцерн" или "Лугано", си казахме: "Тези са много по-добри!". Той описва футболните качества на Федерер немного ласкаво: "Имаше силен шут и се движеше добре, но левият му крак не ставаше за нищо. Изобщо не можеше да контролира топката с него. Затова беше лесно да го спреш – всички знаеха, че накрая ще шутира с десния". Ем Си не смята, че швейцарският футбол е изгубил много, когато двамата се насочили към тениса.
Кюдинели си спомня и нещо друго: "На практика Роджър губеше от всички на тренировка. Той беше единственият, срещу когото печелех и аз. Обаче разликата беше огромна: щом му се струваше важно, можеше да натисне копчето и тогава не можехме да го познаем. Затова много му се чудех. На тренировка можех да го бия, но когато след един ден заставахме един срещу друг в турнир, той ме побеждаваше. Беше истински състезателен тип!".
Осемгодишните хлапета играят за първи път един срещу друг на "Бамбино Къп" в Арлесхайм. "Изиграхме дълъг сет – до девет гейма – разказва Кюдинели. – Отначало не ми тръгна добре. Изоставах с 2:5 и започнах да плача – тогава често плачехме, дори по време на мачове. При смяната на полетата Роджър дойде при мене и се опита да ме утеши: "Всичко ще се нареди" – каза ми той. Действително ми потръгна. Поведох 7:6 и той разбра, че ще изпусне мача. Тогава започна да реве, а аз изтичах да му вдъхна кураж. Това беше единственият път, когато го победих на турнир."
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)