Ивет Лалова на рождения си ден: Останах позитивна и се опитвах да помагам на хората

Животът показва, че не можем да си правим планове. Когато ти е писано да си здрав и да бягаш, го правиш. А когато ти е писано нещо да ти се случи, няма как да го избегнеш.

Това са думи на Ивет Лалова, които тя ми каза в Лондон след олимпиадата през 2012 г. Сега те звучат по-актуално от всякога. По ирония на съдбата тогава Ивет призна също, че й е дошло до козирката от лека атлетика, защото за 11 месеца беше направила четири големи състезания - две световни, едно европейско и едни олимпийски игри. Осем години по-късно тя все още е на пистата, здрава е и по-мотивирана откогато и да било, но дълго чаканият олимпийски сезон беше провален от пандемията заради коронавирус.

Завръщане
Навръх 36-и рожден ден най-добрата ни спринтьорка споделя, че въпреки всички трудности през последните месеци тя за пореден път е успяла да остане позитивна. „В момента можем да направим избор дали да продължим да се оплакваме, или да си гоним целите. Аз избирам, както винаги, второто. Надявам се да има сезон тази година, надявам се още няколко месеца да мога да бягам. Гледам философски на нещата, за да продължа напред с огромната мотивация, с която тренирам винаги”, обясни Лалова, която тази седмица отново се върна на стадиона.

„Почувствах се като вкъщи. Усещането е невероятно – да си на топло, зелено, открито. И на стадион „Васил Левски, и на този на НСА е страшно красиво – виждат се дърветата, Витоша. Надявам се и останалите атлети да са толкова нетърпеливи да бъдат отново на пистата като мен”, кипи от енергия звездата.

Държи да подчертае, че от началото на март, когато се прибра в България, не е спирала да тренира: „С изключение на няколко дни всеки ден поддържах форма у дома, на стълбите в блока, на асфалт, на полянка – където беше разрешено и можех”.

Безценна била помощта на двамата й треньори – нейния съпруг Симоне и Роберто Бономи, който я подкрепял от разстояние. В края на януари Ивет и Симоне напуснаха Италия и заминаха на лагер в Тенерифе, най-важната част от подготовката им за сезона. Оттам обаче избухването на епидемията ги върна в София. „Ние също като останалите хора минахме през всякакви фази в отношението си към ситуацията. В началото всички се отнесохме малко пренебрежително и бяхме убедени, че това е просто поредният грип. След това, когато видяхме какво се случва в целия свят, се поуплашихме”, споделя Лалова.

Олимпиада
Моментът, в който отменили олимпиадата, бил сигурен знак, че нещата са доста сериозни. „Това ме притесни, защото олимпиадата беше надежда, че още лятото всичко ще се оправи и ще бъде забравено”, отчита Ивет, която беше завоювала квоти и на 100, и на 200 м за Токио. Така тя щеше да стане едва втората българска атлетка, участвала на пет олимпийски игри освен Светла Димитрова-Пищикова. Серията на двукратната европейска шампионка и световна вицешампионка на 100 м с препятствия Димитрова започна в Сеул ’88 и завърши в Атина 2004. Именно игрите в гръцката столица са първите и най-успешните за Лалова, където тя финишира 4-а на 100 м и пета на 200 м, съответно за 11 и за 22,56 сек.

„За мен година повече до следващите игри е нищо работа с този къртовски труд, който полагам вече 20 години и ми доставя удоволствие. Решението на МОК да отложи олимпиадата беше разочароващо, но, от друга страна, нещата бяха стигнали до такъв момент, че не се знаеше кой тренира, кой не тренира. Направихме проучване с европейската федерация, което установи, че в 50 от 52 държави членки атлетите нямаха възможност за подготовка доста дълго време. Смятам, че това, освен логистика, организация и пътувания, препъна олимпиадата. Имаше спортове, в които не можеха да се вземат квоти, а пък при нас имаше хора, които не тренират. Този сезон ще бъде различен за всички, защото в Швеция например не са спирали тренировъчния процес, а тук два месеца всичко беше затворено”, припомня Ивет.

Вдъхновява я подкрепата, която си оказвали колегите й по цял свят. Самата тя се опитвала да помага със съвети на децата, които са отскоро в спорта. А също и на младите атлети от България, които очаквали тази година да се реализират, да стигнат до олимпиада или до европейско първенство. „Използвах социалните мрежи, за да общувам с моя кръг от приятели и фенове, стараейки се да помагам, а на останалите полемики по повод ситуацията не обръщах внимание – твърди Лалова. - Сега тепърва ще видим какви ще са пораженията върху спорта. Най-важното е, че имаме зелена светлина да тренираме пълноценно, макар че липсва елементът на физическата подготовка, защото повечето фитнес центрове са затворени. Спортистите показахме, че успяваме да реагираме и да се адаптираме. Така се случи с мен и моите треньори, защото знаехме, че ако спра да тренирам, това ще е пагубно за мен”.

Най-разочарована била, че трябвало да открие сезона на 21 май с турнир в Рим, след който имало предвидена аудиенция при папа Франциск. „За мен щеше да бъде много красив момент и го чаках с нетърпение“, усмихва се Ивет.

Очакване
Сега няма търпение да дойдат първите състезания, насрочени през юли по последния „доста амбициозен” според нея календар на Международната федерация. „Ще бъдат с ограничена публика, с един коридор разстояние един от друг. Ще има някакви мерки, с които ще трябва да се съобразяваме, както и във всекидневието ни в момента. Дано се случи, дори да не е същото в началото, ще бъде огромна крачка към нашия нормален живот. На мен лично в този период най-много ми липсваше чисто човешкият контакт – да прегърна баща си, после дълго време не си позволявах да го виждам, пазихме го. Липсваше ми това, което се случи на Балканските игри миналата година – прегръщат те, целуват те, дават ти неща в ръцете, снимате се. Ще отнеме време, докато се върне това. Преди нямаше страх. Винаги е имало вируси и всякакви болести, за които дори не сме се замисляли, че можем да бъдем заразени. Но сега трябва да минем явно през това нещо и да се адаптираме. Липсваха ми също пътуванията и тренировките, благодарение на които правим това, което най-много обичаме”.

Страх ли я отново да пътува? „При пътуване ще бъда една идея по-стриктна, ще внимавам, ще пътувам с маска – отговаря Ивет. - Това са неща, които ги мислим в момента, а до няколко месеца или година може би ще ги забравим много бързо. Успокояващо е, че навсякъде цифрите са добри, от Италия вече се дочуват хубави новини. Там карантината беше много по-стриктна и за нашите близки нещата бяха по-тежки. След време, когато се прибера в Италия, ще разбера какви са последствията. Разстроих се, когато родителите на мъжа ми плакаха заради всичко ужасно, случващо се при тях в Милано. Но ние наистина имахме късмет. И това, че тук затвориха всичко навреме и се обяви извънредното положение, смятам, че до голяма степен ни спаси и ни даде чувство на спокойствие. Порадвах се на София, беше празна, чиста, по-спокойна, видях един различен град”.

Колкото до рождения ден, ще го празнува в тесен семеен кръг. „Не го бях мислила дори, защото не съм свикнала да празнувам, винаги по това време съм била на състезание или съм пътувала. За мен ще бъде много странно да съм вкъщи. Пожелавам си по-бързо да отмине, да бъдем здрави да се усмихваме повече”.

Пише своята книга и чете Стивън Кинг
Четенето спаси много хора в този труден момент, убедена е Ивет. Самата тя погълнала няколко романа на Стивън Кинг, като сега довършва „Бягащият човек“. Има повече време да пише и собствената си автобиография. Прави я на базата на стари дневници, които намерила и които й помогнали да си спомни откъде е тръгнала. „В тези два месеца успях да си направя една равносметка, поглеждайки нещата от друг ъгъл – казва Лалова. – По време на карантината имаше моменти, в които бях по-заета, отколкото при нормалния си тренировъчен график, защото правих толкова много срещи онлайн, гостувах на училища, запознавах се с много нови хора, беше много различно и необичайно. Четенето е моето бягство вечерно време, така се приспивам”.

Освен на книги атлетката се отдала и на готвене. В профила си в Инстаграм, където има цели 149 000 последователи, тя поддържа и кулинарен сектор. „Използвах момента, за да обърна внимание на храненето си и то беше изключително здравословно. Понякога, когато пътувам и бързам, това не става, но сега прекарвах повече време вкъщи и трябваше да внимавам какво ям и пия. Правех максималното тялото ми да е здраво и силно. Не се притеснявах, че ще кача килограми, а как да избегна загубата на мускулна маса. При нас, спортистите, режимът на хранене е ориентиран не към диети, а именно към натрупване на чиста мускулна маса, което не е лесно“, разкрива Ивет, а менюто си описва така: “Опитвах се да приготвям десерти без захар, защото съм голям поддръжник на това колко е лоша за нас захарта, чиято консумация лично аз съм свела до минимум. Сведох до минимум млечните продукти и внимавам с мазнините. Правих си смутита със замразени плодове – хем да ми е вкусно, хем да е полезно”.

С този начин на хранене се съобразява и Симоне, който е също бивш елитен спринтьор. Той не е толкова стриктен, но в името на общата им цел се съобразява с Ивет. „За да можем да общуваме свободно, много отдавна научих италиански. Не ми беше трудно, тъй като първо усвоих бързо техническите термини с Роберто Бономи, а оттам нататък почнах само да разширявам”.

За брака си, който тази година навлиза в седмата си година, Лалова споделя: „Различни сме, той е малко по-пламенен като темперамент, като типичен италианец. Балансираме се в някакви моменти, когато пък аз реагирам, той гледа да тушира. Например по време на големи състезания съм под голямо напрежение. Не е лесно да си едновременно съпруг и треньор. Най-важното в нашата връзка е именно, че се балансираме и знаем какво се случва при другия. Гледаме в една посока и моят успех е успех на близките ми. Семейството ми винаги е било до мен и е преминавало през толкова много неща, понякога дори без да разбера, за да мога аз спокойно да си върша работата. Благодаря им”.

Таня Манова, "Монитор"

Следвай ни: