)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
&format=webp)
Ето кои са най-добрите отбори, смълчани от Джордан по пътя към така бленувания трофей Лари О’Брайън.
1. Юта Джаз, 1996/97 г.
Юта играе на финал с Чикаго през 97-а и 98-а, като двете големи звезди на Джаз са Джон Стоктън и Карл Малоун - Пощальона. Във всеки от сблъсъците за трофея Джордан е сериозно изпотен, а по-силният тим на Юта е този от 97-а, защото печели повече мачове и има по-висок офанзивен и дефанзивен рейтинг.
Юта прелива от звезди през 90-те и притежава изключителна дълбочина. Джеф Хорначек все още е близо до най-силните си моменти, а Малоун е избран за Най-полезен играч през 97-а. Джаз помитат Клипърс в 4 мача и Лейкърс в 5, после минават и през Хюстън. Титлата изглежда в кърпа вързана, но Джордан има други планове. Чикаго печели финалната серия с 4-2 победи, а Юта до ден-днешен чака първата си титла.
2. Финикс Сънс, 1992/93 г.
Чарлз Баркли и компания се промъкват до финала в НБА след 5 мача с Лейкърс и 7 със Сиатъл, но реално доминират сезона. Финикс взима 62 победи в редовния сезон и води лигата по офанзивен рейтинг. Баркли е избран за Най-полезен играч. А той не е единствената голяма фигура. Кевин Джонсън е същият електризиращ плеймейкър, макар да страда срещу Чикаго, а снайперът Дан Марли води лигата по тройки.
Финикс е истински офанзивен титан, който щеше да изглежда на място и в настоящата ера.
Но Майкъл Джордан с причина е смятан за най-великия на всички времена. Майкъл вкарва по 41 точки средно на мач във финалните дуели с Финикс (40% от тройката), като това включва 55-точкова експлозия в Двубой №4. Баркли показва на какво е способен, но никой не може да спре Джордан на върха. 4-2 за Чикаго.
3. Сиатъл СуперСоникс, 1995/96 г.
Воденият от Джордж Карл тим печели по 59,5 мача средно на сезон в 6-те кампании на специалиста (1992-1998 г.). Съставът от 95/96 г. вероятно е най-добрият от всички. №2 в лигата по защита и №8 по атака спринтира с 64 успеха в редовния сезон. Шон Кемп и Гари Пейтън влизат в топ 10 в класацията за MVP, а Детлеф Шремпф все още е изкусен в стрелбата, наред с други тройкаджии като Сам Пъркинс и Хърши Хоукинс.
Сиатъл слага край на надеждите на Хюстън за 3 поредни титли, после пречупва Юта в 7 мача. Но дори дуото Пейтън-Кемп има малък шанс срещу освежения Джордан – 4-2 победи за Чикаго.
4. Ню Йорк Никс, 1992/93 г.
В онзи сезон Никс не са чак такава заплаха. Едва №22 по офанзивен рейтинг в лигата, като Роландо Блекмен едва събира последните си сили, а Док Ривърс и Грег Антъни не са машини за точки. Патрик Юинг обаче гази всичко по пътя си, а в същия сезон изгрява и звездата на Джон Старкс. Той вкарва по 17,5 т. средно на мач и е отличен в защита. Във финалната серия в Ню Йорк започват да мечтаят, като повеждат с 2-0 победи. Но после Булс взимат 4 поредни и това е само първият сърцеразбиващ момент за Никс през 90-те...
5. Детройт Пистънс, 1990/91 г.
Детронирането на Детройт през 1991-а остава едно от топ постиженията в кариерата на Джордан. Години наред Пистънс спукват от бой Джордан. Но отстраняването на Детройт отприщва Джордан. Съставът на Пистънс през 91-а обаче е далеч от блясъка на онези през 80-те.
Детройт печели само 50 мача, като Вини Джонсън, Марк Агире и Бил Леймбиър са към края на кариерите си. Но това не означава, че Пистънс са силни само на хартия. Айзея Томас и Джо Дюмарс завършват в топ 15 в битката за MVP. Всеки шампион обаче свършва горивото рано или късно. На финалите на Изток Чикаго опуква Детройт с 4-0 победи. Едва 11 години след това Пистънс отново отстраняват отбор в плейофите. Във финала на НБА през 91-а пък Чикаго съсипва Лейкърс с 4-1 успеха.
6. Портланд Трейл Блейзърс, 1991/92 г.
Портланд изглежда с отлични шансове за титлата, като Клайд Дрекслър завършва втори след Джордан в гласуването за Най-полезен играч. В редовния сезон Блейзърс взимат 57 успеха и губят само 3 пъти в плейофите към финала. Прогнозите са, че Портланд ще лиши Джордан от втора поредна титла. Грешка.
