Пи Кей Субан: Купа „Стенли” е най-важното нещо

Звучи невероятно, но е факт - един от най-проспериращите хокеисти в момента Пи Кей Субан произхожда от горещия карибски остров Ямайка. А предаването „Код Спорт“ по ТВ+ срещна българските зрители с таланта. Неговите родители са родени в Ямайка, но се преселват в Канада в търсене на по-добър живот и перспектива за децата си. Благодарение на това тяхно решение синът им Пи Кей Субан, чието име по паспорт е Пърнел Карл Субан, днес е сред най-големите звезди на Националната хокейна лига (НХЛ).

30-годишният защитник отскоро играе за отбора на Ню Джърси Девилс, а преди това привлече погледите върху себе си със силните си изяви за тима на Монреал Канейдиънс, където прекара шест сезона, а след това и за Нашвил Предатърс. Той е първият играч на Канейдиънс, който след четвъртвековна пауза спечели наградата за най-добър защитник в НХЛ. Нещо повече – през лятото на 2014 г. Пи Кей Субан стана и най-скъпоплатеният защитник в НХЛ, след като подписа дългосрочен договор с Канейдиънс за сумата от 72 милиона долара. Освен това два пъти е избиран за участие в мача на звездите, два пъти е ставал световен шампион за младежи, а през 2014 г. завоюва и олимпийската титла с националния отбор на Канада на зимните игри в Сочи.

Освен с изявите си на леденото поле, Пи Кей Субан е известен и с ексцентричното си поведение извън спорта. Той редовно попада по страниците на модни списания заради специфичния си стил на обличане. От миналата година хокеистът има връзка с отказалата се от спорта скиорка Линдзи Вон. Неотдавна двамата обявиха годежа си, така че в близко бъдеще предстои сватба между „ледената кралица“ и нейния избраник.

Пи Кей Субан не пази спечелените милиони долари само за себе си. Той щедро дари 10 милиона на детската болница в Монреал и влезе в историята като най-големия дарител сред канадските спортисти.

За кариерата си в НХЛ, както и за благотворителната си дейност разказва лично Пи Кей Субан.

- Как прекарахте лятната пауза в очакване на новия сезон?

- Трябва да ви кажа, че ми се отрази наистина много добре. Починах си страхотно. Точно от това имах нужда, откакто се завърнах в игра – да прекарам повече време със семейството и приятелите си, да се опитам да се насладя на ваканцията. Сега отново влизам в ритъм, като се занимавам с обичайните неща като тренировките. Лятото за мен беше много релаксиращо и гледам спокойно напред.

- Как решихте да се занимавате с хокей на лед?

- Това е страхотен въпрос. Хокеят в Канада е национален спорт. Мисля, че на моите родители им харесваше, че се занимавам с хокей. Всички ние сме родени в Канада, заедно с двамата ми по-малки братя и двете ми по-големи сестри. Нашите родители искаха да сме наясно с културата, традициите и начина на живот при положение, че си канадец. За майка ми и особено за баща ми, които са се преместили от Ямайка пет часа път със самолет на север в Съдбъри близо до Онтарио, е било съвсем естествено момчетата да играят хокей. Чак след като се е преместил, баща ми е научил правилата на хокея. Не им е било нито лесно, нито е било евтино ние с братята ми да тренираме хокей. Но баща ми се е запалил по тази игра, особено след като е заживял във френска среда и е осъзнал какво означава за спортната общественост името на отбор като Монреал Канейдиънс. Това беше нашият старт в хокея.

 - Кога осъзнахте, че имате потенциал да направите кариера в Националната хокей лига?

- Когато бях малък, бях твърде арогантен в мечтите си и наистина вярвах, че мога да ги реализирам. Не мога да ви кажа защо. Просто така усещах нещата. Но когато хокейната ми кариера започна да се развива, аз също започнах да се развивам и да ставам все по-добър като играч. Целите ми започнаха да стават все по-реалистични. Никога не можеш да бъдеш сигурен на 100 процента какво ще се случи, но аз подчиних всичките си усилия на голямата ми цел да играя в НХЛ. Трябваше ми и късмет, но аз не спирах да работя и да ставам по-добър. Над тези неща аз имах контрол. И това е причината, по която вече повече от 10 години играя в НХЛ.

- Какви бяха първите ви стъпки в НХЛ?

- Това е страхотна история, много забавна. Ако можех да върна времето назад, не бих променил абсолютно нищо от начина, по който влязох в лигата. Стигнах до плейофите, без да съм изиграл нито един мач от редовния сезон. И след това изведнъж се наложи да изляза срещу двамата най-добри играчи в лигата – Алекс Овечкин в първия кръг и след това срещу Сидни Кросби във втория. Техните отбори бяха номер едно и номер две в конференцията, а за мен това беше фантастичен начин да започна кариерата си, защото доказах не само на отбора си и на целия свят, но и на себе си, че мога да играя добър хокей. И че когато играеш успешно срещу двамата най-добри хокеисти в лигата, тогава можеш да играеш постоянно в НХЛ. Моята цел беше именно такава – да покажа най-доброто от своите възможности. За щастие, нашият отбор се представяше наистина добре и пожъна успехи. Но трябва да призна, че да вляза в НХЛ не беше лесна работа за мен, но пък определено беше много вълнуваща.

- Защо е толкова специално за един хокеист да играе в НХЛ?

