На Интер и Конте още им липсва разнообразието на Юве

Дерби д’Италия отново бе решено от късен гол на Гонсало Игуаин на „Сан Сиро“, ала всичко водещо до този иначе решаващ момент показа напредъка и на Ювентус, и на Интер.

„И нерадзури“ влязоха в този суперсблъсък със стопроцентов рекорд в Серия А и имаха отново Ромелу Лукаку в атаката си на мястото на наказания Алексис Санчес. Стартовата единайсеторка на Антонио Конте беше ясна предварително и не бе изненада, че той избра да продължи с любимата си система 1-3-5-2. Маурицио Сари се очакваше да заложи на Аарън Рамзи зад двойката нападатели в новата подредба 1-4-3-1-2, но Федерико Бернардески бе избран за ролята зад Пауло Дибала и Кристиано Роналдо.

Гостите започнаха активно и почти идеално с голов и в гредата удари именно на своя тандем в атаката, ала реакцията на Конте и домакините беше позитивна. Поредната голяма грешка на Матайс де Лихт буквално подаде ръка на Интер да изравни и Лаутаро Мартинес не сбърка при дузпата, което доведе до увеличаване на натиска срещу шампионите… но за кратко. Тимът на Сари си върна контрола само след няколко минути.

Както се очакваше предвид спецификата на вижданията на старши треньора им, в Юве настояваха да изнасят по земя топката от първата си линия и, след няколко неплавни отигравания, започнаха да се справят с пресирането на „и нерадзури“. Срещу Барселона видяхме как момчетата на Конте с лекота се справят с високия пресинг, ала в неделя вечер нямаха същия успех и бяха натиснати в собствената си половина, след като Сари нулира градежа на атаките, изготвен от своя колега на отсрещната пейка. И проблемът само се задълбочи с минаването на минутите.

Торинци заложиха на човек-за-човек срещу защитната тройка на Интер, като Блез Матюиди бе освободен да тръгва високо от полузащитата чак до Диего Годин, за да го пресреща. Бернардески пък вършеше чудесна работа, пресичайки опитите на Марсело Брозович да диктува играта в центъра на терена. Домакините не можеха да избегнат тези капани, нито да намерят начини бързо до променят фланга на атаките си. Изготвените от Конте за мача градежи на нападенията не сработваха и след излизането поради контузия на Стефано Сенси „и бианконери“ наложиха пълен контрол върху събитията на терена.

В тактика, напомняща на Сариевия Наполи, Юве налагаше числено преимущество от страната, където беше топката. Конте беше подготвен за това, ала тънките комбинации на гостите избягваха капаните му, като топката се прехвърляше към другата страна и така се задържаше контрол върху играта. Търпението на Миралем Пянич и сие в разиграването свърши работата.

Дибала създаваше проблеми в зоните отстрани и зад гърба на централните полузащитници на домакините. Ако в предишни случаи Ла Хоя беше критикуван, че играе в твърде голяма дълбочина, в този мач уцели точния баланс. Отиграваше бързо при получаване на топката с едно или две докосвания и отваряше пробойни за абордаж от съотборниците си – чудесен пример бе атаката при отменения гол за засада на Кристиано Роналдо.

На почивката резултатът бе равен и всички варианти оставаха отворени. Вторите 45 минути продължиха по начина, по който завършиха първите: с нарастващ натиск на шампионите. Те оставяха Годин да е свободният човек от задната линия, който да започва атаката, и така домакините често губеха владението на топката, принуждавайки Самир Ханданович да играе, и този вариант без успех, с дълги пасове напред. Неслучайно Конте пусна Алесандро Бастони вместо капитана си Годин.

Сари от своя страна също направи промени, като Родриго Бентанкур замени сивия Сами Кедира, а Гонсало Игуаин се появи на мястото на свършилия добра работа, ала без нужния блясък, Бернардески. Така се видя мечтаният тризъбец Дибала – Игуаин – Роналдо… за девет минути. Това бе достатъчно дълго време, за да се покаже защо вероятно скоро няма да се повтори тази гледка.

Тези смени навредиха на баланса на играта на Юве и внезапно Интер започна да открива пробойни, които преди не успяваше, като Брозович имаше топката по-дълго време и вдъхна живот на „и нерадзури“. Сари очевидно се усети и бързо пусна Емре Джан вместо Дибала, местейки Бентанкур в по-предна позиция в полузащитата, за да бъде спрян устремът на домакините.

Някак странно, Конте извади най-добрия си нападател до момента – Лаутаро Мартинес – и неслучайно съвсем скоро „Старата госпожа“ успя да доведе преимуществото си в играта до водачество в резултата, и то с гол от най-високо качество, какъвто Мистер Сари сигурно е видял в сънищата си предходната нощ. Гол след 24 разменени подавания, търпеливо разиграване в центъра, умна смяна на позициите от халфовете и нападателите преди смъртоносната комбинация между Бентанкур и Игуаин с пас с едно докосване. А Ел Пипита знае какво да прави в тези положения.

Имаше още време, колкото Войчех Шчесни да направи решаващо спасяване за Юве, ала в крайна сметка шампионите заслужено си взеха победата. В отбора им имаше множество добри индивидуални представяния, играта им излъчваше увереност и самочувствие, а в атаките им от началото до края лъхаше заплаха за съперника.

Що се отнася до Конте, това за него беше нещо като връщане в реалността. Неговият План А е фантастичен, но когато не сработва, трябва да е готов да помогне на своя им с опитване на различни методи.

Разликата в широчината на пейката също си пролича в неделната вечер. Докато Сари можеше да направи смени, с които да подобри положението на терена и да даде свежест и напор на отбора си, Конте нямаше този лукс.

С влизането в поредната пауза за международни мачове отново се върна старата заплаха за всички останали клубове в Серия А: Ювентус е отново на върха и този път показва много различно и потенциално много по-опасно лице в офанзивата си.

Елио Салерно, football-italia.net

Следвай ни: