)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
&format=webp)
&format=webp)
Легендарен треньор протяга ръце към "Книгата на Гинес"
След успешна кариера като тенисист, приключила заради контузия, Михаил Карпол, внук на легендарния Николай Карпол, насочва вниманието си към това, което може да се нарече "семеен бизнес" - Уралочка-НТМК (Екатеринбург).
След като губи и двамата си родители много млад, Михаил е отведен в Хърватия от своите биологични баба и дядо и негови осиновители, където Николай Карпол работи по това време. Момчето израства в южноевропейската страна, научава езика, ходи на училище, получава хърватско гражданство и започна да играе тенис. В юношеските си години печели медали от всички видове на световни и европейски първенства във възрастовите категории, в които играе.
През 2009 година обаче се връща в родния Екатеринбург с цел да продължи образованието си. Намирайки прилики между волейбола и тениса, той започва да играе аматьорски волейбол и да помага на дядо си в Уралочка, като първоначално просто гони топките, но постепенно научава всичко за треньорската професия.
През 2014 година Михаил Карпол извежда девическия отбор на Уралочка до националната титла в Русия. Като дясна ръка на дядо си в треньорския щаб на женския отбор, той печели и среброто от Чалъндж къп през 2015-а, както и сребърен и четири бронзови медала от руската Суперлига.
"Много е трудно да се следват стъпките на Николай Василиевич, защото той има невероятни резултати", споделя Михаил Карпол пред FIVB.COM на английски с забележим западнобалкански акцент. "Той е най-добрият треньор в света".
"Да ви кажа истината, има малко напрежение от това да бъда негов внук, защото веднага щом запиша лоши резултати, всеки казва: "Ами той не е като дядо си и никога няма да бъде като него". Но е голямо удоволствие да работя с такъв велик професионалист, такъв страхотен дядо и такъв страхотен треньор".
Михаил Карпол признава, че стилът му на треньор е различен. "Моите методи са по-меки", казва той с усмивка. "Аз нямам такъв авторитет, такова име и такава заслуги, за да мога да използвам треньорската му техника все още".
Репортерите често питат Михаил дали Николай Карпол крещи на него по същия начин, по който е известно, че крещи на състезателките.
"Изискванията му към мен са много по-високи. Понякога ми крещи повече, отколкото крещи на момичетата", отговаря младият треньор. "Но разбирам, че това е само защото той иска да прехвърли знанията си възможно най-скоро, за да ме научи на всичко, което самият той е научил. Така че изобщо не се обиждам. Обръщам внимание и си правя изводите. Той не просто крещи. той казва умни неща и те си заслужават да бъдат чути. Виковете му са като анекдоти, но знам, че е много мил човек и желае на всички най-доброто".
Михаил Карпол усеща връзката, която има неговото име с това Уралочка и е наясно, че това идва с голяма отговорност.
"Искам да продължа делото, на което Николай Василиевич посвети целия си живот. За мен това е много интересно и мисля, че ще бъде спокоен да прехвърли "любимото си дете" в надеждни ръце".
Самият Николай Карпол мисли силно за напредъка на внука си, но остава верен на взискателната си природа.
"Михаил е мой внук, така че имам право да му крещя", шегува се той. "Опитвам се да бъда сигурен, че той не си вдига носа и не мисли твърде много за себе си както преди време. Е, радвам се, че сега е във волейбола. Той общува добре с момичетата и е моят най-надежден помощник. Но той все още има много да учи. Като треньор той е квалифициран, но все още не е станал учител. Той все още работи в тази посока. Основното е, че се стреми към нови знания, винаги търси нещо ново. В този стремеж виждам бъдещето".
Следва продължение...
По материал на FIVB.COM
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)