)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
Ивет Лалова се класира на своя трети финал на световно първенство при седмото си участие на планетарен форум на открито. 35-годишната спринтьорка завърши седма във финала на 200 метра в Доха с постижение от 22.79 секунди. Тази вечер тя се завърна в София и беше посрещната от родителите си, сестра си и кучето Рио, което й беше подарено след Олимпиадата в Бразилия преди 3 години.
“Когато нещата се поуспокоиха, дори още на следващия ден, си дадох сметка, че моята цел реално беше именно финал, не съм отишла с поставена задача за медали. Така че мога да бъда много щастлива”, сподели Ивет при завръщането си на родна земя.
&format=webp)
Как оценява тя предизвикателството Доха?
“Срещнахме климат и условия, каквито не бяхме срещали никога досега – честно казано, в моята вече доста дълга кариера, никога не бях бягала при толкова тежки условия. Към края времето се пооправи, днес беше невероятно приятно и можеше да се стои навън. Първите дни беше много топло, не можехме да стоим извън хотелите и климатизираните помещения. Беше предизвикателство за нас – дългият сезон, дългата подготовка. Беше предизвикателство и за треньорите. Видяхме, че имаше атлети, които цял сезон бягаха и скачаха, но не успяха да изпълнят своите цели именно на Световното първенство. Остават само десет месеца до Олимпиадата. Беше интересно, вълнуващо и може би много по-трудно, отколкото всички очаквахме“, добави Лалова-Колио.
&format=webp)
Тя коментира и емоционалните си думи след финала на 200 метра, когато сподели, че сега е подарила един бронз на Муджинга Камбунджи (б.а. тя спечели бронза с 22.51 секунди, Лалова имаше 22.45 секунди през сезона), но в Токио догодина ще си го вземе: “Въобще не си помислям дори за секунда, че няма да има максимално силна конкуренция на Олимпиадата. Моето изказване за медала на Камбунджи беше по-скоро, защото неведнъж съм я побеждавала. Тя е моя близка приятелка. Това по-скоро трябва само да ме мотивира. Бягането във финала беше трудно и бягах със сърце.“
&format=webp)
Ивет говори за позитивизма си и за промените, които са настъпили у нея в последните години: “Опитвам се да бъда по-добра и като човек, и в отношенията си с хората, да помагам повече, да се замислям за по-важните неща в живота, защото не всичко е само медали, първо и второ място и олимпиади. Старая се да работя много върху себе си и може би това ме прави позитивна, защото ми помага да видя истинските и важните неща в живота.”
Спринтьорката не желае да си поставя граници и все още не вижда края на кариерата си: Не мога да кажа, че това ми беше последното световно. Не си поставям никакви граници. Вашият колега Николай Кръстев направи една интересна статистика – тази година е третият сезон по сила през последните 19 години. Ако аз мога да направя в края на кариерата си третият сезон по сила, защо пък това да е последното световно първенство? Не казвам кога е краят.
&format=webp)
Казах го няколко пъти през сезона – докато нещата се получават, докато на мен ми е приятно, докато минавам през тези тежки режими и тренировки с такава любов и чувства, ще продължавам. Тази година дори не ми се спира до почивам. Искам утре сутринта буквално да започна подготовката за Олимпиадата в Токио. Докато нещата наистина се получават, защо трябва да слагам край на нещо толкова хубаво?
Сега ще имам няколко дни задължителна почивка и след това ще започна своите тренировки.“
Ивет сподели и кое е първото нещо, което иска да направи на родна земя: “Първо искам да прегърна майка си и баща си, защото знам, че те се вълнуваха изключително много. Сега е моментът да им благодаря за всичко, което правят.”
&format=webp)
Как се променя за нея през годините усещането да е сред най-добрите?
“Оценявам го по различен начин, защото наистина виждам много малко хора, които успяват да се задържат толкова дълго през годините и да са постоянно на финалите. Идват нови и нови, млади и все по-амбцирани спринтьори и в останалите дисциплини. Затова получавам много голям респект от конкурентките си, от вашите колеги, въобще от цялата лекоатлетическа общност и това ме кара да го оценявам и аз много.“
Спринтьорката говори и за символиката на числото 7 в живота й: “Дано да ми са ми на късмет седмиците в бъдеще. 107 е моето число, преследва ме цял живот. Един ден ще направя изложба за всичко с номер 107 в живота ми. Дай боже, да са ми на късмет на Олимпийските игри в Токио.”
Ивет коментира и критиките, които получи Катар за организирането на това първенство: “Чуха се много критики, наистина много големи пари бяха хвърлени, но видяхме едно невероятно шоу. Единствено мога да съжалявам, че само за моя финал точно нямаше това светлинно шоу, което имаше на другите. Но наистина не бяхме ограбени от нищо, беше помислено много за атлетите. Беше интересно, едно голямо предизвикателство – смятам, че е за добро, за да може атлетиката да се развива навсякъде.”
&format=webp)
Какво e научила за себе си за 2019 г. и какво ще й е от полза за Токио: “Научих, че човек не трябва да си поставя граници, да решава, че нещо е свършило или, че няма да поже да го направи отново, да го повтори. Напротив – това, което аз взех от това световно като урок и искам да продължа до края на кариерата си, е това, че дори и аз самата мога да изненадам себе си, мога да изненадам всички, мога да постигна повече, отколкото съм очаквала.
Разбира се, че можех да надскоча седмото място. Но знаете, че има неща, които остават зад кулисите – има трудни дни, в които нещата не се получават толкова лесно, но ще използвам тази мотивация, за да го направя в Рио.”
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)