Пиоли ли е точният човек за ремонта на Милан

Това бе решение с цел намаляване на загубите. Това решение бе с цел съсредоточаване върху бъдещето. Това решение бе за преглъщане на факта, че когато ти се налага да вземаш купища решения, неизбежно ще имаш и някои лоши. А това как реагираш на лошите си решения, често е също толкова важно, колкото и вземането на добри решения.

Това, което не бе обаче, бе решение на основата на емоциите. Ръководителите на Елиът Мениджмънт – собствениците на Милан, не са в бизнеса с емоции. Ако бяха, нямаше да се задържат толкова дълго време в менажирането на близо 10 милиарда долара (предимно) чужди пари. Това е най-простият начин да се изтълкува уволнението на старши треньора Марко Джампаоло и назначението на Стефано Пиоли пак на базата на онзи тип анализи „цена-полза/риск-награда“, които в Елиът правят и насън. В това, поне в това, те са постоянни.

Спомнете си как на първо място поеха контрола над клуба. Един мистериозен китайски бизнесмен, чието име малцина бяха чували въобще (Ли Йонхон), иска от тях заем от около 350 млн. долара, гарантирани от клубните активи. Ли точно е купил Милан, ала се нуждае от „мостов кредит“ с 18-месечно изплащане, за да приключи сделката, докато освобождава финансов ресурс от другаде. Никоя банка или традиционна финансова институция не би му заела парите, вероятно защото не би била убедена, че изобщо съществува такова нещо като „финансов ресурс от другаде“, затова от Елиът претеглят рисковете.

Ако Ли им изплати заема, си получават техните 350 млн. долара плюс още около 70-80 млн. лихви и такси. Нелоша възвръщаемост за 18 месеца. Ако пък не го изплати, е – поемат историческа футболна институция като Милан. Ли, никаква изненада, не успява и им предава контрола над клуба, което води до друг кръстопът откъм решения.

От Елиът могат набързо да продадат другиму Милан и ако го сторят на цена над дадения заем (350 млн. долара), правят печалба. А това не би трябвало да е особено трудно, след като Ли направи покупката за 800 млн. долара и клубът все още си остава един от двата най-големи бранда в италианския футбол.

Могат и просто да разпродадат активи и да изсмучат възможно най-много пари от клуба и после да продадат остатъка за колкото милостиня получат. Този ход, естествено, не би бил особено популярен, ала от Елиът не са в бизнеса, за да са популярни (пък и преди са вземали вече непопулярни решения в името на защитаването на интересите на техните инвеститори), а по този начин най-вероятно биха си получили всички пари обратно, че дори и с горница.

Могат и просто да третират Милан като проблемен, макар и подценен, актив. Това значи напомпване на още пари, реструктуриране на бизнеса и използването на своето ноу-хау за извеждането му отново до успехи на терена и печалби. Това би отнело време – грубо три до пет години, пък и опитът им във футбола е малък, но за сметка на това им сече пипето и са силно самоуверени. В Елиът вече са влизали в други индустрии с малко познание за тях и са преобръщали съдбините им. Пък и потенциалът е огромен: направят ли Милан актив за милиард долара, ще си утроят парите само за няколко години. И именно по този път избират да поемат.

Да, той е най-рисковият от трите гореизброени – Милан може да завърши в средата на таблицата или дори да изпадне от Серия А, ала и предлагащият най-голяма награда. Това е изборът.

Погледнато от тази гледна точка, случилото се с Джампаоло е просто неравност по пътя. Наистина, неприятна неравност и водеща към преоценка на причините за назначението му, но все пак нищо по-особено в глобален план. Нанесена е вреда по ходовата част, докато съперниците се състезават яростно напред, ала само дотам.

Редно е и да си спомним срещу какво е изправен Милан. Вече се изкарва едногодишно наказание за евротурнирите заради нарушаването на нормите на Финансовия феърплей – неизбежен резултат от наследената от Ли и преди това Берлускони бъркотия, което силно ограничава развитието на клуба. Подходът в търсенето на обрат – нов стадион, повишени търговски приходи и откриването на млади и по-евтини качествени футболисти – не е особено оригинален, макар че може и да проработи, изпълнен правилно.

Дженаро Гатузо напусна поста старши треньор след завършването само на точка зад зона Шампионска лига миналия сезон, тъй като не се вписваше в този подход. Той искаше трима опитни играчи да подсилят състава, а футболът му, макар успешен предвид обстоятелствата, бе архаичен. Затова се заложи на Джампаоло, смятан за нестандартен новатор. Минусът бе, че той никога не бе водил топ отбор, нито завършвал над 9-о място, а играчите се нуждаят от много време да попият идеите му.

В Милан бяха взели това под внимание, ала пак не очакваха нещата да са по-зле от очакваното. Резултатите бяха лоши (само на 3 точки над зоната на изпадащите), а играта – дори още по-лоша. Шестте летни попълнения пък досега имат общо 10 мача като титуляри в първенството за сезона.

По-тревожното обаче бе самият Джампаоло. Неговите решения бяха твърде нестандартни, той изглеждаше изгубен и объркан пред медиите (следователно пред тифозите) и просто не приличаше на способен да се справи и с вътрешния, и с външния стрес от работата. В това може би не му помогна наличието на също новаци за преки началници – техническия директор Паоло Малдини и главния футболен директор Звонимир Бобан.

Затова от Елиът решиха да режат и се обърнаха към Стефано Пиоли. Посрещането на решението бе хладно, но поне Пиоли има опит в по-големи клубове като Лацио (3-то място в Серия А), Интер (12 победи в 23 шампионатни мача) и Фиорентина. Той може и да не е Юрген Клоп по отношение на харизма, ала пак е огромен напредък спрямо Джампаоло. Пък и има добра визитка откъм развиването на младоци и залага на привлекателен футбол.

Вариантите винаги са ограничени, когато уволняваш треньора си още през октомври, пък и нямаше как да се заложи на по-екзотичен вариант насред сезона. Целта пред Пиоли е да затегне редиците и да осъществи растеж на терена, докато Иван Газидис развива бранда извън него.

Както и повечето от решенията на Елиът досега, те се вписват в подхода им „риск-награда“. Затова и свързването с Лучано Спалети се усещаше леко пресилено. Той може и да е по-голямо име, вероятно е и по-добър в занаята, но след първоначалния успех остави следа на разруха в трите си предишни работи – Зенит, Рома и Интер. И това е още преди споменаването на факта, че му се дължат около 20 млн. долара в идните две години след уволнението от Интер, което значи, че нямаше да е евтин.

Това е реалността пред Милан към този момент. Клубът се опитва да изгради основите за своето завръщане на голямата сцена и трябва да го прави, броейки всяка стотинка. При Джампаоло се оказа, че тези основи се градят върху плаващи пясъци. Пиоли при всяко положение не е гаранция, ала поне има нужните инструменти, особено здравата каска, за да работи на строежа.

И при все че е истина, че отборът е само на 3 точки над зоната на изпадащите, той е и само на 4 от зона Шампионска лига. Нищо, поне все още, не е загубено безвъзвратно.

Габриеле Маркоти, ESPN

Следвай ни: