Спомените на Бербатов: как той заби великия хеттрик срещу Ливърпул

Спомените на Бербатов: как той заби великия хеттрик срещу Ливърпул

Бившият нападател на Манчестър Юнайтед Димитър Бербатов си припомни дербитата с Ливърпул с фланелката на "червените дяволи", като разказа в подробности за това на 19 септември 2010 г., когато отбеляза исторически хеттрик на "Олд Трафорд".

"Когато растях в България, нямах никакви познания за съперничеството между Юнайтед и Ливърпул. (...) Щом станеш част от Юнайтед, нямаш избор. Трябва да мислиш за този мач, за това съперничество. Ливърпул беше отборът, който се опитвахме да изпреварим по титли в първенството, когато пристигнах на "Олд Трафорд". Те имаха 18, а ние - 17. Сър Алекс беше с мен, когато финализирахме грансфера ми от Тотнъм. Това стана в последната минута. Тъй като беше толкова притеснително заради късното стечение на нещата, той ми каза: "Берба, знам, че е стресиращо това, през което преминаваш, но, когато приключим с него, обещавам ти, че можеш да си вземеш едноседмична почивка, за да се съвземеш." Добре, така става. Веднага щом подписах обаче той заяви: "Окей, приготвяй се. Следващият мач е с Ливърпул". Аз си помислих: "Къде ми е почивката от една седмица?!" Всичко обаче беше наред.(...) В деня на двубоя стъпих на терена за първи път... и това беше нещо различно. Бил съм на "Анфийлд" и с "шпорите", но този път беше напълно различно. Беше различен мач. Сега можеш да почувстваш тълпата. Сега теренът е станал още по-малък. Затрупан си със зрители. Когато станеш част от тази среща, в първите две-три секунди си мислиш: "Чакай малко, какво става тук?" Но такова е положението. Подписал си с Манчестър Юнайтед, няма място за паника или страх. Просто се опитай да правиш това, което можеш най-добре, и играй футбол.

Бербатов: Няма да е справедливо, ако Ливърпул не получи титлата
Бербатов: Няма да е справедливо, ако Ливърпул не получи титлата

(...) В първите ми три мача с Ливърпул като играч на Юнайтед записах три загуби. Оказа се, че съм си пазил головете! В началото на сезон 2010/11 те дойдоха на "Олд Трафорд". Знаех, че това ще бъде хубав ден. През целия сезон имах добро предчувствие. (...) През целия мач имах пълна увереност в себе си. Също така бях сигурен, че ще спечелим двубоя. Първият гол, честно казано, беше толкова прост. Казвал съм много пъти, че нападателите не обичат да защитават. Не обичаме да пазим. Кой ме пазеше? Фернандо Торес. И двамата сме нападатели. Мразех да се връщам назад, за да пазя при корнери, особено ако трябваше да го правя срещу някой голям бранител, който щеше да скочи за топката и да те унищожи. Бях късметлия в случая, защото знаех, че Торес е като мен и знаех, че не обича да пази при корнери или други статични положения. Позицията му спрямо мен беше погрешна, така че той ме улесни при отбелязването на гола. Ако го гледате отново, аз всъщност нищо не направих освен, че се позиционирах. Гигси прати топката там, където бях. Аз просто останах на място, топката кацна на главата ми и единствената ми работа беше да я насоча в ъгъла на вратата. Това беше. Едно на нула. Хосе Рейна е топ вратар. Все още е силен. Като нападател за теб означава много да вкараш на топ вратари като Едвин ван дер Саар, Джанлуиджи Буфон и Мануел Нойер. Това ти носи гордост.

Хората постоянно ме питат за втория гол. На практика това беше моментна ситуация, в която просто трябва да реагираш. За мен това как реагираш в тези няколко секунди показва на света как виждаш футбола. Когато Луиш Нани центрира, Уейн Рууни беше пред мен и видях как посяга към топката. "Уаза! Уаза, остави я!" Честно казано, не мислех, че ще го стори, така че бях изненадан. От сега нататък, в този период от секунда-две, е моментът, в който трябва да мислиш бързо. Ако футболът ми се основаваше на скучен и сигурен начин на игра, щях да се опитам да спра топката и да се опитам да потърся някого с лице към вратата, за да стреля той. Но тъй като моят футбол е базиран на по-необичаен стил на игра, винаги търсещ красивия й аспект и опитващ да прави неща, които хората ще копират вкъщи, ето защо си мисля, че тялото ми и движенията ми бяха там тогава. Щом се позиционирах така, може да звучи малко като научна фантастика, това ти помага, когато си в подобни ситуации, защото дори и да не го разбираш, тялото ти реагира вместо теб. Тялото ти прави движенията, тъй като те са там, тъй като си парвил задни движения и преди, тъй като си правил трикове като този и преди. Ето защо за мен беше възможно да я спра с бедрото ми и след това да пристъпя към задната ножица.

От велик по-велик: Идеалните 11 на Берба
От велик по-велик: Идеалните 11 на Берба

Така виждам футбола. Живея за моменти като този. Разбира се, когато това завърши с гол, перфектна десетка. Може би ако го направя отново в друг момент, ще отиде в трибуните, но тогава всичко беше перфектно. Контролът върху топката, задната ножица, след това отбиването на топката в гредата, за да отиде във вратата за по-драматичен ефект... Мисля, че това е отговорът: просто виждах футбола по-различен начин. Не по общоприетия. Трябва обаче накрая да дава резултат, иначе е само перчене. Понякога можеш да го направиш при 5:0 или 6:0, но ако не е така, не виждам смисъл в това. Всичко вървеше чудесно и тогава изведнъж Ливърпул от нищото ни вкара два гола след статични положения и направи резултата 2:2. За една секунда,тъй като си човек, се чудиш дали не сме загазили. Тогава обаче просто прогонваш тези мисли възможно най-бързо и се концентрираш върху реализирането на следващия гол. Когато отново изриташ топката от центъра, времето за негативни мисли е отминало. Фокусираш се върху отбелязването на следващото попадение.

Когато си Манчестър Юнайтед на "Олд Трафорд", разбира се, че ще подлагаш отборите на натиск. Винаги бележехме голове в последната минута. Това е евъв въздуха. Виждаш, че нещо се приближава, помирисваш, че нещо се приближава. А аз бях толкова самоуверен този ден. Бях убеден, че ако имам още една възможност, ще се разпиша. Когато Шейси прати топката в наказателното поле, като нападател трябва да наблюдаваш и да се движиш за място в полето. Въпреки че там имаше много, много играчи при тази ситуация, ако знаеш къде да застанеш, къде ще има пространство, как да се позиционираш... понякога топката ще дойде за теб. Такъв беше случаят в този момент. Когато бях млад нападател, много хора ми казаха, че тази една секунда във футбола може да бъде много важна. Ако скочиш една секунда преди него, всичко е приключило, ти печелиш. Шейси центрира топката, синхронизирах скока си една секунда преди Джейми Карагър, беше толкова лесно за мен да стигна до топката, да направя удара с глава и да вкарам гола. Game over (Играта приключи - б.р.). Ние печелим.

След това всичко е размито. Тичаш слепешката. Нищо не виждаш освен цветове. Нека ви кажа, това усещане е ш***** невероятно. Ден или два по-късно разбрах, че това е първият хеттрик на Юнайтед срещу Ливърпул от 65 години или нещо подобно. Не го знаех преди това. Кара ме да се усмихвам, защото го прави още по-специално. Хеттрик, на "Олд Трафорд", срещу Ливърпул, за победата в мача. Перфектно", написа Бербатов за клубния сайт.

Още от Футбол свят

Виж всички

Водещи Новини

Видео акценти