В един период от кариерата си той бе трета ракета в света, но през миналата година, почти до самия край, не приличаше на себе си и напусна първите 50. Всъщност Григор Димитров отиде в Ню Йорк под №78, но там се разигра и дори победи Роджър Федерер, за да приключи сезона с полуфинал на Мастърса в Париж. Сега той е 20-и в света и ни споделя, че не се е чувствал по-добре в кариерата си.
- Подготвителният период приключи. Какви са изводите от него?
- Премина много добре, доволен съм от работата, която свърших, както на корта, така и извън него. Сега е време да изляза на корта и да се състезавам. Най-важното нещо, особено в началото на годината, е да останеш стабилен. В началото всичко започва малко по-бавно, но се надявам, че докато навляза в ритъм, всичко ще се развие добре.
- Как рефлектираха върху увереността ви полуфиналите на US Open и в Париж?
- US Open бе турнир, на който усетих, че вятърът духа в моя посока, и играх добре. Не го очаквах, защото пропаднах доста в ранглистата, а връщането не е лесно. Но няколко победи в ранната фаза, след което и този триумф над Роджър на тази голяма сцена, всичко това ми вдъхна кураж. В Париж пък играх страхотно, каквото и да правех, се получаваше, особено след първия кръг. Изиграх тежък полуфинал с Новак (Джокович), който можеше да приключи и в моя полза. Но в крайна сметка годината завърши позитивно за мен.
- Ако можете да кажете едно или две неща, които отличават тази Голяма тройка, кои биха били те?
- Те са много постоянни, обградени са от едни и същи хора от много време и съумяват да държат високо ниво всеки ден. Дори ако погледнем нещата малко по-общо, говорим за екипи, които не търпят промяна, и за хора, които знаят кога и колко да инвестират. Отделно от това те отвориха още по-голяма разлика спрямо останалите от нас, защото трупат победи, които им носят още повече увереност. Не бива да забравяме и психическата устойчивост, която имат. Няколко компонента, които водят до огромен позитив за тях.
- Израснали сте с Новак - как се промени той като личност и като тенисист в последните 10 години?
- Играли сме толкова много пъти. В добри отношения сме, съседи сме, не само като държави, но дори и в Монако. Често се виждаме. Това, което той направи за спорта ни, е страхотно - бе част от много исторически моменти, изиграл е невероятни двубои. Говорим ли за тенис, човек само може да се учи от Новак, няма съмнение в това.
- А за личността Джокович?
- Честно, той е страхотен човек, никога не сме имали спорни моменти, винаги сме намирали обща тема, което е прекрасно. Разбира се, понякога не сме на едно мнение.
- Видях какво написахте в Инстаграм за това, колко трудна е била годината ви. Какво научихте за себе си и хората около вас за този период?
- Да не очаквам много от другите, това е. Това може би е ключът за мен. Не се справих добре с контузията, която ме сполетя. Наистина усетих, че съм на доста ниско стъпало не само в кариерата си, но и в личния живот. Губех точки и позиции всеки ден, беше ми трудно, но продължих да вярвам и да правя правилните неща, със семейството, с приятели, с близките ми хора. Освен това се отървах от всички негативни хора, които бяха около мен. Успях да си направа анализ на случващото се, да видя какво мога да направя по-добре в живота си. Затова и сега се чувствам невероятно добре, както никога досега.
- Какво си пожелавате за 2020-а?
- Да остана здрав.
Саша ОЗМО, Sportklub.rs, превод: “Тема Спорт”