Въздушния вкарва 6 тройки през първото полувреме в Мач №1 от финала. След 6-ата Джордан прави легендарен жест, като свива рамене в стил: „Няма начин да ме спрете, нали го знаете”. Майк вкарва по 39 точки в първия и втория двубой от финалите, добавя и бруталните 46 в петия. Портланд е близо до това да изравни серията за 3-3, но Чикаго печели с 19 точки разлика последната четвърт и грабва титлата. Портланд все още не е стигал до финал, откакто Дрекслър бе накъсан на парченца от Въздушния.
7. Орландо Меджик 1995/96 г.
Пени Хардауей и Шакил О’Нийл елиминират Чикаго на Джордан през 1995 г. и година по-късно са убедени, че отново ще играят на финал. Орландо печели 60 мача в редовния сезон и 7 от 8-те си плейофни срещи, преди да се натресе на триона Чикаго.
Булс елиминират Меджик в 4 двубоя във финала на Изток, а Джордан не си дава много зор, като Денис Родман и Скоти Пипън съсипват съперника. Все пак Майкъл надушва кръв в последната среща от серията и забива 45 точки. Шакил О’Нийл напуска Орландо през същото лято в посока Лейкърс. А Чикаго печели титлата след 4-2 над Сиатъл.
8. Индиана Пейсърс 1997/98 г.
Индиана достига финала на Източната конференция през 1998 и 1999, а през 2000-а пробива и до сблъсъка за титлата. Но съставът от 97/98 е вероятно най-силният в ерата на Реджи Милър. Звездата вкарва по 43% от тройката и е заобиколен от мощна защита. На Милър активно помагат съфамилниците Дейл и Антонио Дейвис, а Рик Смит прави най-силната си кампания. За секунда изглежда, че Индиана е готов да детронира Булс във финала на Изток.
Със зъби и нокти Пейсърс се връщат в серията от 0-2 до 2-2 победи, след това успяват да докарат нещата до 3-3. Седмият двубой е на живот и смърт. Джордан вкарва едва 9 пъти от 25 опита. Чикаго пропуска 17 изстрела от линията за фаул и стреля 38,2% от игра. Но Индиана вкарва само 4 точки в последните 6 минути от двубоя и това изпраща Чикаго на финал, спечелен с 4-2 срещу Юта.
Автор: Тема Спорт
1. Юта Джаз, 1996/97 г.
Юта играе на финал с Чикаго през 97-а и 98-а, като двете големи звезди на Джаз са Джон Стоктън и Карл Малоун - Пощальона. Във всеки от сблъсъците за трофея Джордан е сериозно изпотен, а по-силният тим на Юта е този от 97-а, защото печели повече мачове и има по-висок офанзивен и дефанзивен рейтинг.
Юта прелива от звезди през 90-те и притежава изключителна дълбочина. Джеф Хорначек все още е близо до най-силните си моменти, а Малоун е избран за Най-полезен играч през 97-а. Джаз помитат Клипърс в 4 мача и Лейкърс в 5, после минават и през Хюстън. Титлата изглежда в кърпа вързана, но Джордан има други планове. Чикаго печели финалната серия с 4-2 победи, а Юта до ден-днешен чака първата си титла.
2. Финикс Сънс, 1992/93 г.
Чарлз Баркли и компания се промъкват до финала в НБА след 5 мача с Лейкърс и 7 със Сиатъл, но реално доминират сезона. Финикс взима 62 победи в редовния сезон и води лигата по офанзивен рейтинг. Баркли е избран за Най-полезен играч. А той не е единствената голяма фигура. Кевин Джонсън е същият електризиращ плеймейкър, макар да страда срещу Чикаго, а снайперът Дан Марли води лигата по тройки.
Финикс е истински офанзивен титан, който щеше да изглежда на място и в настоящата ера.
Но Майкъл Джордан с причина е смятан за най-великия на всички времена. Майкъл вкарва по 41 точки средно на мач във финалните дуели с Финикс (40% от тройката), като това включва 55-точкова експлозия в Двубой №4. Баркли показва на какво е способен, но никой не може да спре Джордан на върха. 4-2 за Чикаго.
3. Сиатъл СуперСоникс, 1995/96 г.
Воденият от Джордж Карл тим печели по 59,5 мача средно на сезон в 6-те кампании на специалиста (1992-1998 г.). Съставът от 95/96 г. вероятно е най-добрият от всички. №2 в лигата по защита и №8 по атака спринтира с 64 успеха в редовния сезон. Шон Кемп и Гари Пейтън влизат в топ 10 в класацията за MVP, а Детлеф Шремпф все още е изкусен в стрелбата, наред с други тройкаджии като Сам Пъркинс и Хърши Хоукинс.
Сиатъл слага край на надеждите на Хюстън за 3 поредни титли, после пречупва Юта в 7 мача. Но дори дуото Пейтън-Кемп има малък шанс срещу освежения Джордан – 4-2 победи за Чикаго.
4. Ню Йорк Никс, 1992/93 г.
В онзи сезон Никс не са чак такава заплаха. Едва №22 по офанзивен рейтинг в лигата, като Роландо Блекмен едва събира последните си сили, а Док Ривърс и Грег Антъни не са машини за точки. Патрик Юинг обаче гази всичко по пътя си, а в същия сезон изгрява и звездата на Джон Старкс. Той вкарва по 17,5 т. средно на мач и е отличен в защита. Във финалната серия в Ню Йорк започват да мечтаят, като повеждат с 2-0 победи. Но после Булс взимат 4 поредни и това е само първият сърцеразбиващ момент за Никс през 90-те...
5. Детройт Пистънс, 1990/91 г.
Детронирането на Детройт през 1991-а остава едно от топ постиженията в кариерата на Джордан. Години наред Пистънс спукват от бой Джордан. Но отстраняването на Детройт отприщва Джордан. Съставът на Пистънс през 91-а обаче е далеч от блясъка на онези през 80-те.
Детройт печели само 50 мача, като Вини Джонсън, Марк Агире и Бил Леймбиър са към края на кариерите си. Но това не означава, че Пистънс са силни само на хартия. Айзея Томас и Джо Дюмарс завършват в топ 15 в битката за MVP. Всеки шампион обаче свършва горивото рано или късно. На финалите на Изток Чикаго опуква Детройт с 4-0 победи. Едва 11 години след това Пистънс отново отстраняват отбор в плейофите. Във финала на НБА през 91-а пък Чикаго съсипва Лейкърс с 4-1 успеха.
6. Портланд Трейл Блейзърс, 1991/92 г.
Портланд изглежда с отлични шансове за титлата, като Клайд Дрекслър завършва втори след Джордан в гласуването за Най-полезен играч. В редовния сезон Блейзърс взимат 57 успеха и губят само 3 пъти в плейофите към финала. Прогнозите са, че Портланд ще лиши Джордан от втора поредна титла. Грешка.
Въздушния вкарва 6 тройки през първото полувреме в Мач №1 от финала. След 6-ата Джордан прави легендарен жест, като свива рамене в стил: „Няма начин да ме спрете, нали го знаете”. Майк вкарва по 39 точки в първия и втория двубой от финалите, добавя и бруталните 46 в петия. Портланд е близо до това да изравни серията за 3-3, но Чикаго печели с 19 точки разлика последната четвърт и грабва титлата. Портланд все още не е стигал до финал, откакто Дрекслър бе накъсан на парченца от Въздушния.
7. Орландо Меджик 1995/96 г.
Пени Хардауей и Шакил О’Нийл елиминират Чикаго на Джордан през 1995 г. и година по-късно са убедени, че отново ще играят на финал. Орландо печели 60 мача в редовния сезон и 7 от 8-те си плейофни срещи, преди да се натресе на триона Чикаго.
Булс елиминират Меджик в 4 двубоя във финала на Изток, а Джордан не си дава много зор, като Денис Родман и Скоти Пипън съсипват съперника. Все пак Майкъл надушва кръв в последната среща от серията и забива 45 точки. Шакил О’Нийл напуска Орландо през същото лято в посока Лейкърс. А Чикаго печели титлата след 4-2 над Сиатъл.
8. Индиана Пейсърс 1997/98 г.
Индиана достига финала на Източната конференция през 1998 и 1999, а през 2000-а пробива и до сблъсъка за титлата. Но съставът от 97/98 е вероятно най-силният в ерата на Реджи Милър. Звездата вкарва по 43% от тройката и е заобиколен от мощна защита. На Милър активно помагат съфамилниците Дейл и Антонио Дейвис, а Рик Смит прави най-силната си кампания. За секунда изглежда, че Индиана е готов да детронира Булс във финала на Изток.
Със зъби и нокти Пейсърс се връщат в серията от 0-2 до 2-2 победи, след това успяват да докарат нещата до 3-3. Седмият двубой е на живот и смърт. Джордан вкарва едва 9 пъти от 25 опита. Чикаго пропуска 17 изстрела от линията за фаул и стреля 38,2% от игра. Но Индиана вкарва само 4 точки в последните 6 минути от двубоя и това изпраща Чикаго на финал, спечелен с 4-2 срещу Юта.
Автор: Тема Спорт
Последвайте каналите ни в:
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)