Явор Генов: Волейболът ми даде много

15 ное 2019 | 11:05
3436
0

Явор Генов е най-опитният волейболист в състава на Черно море (Варна) и през новия сезон. Започва с волейбола на 15, но бързо разбира, че това е спортът за него. Най-силните му състезателни години са с екипа на Нефтохимик. Преминава през различни отбори в чужбина, но отново се връща в родния клуб. За амбициите с екипа на Черно море и живота отвъд спорта – Явор Генов в рубриката „На спортна вълна“...

Явор, започна новият сезон с екипа на Черно море, какви са очакванията ти за представянето на отбора в Националната волейболна лига?

И тази година стартирах шампионата с Черно море, имам договорка с клуба да остана поне през първия полусезон. Няколко години вече се случва така, че получавам възможност да изляза в чужбина, ще видим дали ще се случи отново, но засега съм във Варна. Ние в Черно море сме реалисти за представянето си в Националната волейболна лига, очакванията са да се класираме около 9-о – 10-о място, тъй като в отбора има повече юноши, момчета, които нямат много опит. Като цяло първенството е силно, първите осем отбора са доста равностойни, тъй като са с по-опитни състезатели и по-голям бюджет, докато нашият отбор е изграден изцяло от местни кадри. Целите са да останем в групата.

Пада ли върху теб по-голяма отговорност предвид това, че си най-опитният в състава

Винаги има по-голяма отговорност в подобни случаи и няма как да е иначе, тъй като повечето момчета разчитат главно аз да върша най-трудните неща, в тежки ситуации да се нагърбвам с нелеки изпълнения, да водя отбора. Не съм аз капитанът на тима, но се опитвам да бъда лидер, да помагам със съвети на по-неопитните състезатели, ако мога да ги науча на нещо от това, което съм видял по терените у нас и в чужбина.

Доколко е важно за един отбор да разчита на собствени кадри?

Хубаво е всички отбори да развиват школите си. Аз съм играл в отбори, в които няма нито един местен състезател. Били сме 14 играчи, произлезли от школите на различни клубове. Когато един отбор привлича само чужди състезатели, това е и финансово по-трудно за него, а и не развива нищо, не допринася за бъдещето на спорта и за нивото на националния отбор.

Какво означава за един волейболист да получи повиквателна за националния отбор, ти самият си изпитал това чувство?

Всеки се стреми към това, всеки очаква момента, в който ще разбере, че е сред избраните да представят България.

Разкажи за кариерата си до момента, как започна с волейбола?

Започнах малко късно, бях 15-16-годишен, когато се ориентирах към волейбола покрай моите родители и сестра ми, които са волейболисти. Развитието си в Черно море продължих до около 21 години, след това преминах в отбора на Монтана за три сезона. Най-успешният ми сезон беше с отбора на Нефтохимик, след което преминах през различни тимове в чужбина за кратко, за да се завърна отново в Черно море.

Как ще сравниш чуждите първенства, в които си играл, с нашето?

Аз не съм бил в много силни първенства. Първата година, когато заминах в чужбина, играх в Ливан. Първенството не е никак силно, разчитат повече на чужденци да вдигат нивото, но въпреки това е доста по-слабо от българското. Волейболът у нас е на добро ниво, има силни състезатели, както и добри нови попълнения от школите. Единствено от финансова гледна точка ни превъзхождат чуждестранните първенства, в които съм играл.

Тренирал си и футбол, защо предпочете волейбола?

Седем години играх футбол, но след това така се стекоха обстоятелствата. Майка ми ме заведе в залата. В началото волейболът не ми хареса много, но впоследствие се запалих. Не знам дали да съжалявам, че не продължих с футбола, но просто така се е стекъл животът ми. Волейболът ми е дал много, срещнал ме е с много хора, с които поддържам добри контакти.

Кое е най-важното, което си научил от треньорите, с които си работил?

На първо място поставям дисциплината – каквото ти каже треньорът, да го изпълниш, да не му противоречиш, дори да мислиш по-различно от него, да се раздаваш във всяка тренировка и във всеки мач.

Трудно ли е да си част от колектив и как се изгражда добрият „климат“ в един отбор?

Винаги има някакви спречквания, когато се съберат 14-15 души с различни характери. За да се изгради истински колектив с шампионски дух, който да постига победи, се изискват малко повече усилия. Основно роля на треньора е да обедини играчите около общата цел, във всеки мач да са като едно цяло.

Кои са качествата, които водят до успех във волейбола?

Доста качества трябва да притежава един волейболист, както психологически, така и спортно-технически. Много е важно спокойствието по време на мач, за да може играчът да е максимално концентриран на терена, да не се поддава на провокации и на моменти, които могат да го изкарат извън равновесие, трябва да е хладнокръвен, да взема правилните решения във всяка ситуация. Спортно-техническите качества са ясни, всеки знае, че един волейболист е добре да бъде висок, отскоклив, да има бърза ръка.

Подкрепата на публиката доколко е важна за вас в отбора?

Подкрепата на публиката е важна за всеки един отбор и за всеки един спортист. Удоволствие е да чуеш как скандират името ти или това на отбора, как аплодират добра точка, победа, спечелена титла…

Коя е най- негостоприемната зала у нас?

Повечето отбори, в която и друга зала да играят, освен собствената, не се чувстват много удобно и това е нормално. За мен най-негостоприемна е залата на Арда (Кърджали), понеже е много малка и публиката е много близо до играчите, чуваш подвиквания по време на мач…

Незабравимите емоции, които ти донесе волейболът…

Дебютът ми в мъжкия състав на Черно море, който беше точно на рождения ми ден - 22 декември, когато станах на 18 години. Играхме срещу Марек Юнион Ивкони и отборът губеше с 1:2 гейма. Аз се появих на терена и не знам дали благодарение на мен, но в крайна сметка Черно море спечели, и това беше първа победа за сезона тогава. Безспорно това е най-запомнящият се момент в кариерата ми до момента.

С какво се е променил Явор Генов от този ден до днес?

Не знам… Хората, които ме познават, трябва да кажат. С годините няма как човек да не се промени. Вече съм доста по-улегнал, не се поддавам толкова на емоции.

Приятелите ти предимно от спорта ли са?

Имам много приятели от спорта, с доста момчета сме близки още от деца, израснали сме заедно, но имам и много приятели извън спорта. Всички ме подкрепят много, окуражават ме да не се отказвам от волейбола все още и да опитвам да поиграя отново в чужбина.

Трудните моменти, свързани с волейбола…

Най-трудния момент изживях миналата година, когато претърпях операция на рамото. Доста години играх с болки, не бях взел достатъчно добри мерки, приемах болкоуспокояващи и излизах на терена, надявах се да отшуми, но се наложи да се оперирам. Възстановяването не беше никак леко, тъй като операцията на раменната става се оказа доста сложна. 7-8 месеца продължи възстановяването ми, дори все още не съм спрял с упражненията.

Какво ти даде сили и стимул да се върнеш след травмата?

Това, че съм играл 10 години волейбол и обичам играта. Все още тръпна за моментите преди, по време и след мача. Спортът дава незабравими емоции, който не ги е изпитал, сигурно не може да ме разбере. Да си спортист, е нещо страхотно.

Сега, когато знаеш какво е, би ли поел отново по същия път, ако имаш възможност да се върнеш?

Със сигурност! Може би бих направил някои промени, като например да предприема по-рано мерки спрямо травмата ми, тъй като вече знам, че можеше да ми коства кариерата.

Мислиш ли за живота си след спорта?

Всеки спортист мисли за това… Професията на волейболиста у нас не е толкова доходоносна, че след няколко сезона у нас да изкараме достатъчно средства, които да ни стигнат и за в бъдеще. Докато се състезаваме, живеем добър живот, хората ни се радват, изкарваме парите си с това, което обичаме, но след това става по-сложно. Повечето играчи, след като прекратят кариерата си, се ориентират към треньорството или към нещо друго, свързано с волейбола. Засега мисля да поиграя още няколко години, за след това имам някакви планове, които не са свързани със спорта, а с някакъв малък бизнес, но когато дойде време, ще взема решение.