- Защото играеш с най-добрите хокеисти в света. На различни места по нашата планета има много силни лиги в професионални спортове, но ако искаш да си един от най-добрите, трябва да играеш срещу най-добрите всяка вечер. В хокея това може да се случи само в НХЛ. Аз съм щастлив, че имам тази привилегия. За всяко дете, което мечтае да играе силен хокей срещу най-способните играчи, единствената цел може да бъде да стигне до НХЛ. Ако това е вашата цел – не се спирайте пред нищо и работете здраво, за да я постигнете! 

- Какви бяха най-големите промени, които ви се случиха, откакто заиграхте в НХЛ?

- Бих казах на първо място скоростта в играта, тя стана много по-бърза по един съвсем естествен начин, по който играчите израстват. Те не само израстват, но стават по-силни и по-бързи, защото играта е такава и също се променя. Променят се също така и правилата. Не може да притискате и да хващате съперника, не може да го държите и да правите само нарушения. Всичко това допринася до повишаването на скоростта на игра. Трябва да обърнете внимание на факта, че в днешно време играчите се подготвят, дори когато почиват. Идеята на ваканциите са да се възстановиш и подготвиш така, че да започнеш редовния сезон в много по-добра форма от обичайното. Така хокейната лига става все по-добра и все по-бърза като игра. Това е страхотно, зрителите гледат все по-хубави мачове, и да се играе е също по-голямо удоволствие, но става и много по-трудно. Наистина е ужасно трудно да постигаш успехи на това ниво и трябва да работиш все по-здраво, за да ги имаш.

- Какъв съвет ще дадете на младите хокеисти, които искат да станат професионалисти?

- Един от любимите ми съвети към тях е да обръщат внимание на малките неща. Аз не винаги внимавам за детайлите в моя живот, но знам, че трябва са съм изключително внимателен към всичко, което е важно за мен. И на тези неща обръщам най-голямо внимание. Ако искаш да си успешен като играч на хокей или в някаква друга област, трябва да разбереш, че силата е в детайлите на твоите умения, и трябва да направиш така, че да си перфектен в тях. Няма да се събудиш една сутрин и нещата просто да ти се получат. Нужно е да знаеш какво ще ти струват и да си платиш цената със здрав труд, ако искаш да бъдеш първокласен спортист. При най-добрите разликата е много малка и тя идва именно от детайлите.

- Какво е най-важното нещо, което научихте досега от кариерата си в Националната хокей лига?

- Че тя няма да продължава вечно. И че трябва всеки твой ход да е по-добър от предишния.

- Колко голямо е желанието ви да спечелите купа „Стенли”?

- Ще ви кажа най-честно. Купа „Стенли” е най-важното нещо. За мен това е единствената цел, която искам да постигна в спортната си кариера. Разбира се, това е най-трудната за печелене купа във всички спортове, по моето скромно мнение. Нужен е късмет, нужен е упорит труд, нужна е отборна игра и абсолютно раздаване на всички съотборници. Има нужда от всичко това, взето заедно. За да спечелиш купа „Стенли”, трябва да преминеш границата. Знам, че звучи като клише, но това е истина. И за мен няма по-важно нещо в кариерата ми. Това е единственото постижение, върху което съм се фокусирал.

- Вашите двама братя също са хокеисти. Разкажете как израснахте заедно.

- Най-напред трябва да ви кажа, че покрай хокея разбрах как ние тримата братя в семейството изобщо не си приличаме. В действителност ние сме абсолютно различни. Всеки, който ни познава, ще го потвърди. Братята ми обаче ми помогнаха да намирам баланса. В един момент те осъзнаха, както и аз, че без тях аз нямаше да мога да реализирам моя потенциал. В моя потенциал, разбира се, влиза и това да бъда големият брат и то най-добрият голям брат, който мога да бъда. Смятам, че понякога, когато преследваш своите цели, забравяш, че хората край теб имат нужда не само от съотборник или треньор , а от по-голям брат. Това научих от моите братя – че не винаги трябва да си треньор или учител на по-малките, а да си техен брат. Отношенията с моите братя в семейството се развиха през годините и днес аз съм наистина горд от тях и от тяхната работа. Вярвам, че най-доброто за тях тепърва предстои.

- Смятате ли, че в някакъв момент от кариерата си можете да изиграете един сезон в Европа?

- Разбира се! Определено съм мислил по този въпрос и винаги има възможност да се случи, но се надявам също така, че повече никога няма да има локаут в НХЛ. Кой знае? При последния локаут бях малко скептичен по въпроса да играя, тъй като нямах договор по това време. Но в края на кариерата си определено бих могъл да поиграя в Европа. Зависи къде съм аз тогава и къде е моето семейство. Всичко е възможно и не изключвам никакви варианти. Сега съм в Австрия и ако продължавам да идвам тук и да си прекарвам добре, кой знае? Всичко може да се случи.

- Колко важна е вашата благотворителна дейност и на какво ви научи тя?

- Много е важна. Благотворителната дейност ми показа и продължава да ми показва колко съм щастлив и колко щастливи са хората. Ние се събуждаме всяка сутрин, отиваме на работа и правим нещата, които харесваме, а също и такива, които не харесваме да правим. Храним семействата си, а някои хора дори нямат тази привилегия да се събуждат и да правят каквото искат. Благотворителната дейност ме държи здраво на земята и ми помага да не забравям, че дори когато си в тежък момент, наранен или болен, други хора по света нямат тези възможности, които ти имаш. По този начин аз се уча да използвам по най-добрия начин условията, с които разполагам и да се възползвам от възможностите пред себе си.

Следвай ни: