Тодор Симов - легендата, който научи на волейбол Куба, Испания и Италия

Една от големите легенди на българския волейбол - Тодор Симов вече не е сред нас. Той ни напусна на 91 години, като остави след себе си огромно спортно наследство и светла диря в българския волейбол. Състезател и треньор с изключителни успехи, волейболен деятел – волейболът бе неговият живот.

Тодор Симов си замина на 91!

Още приживе Тодор Симов бе истинска легенда и олицетворение на любовта към любимата игра. До последно, въпреки достолепната си възраст, той не пропускаше да наблюдава мачове от родното първенство, а когато имаше тази възможност ги посещаваше на живо в София.

Състезателна кариера

Роден на 08.03.1929 година в град Перник. Образованието си започва в родния си град, а средното в град София в Първа мъжка търговска гимназия. През 1947 година завършва курс за инструктор по баскетбол и гимнастика. През 1954 година завършва двегодишна треньорска школа при ВИФ "Г.Димитров". През 1961 година завършва висше образование в ВИИ "К.Маркс" град София.

 

От ранна възраст практикува и участва в различни първенства по волейбол, баскетбол, лека атлетика, висок скок, плуване–бруст, водна топка и тенис на маса. От 1948 година основен спорт му е волейбола и с мъжкия отбор на Рудничар (Перник) постига 5-то място на Републиканско първенство. През 1949 година треньорът Коста Шопов му осигурява работно място в ЦДНВ – София като счетоводител и е включен в армейския мъжки волейболен отбор, с който печели първата шампионска титла. Военната си служба отбива в спортната рота на МНО и с отбора на ЦДНВ се класира на следните места - 1950 година – 3-то място; 1951 година – 4-то място; 1952 година – 4-то място.

Връща се в родния си град Перник и с отбора на Миньор печели бронзови медали през 1953 година След това съставът на Миньор бележи славна исторя, като триумфира две поредни сезона със златните медали, съответно през 1954 г. и 1955 година.

На следващата година 1956 се връща в град София и се състезава за спортно дружество „Червено знаме“ и отборът заема 6-то място. През 1957 година е привлечен като трудов офицер (младши лейтенант) към ГУСВ и с волейболния мъжки отбор на Славия (София) печелят сребърните медали в шампионата и са носители на купата. През 1958 година съкращават военизираните на Славия и волейболния мъжки отбор се класира на 5-то място, а следващата не е и между финалистите на шампионата. Тодор Симов напуска Славия и се връща в ЦДНА, под ръководството на играещия треньор Д. Захариев и през 1959 година се класират на 4-то място.

 

Национален състезател

През месец декември 1948 година треньора Васил Анков го включва в разширения състав на мъжкия национален отбор за политическия курс в Пловдив, организиран от ВКФС за всички мъжки национални отбори на България. Следват дълги тренировъчни лагери и спечелването на бронзовите медали на Първото световно първенство в Прага през есента на 1949 година Следват първите медали от колективен спорт за България:

 

 

1950 г. Европейско първенство в София (4-то място)

1952 г. Световно първенство в Москва (3-то място)

1954 г. Световни студентски игри в Будапеща (1-во място) с треньор Г. Кръстев

1955 г. Букурещ (3-то място);

1956 г. Световно първенство в Париж (5-то място);

1958 г. Прага (4-то място).   

 

България печели бронзови отличия в Москва през 1952 година.

@@@

Треньорска кариера  

Започва треньорска кариера в армейския клуб като играещ-треньор. Триумфът е през 1962 година - шампионска титла със следния състав – Тодор Симов – играещ треньор, В. Симов и Др. Йотов – инструктори, Д. Каров, Ст. Крайчев и П. Фелдшеров – войници. Това е краят на състезателната кариера на Тодор Симов и началото на треньорската.

В клуба настъпва промяна в посока към държавен професонализъм във волейбола и МНО отделя сержантски, старшински и офицерски щатове съобразно спортните резултати. В спортната рота се приемат волейболисти подбрани на конкурси с участието на Българска федерация по волейбол. Така през волейболния отбор на ЦДНА преминават болшинство елитни състезатели, които след уволнението си от военна служба попълват редиците на другите спортни дружества.

Резултати са следните – 1963 г. (4-то място); 1964 г. (2-ро място); 1965 г. (5-то място); 1966 г. (4-то място); 1967 г. вече ЦСКА Червено знаме (2-ро място) с оформен щат офицери и сержанти има основен състав – Васил Симов, Димитър Златанов, Стойчо Крайчев, Здравко Симеонов, Димитър Каров, Александър Тренев. След сезона ръководството назначава за треньор на отбора Милко Караиванов, а Тодор Симов отива да работи в чужбина.

Треньорска кариера на национално ниво

Начело е на националния отбор – жени на Куба. На Панамериканските игри в Колумбия през 1971 г. печели златните медали. Българска федерация по волейбол го изтегля от Куба и му поверява мъжкия национален отбор, с който през 1972 г. на Олимпиадата в Мюнхен печели 4-то място. Оставя мъжкия национален отбор и се връща начело на мъжкия отбор на ЦСКА Септемврийско знаме и с тях печели шампионската титла през 1973 г. След завършване на шампионата ръководството на клуба му поверява отдел „Спортни игри”.

Ръководи волейбола, баскетбола, хандбала, хокей на лед до началото на 1978 г. Богатият му организационен и треньорски опит е забелязан от Испанската федерация по волейбол и е поканен за технически директор и треньор на женския национален отбор. В Испания работи четири години и поставя основите на съвременния волейбол чрез многобройни курсове за треньори и практически занятия с национални и клубни отбори. Привлича в Испания български състезатели и треньори като Ив. Байкушев, Ст. Крайчев, Н. Шаралиев, С. Робев, К. Методиев, М.Димитров, Ц. Цанов в авторитетните клубове Реал, Атлетико, Барселона.

Връща се в България и се пенсионира през 1980 г. Работи в Българска федерация по волейбол като съюзен треньор и отговаря за мъжкото направление. В сътрудничество с Цветан Павлов се радват на бронзовите медали от Европейското първенство през 1981 г. във Варна. Отново е потърсен като волейболен специалист в чужбина. В Италия е старши треньор на различни отбори – Авелино, Асти Месина, Реджокалабрия, Бари. От 1992 г. се радва на заслужен пенсионерски отдих.

По повод 80-годишнината си е награден с орден "Стара планина" I степен - майстор на спорта, заслужил майстор на спорта.

"Един многостранно развит спортист, постигнал много високи резултати в скока на височина, баскетбола, плуването, водната топка и волейбола, на който посвещава целия си живот. Като всеки велик спортист, той оставя почерка си във волейбола, получава прякора "Магическият разпределител", играта му буди възхищение, печели множество отличия като състезатели и треньор, открива и създава най-добрият ни разпределител от следващото поколение Димитър Каров. Основополага женския волейбол в Куба, води националните им селекции за жени и младежи, като казва, че когато държавата се намеси и правилно разходва парите, тогава има и резултати", са думите на президента Георги Първанов при връчване на високото отличие.

 

 В кариерата му има и няколко неприятни момента. През 1950 г. с решение на ВКФС отстранен от мъжкия национален отбор. През 1955 г. по време на европейското първенство в Букурещ, с решение на на посланика и водача на отбора А. Бързашки, Тодор Симов е екстрадиран за София с влак преди последния ден на турнира, заради оплакване с официална нота от румънската федерация за нецензурни реплики от него по време на полуфиналния нач Румъния – България.

Година по-късно по решение на Българска Федерация по волейбол е отстранен целия състав и треньори на мъжкия национален отбор, поради слабо представяне (5-то място) на Световното първенство в Париж и тежката загуба от американския отбор.

На 3 април 2019 годна в Пазарджик се проведе редовно Общо събрание на Българска федерация по волейбол, като на него бяха почетени волйболни легенди. След тях, по случай 90-годишния си юбилей Тодор Симов бе отличен със спецален плакет.

Следвай ни: