Jordan Rules - правилата, които оформиха шампионския характер на Въздушния

Краят на 80-те и началото на 90-те години на 20. век в баскетбола зад океана е времето, в което един тим е бил толкова мразен и ненавиждан, че цялата тази омраза им носи две поредни титли. Оригиналните "Лоши момчета" от Детройт Пистънс не пестят абсолютно нищо на паркета и използват всякакви хитрини и физически сблъсъци, за да си донесат нужния успех.

Водени от Айзея Томас, Джо Дюмарс, Бил Леймбир, Рик Махорн и Денис Родман, тимът три пъти попречва на Майкъл Джордан и Чикаго Булс в плейофите, като дори създава собствени правила за опазването му, известни като "Jordan Rules". 

Всеки път, когато Джордан тръгне на пробив, срещу него скачат поне двама с ясната цел да го свалят на земята. Буквално. Не му позволяват да забива, не му позволяват да си отдъхне, не му позволяват абсолютно нищо, освен това да разкара топката от ръцете си. Когато пък получи оранжевата топка по периметъра, винаги поне двама застават срещу него, за да я изкарат от него. 

"Ако Майкъл ръководеше играта от централна позиция, ние го принуждавахме да тръгне наляво и слагахме двама играчи срещу него. Ако той стоеше отляво, отново двама отиваха да го пазят на момента. Ако беше отдясно, минавахме на бавна двойна преса. Той можеше да те нарани еднакво от двете крила - по дяволите, той можеше да те направи на пух и прах и от будката за хот-дог. Но ние просто искахме да променим начина на игра. Ако той бе стигнал до правоъгълника, слагахме висок играч срещу него. Другото правило бе, че всеки път, когато те подмине, трябва да го спреш физически. Ако тръгне от заслон, удряш го. Не искахме да играем мръсно, знам, че някои хора смятаха, че правехме това. Но ние трябваше да играем с много контакт и да бъдем яростни физически", казва Чък Дейли пред Sports Illustrated, който е старши треньор на Пистънс по онова време.

В документалния филм "Последният танц" се обръща специално внимание на враждата между Джордан и Детройт. Самият той споделя, че е мразел и все още мрази "Лошите момчета", а друг детайл е в това, че гардът на Пистънс Айзея Томас не е бил избран да играе с "Дрийм Тийм" на Олимпиадата през 1992 г. точно заради стила на Детройт, всеобщата представа за тима му и мнението на звездата на най-великия национален отбор Майкъл Джордан.

След третата поредна загуба на Булс от Пистънс през 1990 г., която идва изключително болезнено в седем мача, "биковете" започват да се променят. Начело с Ем Джей отборът се отдава повече на физически тренировки, за да успее да отговори на тежкото предизвикателство на смятания за фаворит и за следващия сезон Детройт. 

"Когато видиш своя лидер да се отдава толкова на тренировките, си мислиш "Човече, ако не дам всичко от себе си, не би трябвало да съм тук", казва тогавашният му съотборник Хоръс Грант.

В плейофите през 1991 г. Булс отнасят безпроблемно Ню Йорк и Филаделфия съответно с 3-0 и 4-1, докато Детройт изпитват проблеми, но надделяват над Атланта с 3-2 и Бостън с 4-2. Така за трета поредна и общо четвърта година Булс и Пистънс се изправят на финала на Източната конференция.

"През 1991 г. Булс бяха убедени в това, че са по-здравият отбор. Болката от това да загубят срещу Детройт отново породи такъв гняв у тях, какъвто не са имали досега", казва журналистът от The Athletic Дейвид Олдридж.

Развръзката

: В мач номер 1 от серията Чикаго показва, че мръсните номерца на Пистънс няма да окажат резултат повече. "Биковете" взимат първата среща с 94:83, а лицата им са пределно мотивирани и не смятат да се поддават на провокациите на Айзея и компания. Вторият двубой също минава под доминацията на Джордан и Пипън, които нанизват 56 точки общо, за да дадат аванс от 2-0 на тима си след 105:97.

"Мислех, че сме достатъчно добър отбор, който може да направи серията поне малко равностойна. Но не бяхме", казва плеймейкърът на Пистънс Айзея Томас.

Булс взимат и третия мач в залата на Детройт след ново блестящо отборно представяне. 113:107, 3-0 за Чикаго, а вестниците вече смятат "Лошите момчета" за изгубени. И това става факт след тотална доминация на Джордан и компания в четъртия мач - 115:94 и 4-0 в серията. Триъгълното нападение, което Фил Джексън налага в стратегията на Чикаго, дава своя резултат. А в израз на недоволство, играчите на Детройт, които са останали на пейката в края на мача, начело с Леймбир и Томас, не се поздравяват с тези на Чикаго и направо се отправят в съблекалнята преди да са изтекли последните 8 секунди от двубоя. И до момента това е останало в ума на Джордан, позволявайки си да нарече Томас "з*дник".

"Когато загубихме мач №7 предната година, аз поздравих всичките им играчи. Две години поред си стискахме ръцете след сериите, в които ни победиха на финала. Това е определено уважение към играта, което ние изразихме към тях. Това е спортсменство, без значение какво се е случило", казва Въздушния.

Всичко останало след тази серия е история. Булс печелят първата си титла на финала срещу Меджик и Лейкърс, а след това добавят още 5 през 90-те. Пистънс престават да са фактор в лигата, а "Лошите момчета" изграждат липсващото досега лидерство на Джордан и го правят в легендата, която познаваме днес.